Декларация прочетена от парламентарната трибуна от Костадин Костадинов:
През последните няколко години се наложи практиката, всяко различно мнение да се нарича „дезинформация“. Като невярна и подвеждаща информация, правителството определя всяка такава, която информира за задкулисните действия на правителството, което водено от външни фактори и работещо за чужди интереси се опитва да прикрие действията си, докато унищожава българският народ и държава.
Това, обаче, не е прецедент, защото за първи път започват да говорят за дезинформация хората, които се борят, за да вземат властта в Германия през 30-те години на миналия век – нацистите. Когато Хитлер излиза от затвора, след като е затворен през 1923 година, след така наречения “бирен пуч”, неговият бъдещ министър на пропагандата – Гьобелс държи една програмна реч пред Конгреса на националсоциалистическата германска работническа партия, в която реч казва така:
“Другари, ако ние искаме да вземем властта, ние трябва да се преборим с дезинформация, тази дезинформация, която представя лъжлив образ за нашата партия пред германското общество. За тази цел, ние трябва да поставим медиите под контрол, за тази цел, ние трябва да направим така, че те да казват истинската, а не лъжливата информация за това, което се случва в Германия. Все едно четеш “Капитал”. Или “Дневник”. А може би “Mediapool”, “Clubz”, “Webcafe”, списъкът с подобни сайтове, може да бъде продължен до безкрай. Само че, ние не живеем в 1933 г., живеем 100 години по-късно, само че историята се повтаря отново, защото за борба с дезинформацията, по стар нацистки обичай, през последните няколко години се подписват серия от меморандуми, в Европейския съюз. Нашата държава, също подписа такъв меморандум. Не знам, доколко, хората са запознати, но миналия септември, тихомълком, беше подписан един такъв меморандум, за борба с дезинформацията. Пак ще се върна 90 години назад, през 1934 година, след като вече Хитлер взема властта в Германия, едно от първите неща, които прави е да издаде акт за борба с дезинформацията. Колко изненадваща прилика, нали? Този меморандум, обаче, както и меморандумите, които са подписани в Европейския съюз, не са публично достъпни, те са секретни. Знае се само, че съдържанието е изготвено, изцяло в САЩ. След подписването на тези меморандуми, като по часовник, изборите в тези държави, се печелят от удобни на САЩ партии и кандидати. По всяка вероятност, САЩ директно се наместват в контролираните от тях социални мрежи, например Twitter и Facebook и помагат на удобните за тях партии и кандидати да спечелят изборите. Веднага можем да дадем и контрапример – само Словакия отказва да подпише подобен меморандум и там изборите бяха спечелени от неудобен за САЩ кандидат – Фицо.
Както казахме вече, България подписва меморандума през септември 2023 година, той беше подписан от Мария Габриел, а тези дни в медиите, беше публикувана информация за внесен от ПП-ДБ Законопроект за промени в електронното съобщение. Нека да кажем на хората, които ни гледат в момента, защото в залата, какво ще се каже, няма значение, това, уважаеми сънародници и Законът, с който ще бъде наложена диктатура и в социалните мрежи, където, все още, сравнително спокойно се показват, както видеоклипове, със съдържание, неконтролирано от правителството, така и, всяка различна гледна точка. С този Законопроект, обаче, свободното слово, но и различната гледна точка, въобще, ще бъдат вкарани в концлагера на медийната диктатура, а и не само медийната диктатура. По време на, така наречената “Ковидна психопандемия”, започна процес на ограничаване на информацията. Още тогава се тестваха, най-различни, подобни схеми, в някои социални платформи, като, очевидно ще бъдат продължени тези процеси, до момента, в който всички български граждани, трябва да чуват, да четат и да виждат, само това, което правителството иска, само това, което искат външните фактори, управляващи нашето правителство. Текстът на този меморандум, наистина не е публично достъпен, има само кратко прессъобщение на пресслужбата на Държавния департамент. Има и лаконично решение на Министерския съвет на България за лаконично решение за одобрение на меморандума. И толкова. Инициативата за меморандума е изцяло на САЩ. Той е част от тяхна глобална кампания по света и това, което трябва да се каже е, че внесеният от ПП-ДБ Законопроект е, на практика, повторение на подобни събития и процеси в много други държави по света.
През 2023 година подобни меморандуми са подписани със Северна Македония, България, Южна Корея и Япония. Съдържанието на нито един от меморандумите не е публично достъпно. Като формални поводи за подписването на подобни меморандуми, САЩ изтъкват различни причини при различните държави. В случаите с България и Македония, като източник на дезинформация е посочена Русия, в случая с Южна Корея е посочен Китай, а в случая с Япония не е посочен конкретен източник.
Подписването на меморандумите става преди изборите в съответните държави и целта е те да бъдат спечелени от подкрепяните от САЩ партии (или кандидати). Като успешно ноу-хау са посочени изборните резултати в Черна гора през 2023 година, където през 2018 г. има създаден Център (за борба с дезинформацията), финансиран директно от посолството на САЩ. Преговори за подписване на такъв меморандум се водят и със Словакия, но Словакия отказва да подпише подобен меморандум. Практическите резултати от „сътрудничеството“ със САЩ в „борбата с дезинформация“ са добрите (за САЩ) резултати от изборите в Черна гора и България. А отказът от „сътрудничеството“ със САЩ на Словакия, води до победа на изборите на неудобния за САЩ кандидат Роберт Фицо. Изборите в Македония, Южна Корея, Япония и за европарламент в България предстоят. През 2018 г. в Черна гора е създаден Център за борба с дезинформацията, пропагандата и фалшивите новини. Центърът е финансиран директно от посолството на САЩ. В интервю за Гласът на Америка на 6 юни 2023, Джеймс Рубин от Държавния департамент на САЩ посочва успешната работа на Центъра в Черна гора и неговото посещение там на 4 април 2023. Като необходимост от провеждането на подобна политика, той посочва предстоящите избори (на 11 юни 2023 изборите са спечелени от „проевропейската“ партия „Европа сега“ , а преди това през март 2023 президентските избори също са спечелени от кандидата на „Европа сега“).
Изтъквайки в интервюто добрият пример с Черна гора, Джеймс Рубин казва, че с Македония вече е подписан „Меморандум за борба с дезинформацията“ на 09.05.2023 и че САЩ имат намерение да подпишат подобни меморандуми със Словакия и България, където, според него, проблемите са сходни с тези на Черна гора и Македония. На 03.06.2023 Джеймс Рубин пристига в България, преговорите са успешни и „Меморандумът за борба с дезинформацията“ между САЩ и България окончателно е подписан на 25.09.2023, точно преди началото на предизборната кампания. Словакия, за разлика от Македония и България, не се съгласява да подпише такъв меморандум и на изборите на 01.10.2023 печели „проруската“ партия на Роберт Фицо. Такъв „Меморандум за борба с дезинформацията“ е подписан между САЩ и Южна Корея на 30.11.2023. Като причина за подписването му и източник на дезинформация е посочен Китай. (за Черна гора, Македония, България и Словакия е посочена Русия) Същият „Меморандум за борба с дезинформацията“ е подписан между САЩ и Япония на 06.12.2023.
Целта на всичко това е да се установи информационен контрол върху обществото да не може да се чуе нищо различно от това, което искат да чуят, искат да видят и искат, в крайна сметка, да разберат българските граждани, от страна на българското правителство и техните ментори в американското посолство. Но като погледнем Законопроекта, внесен от ПП-ДБ, виждаме, че има доста интересни предложения вътре. Платформи като “Мета”, които са собствениците на “Фейсбук”, имат вътрешни регулации, с които уреждат действията, предложени от вносителите. Информацията за собствеността на една “Фейсбук” група, например, е публична и може да бъде видяна от всеки потребител в платформата. Големите групи не могат да бъдат управлявани и администрирани от неавтентични профили, поради факта, че “Мета” контролира тези действия и изисква установяване на наличие на собствеността, това се прави чрез въвеждане на лична карта на потребителя и така “Мета”, автоматично ограничава действията на този потребител. Очевидно е, че вносителите на този Законопроект са крайно некомпетентни, неможачите не познават политиките за поверителност на големите платформи, не са наясно с тяхната функционалност, правомощия и чисто практическа дейност. Прави впечатление, също така, че вносителите на Законопроекта от ПП-ДБ не правят разлика между групи и страници.
Тук е моментът, в който, ние от “Възраждане” питаме, защо в Законопроекта, в първата му част се говори само за некоординирани групи от неавтентични потребители, без да се споменава нищо за по-опасните разпространители на дезинформация във Фейсбук, а именно – Фейсбук страниците, защото ако започнем да гледаме Фейсбук страниците, които пропагандират за ПП-ДБ, те са стотици. Има цели тролски ферми, които са отгледани от тях. При тях, обаче, за разлика от групите, собствеността и администрирането не е публична информация, отделно съдържанието в тях, може да бъде рекламирано, за разлика от групите. Иначе – групите не са толкова опасни, колкото страниците, но страниците не се засягат от този Законопроект. В интерес на истината, накрая, все пак трябва да дадем някакъв пример за пропаганда и дезинформация, от страна на управляващите и такива, които, би трябвало да попаднат под ударите на този бъдещ законопроект, за който, разбира се, ние ще се борим да не бъде приет.
Ще дадем два примера за фалшиви новини и с това ще приключим. Първият пример е за фалшива новина, споделена от страницата на Министерски съвет. Тази фалшива новина беше, че министър-председателят Денков ще ходи в САЩ. Тук го питахме, какво точно ще прави там – той отвърна, че като се върне, ще каже, може, сега като се е върнал, да каже какво се е случило. Защото той не отиде никъде. Втората такава фалшива новина – няма да идват бежанци в България. Е, видяхме, че идват и, то се опитват да ги скрият. А това, което аз искам да кажа на българските граждани е това, което медиите не показаха – как на един от тези, така наречени “бежанци”, защото това са си откровени престъпници, емигранти, нелегални, по нашия Закон, по нашия наказателен кодекс, те са престъпници, това, което не показаха е, че един от тях беше свален с белезници, директно от самолета, защото, очевидно става въпрос за престъпник. Може би, вече осъден. Но най-вероятно, ще излежава присъда в български затвор. Това се случи пред очите на българския народен представител Коста Стоянов, който го видя, лично, на летището. Това нещо е пример за това, как се крият новини, от кого – от българското правителство и българските медии. Ако този Законопроект бъде, въобще обсъждан, ние трябва да си поставим, наистина, много сериозно въпроса – как да се борим със системната дезинформация и системната пропаганда, прокарвана точно от българското правителство.
ВИДЕО С ИЗКАЗВАНЕТО НА КОСТАДИН КОСТАДИНОВ ОТ ТРИБУНАТА НА НС ВИЖ ТУК
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
КАКВО ДА ПРАВИМ ПРИ ЗАПОЧВАНЕ НА ВОЙНА В СТРАНАТА НИ?
Това е разказ на човек за това как той и неговият “клан“ са оцелявали в продължение на година в град с население 60 000 човека в периода на разпад на Босна през 1992 г.
“Аз съм от Босна, в продължение на година живях в град без вода, електричество, бензин, медицинска помощ, гражданска защита, система за разпределение на продоволствията, без каквато и да е било форма на централизирано управление. Градът ни беше блокиран от армията в продължение на година и животът в него бе истински ужас. Нямахме нито полиция, нито армия, имаше само въоръжени групи и тези, които бяха въоръжени защитаваха дома и семейството си.
Когато всичко това започна някои от нас бяха по-добре подготвени, но мнозинството от съседските семейства имаха храна само за няколко дни. Някои от нас имаха пистолети и едва неколцина притежаваха автомати АК47.
След месец-два в града започнаха да властват банди, които избиваха всички, много скоро болниците се превърнаха в истински кланици. Полиция вече не съществуваше, а 80 % от болничния персонал не ходеше на работа. Аз имах късмет, защото семейството ми беше голямо, бяхме 15 човека, в голяма къща. Притежавахме 6 пистолета и 3 АК47. Ето защо оцеляхме, поне, мнозинството от нас.
Американците ни хвърляха сухи дажби на всеки 10 дни, но това беше недостатъчно. След три месеца тръгнаха първите слухове за смърт от глад и студ. Свалихме всички врати и дървена дограма от изоставените домове, изкъртихме паркета и изгорихме всички мебели, за да се топлим.
Много умряха от болести, особено заради водата (от моето семейство двама), защото пиехме основно дъждовна вода. Налагаше се да ядем гълъби и дори плъхове. Много бързо парите станаха безполезни и се върнахме към бартерната обмяна. Жените лягаха за консерва месо. Трудно ми е да говоря за това, но това е истината- голяма част от жените, които търгуваха с телата си бяха отчаяни майки.
Огнестрелно оръжие, боеприпаси, свещи, запалки, антибиотик, бензин, акумулатори, храна- за тези неща ние се биехме като зверове. В такава ситуация всичко се променя- болшинството от хората се превръщат в чудовища. Беше ужасно!
Силата беше в количеството. Ако живееш сам, въпрос на време е да бъдеш убит и ограбен, независимо от това колко добре си въоръжен.
Днес, аз и моето семейство сме добре подготвени – имаме запаси, добре въоръжени сме, имаме опит. За нас е без значение какво може да се случи- земетресение, война, цунами, извънземни, терористи, дефицит, икономически колапс, масови безпорядки… Изводът от моя опит е, че вие не може да оцелеете сам, силата е в количеството, в правилния избор на надеждни приятели, в сплотеността на семейството и неговата подготовка.
Безопасно ли се придвижвахте из града?
Градът беше разделен на общности по улици. На нашата улица имаше 15-20 къщи и бяхме организирали патрули по 5 въоръжени човека, които всяка вечер следяха за банди и врагове. Търговията ставаше само на улицата. На 5 километра от нас имаше улица, в която се осъществяваше обмяната, всичко беше добре организирано – за снайперисти беше много опасно да стигнат до там. Но по пътя можеше да се натъкнеш на бандити, затова там се ходеше само, когато се нуждаеш от нещо наистина специално и важно. Всичко на всичко аз отидох до тази улица само 2 пъти- за лекарства, основно антибиотик.
Никой не ползваше автомобил- улиците бяха блокирани от отломки, боклуци, захвърлениколи, а и освен това бензинът беше с цената на златото.
Ако трябваше да се ходи някъде се извършваше само нощем. Не бива да се движите сам, не трябва да се придвижвате и с твърде голяма група – ходете само с 2-3 човека. Всички трябва да са добре въоръжени, трябва да се придвижвате много бързо, по сенките, по руините на къщите, не ходете по самата улица. Имаше много банди в численост от 10-15 човека, а понякога достигаха и до 50 човека. Но имаше и много нормални хора- такива като теб и мен, бащи, дядовци, които убиваха и грабеха. Нямаше “герои“ и “злодеи“- мнозинството бяха някъде по средата и всеки беше готов на всичко.
Трябва да знаете, че това фактически беше връщане към каменната епоха. Примерно аз имах газова бутилка. Но не я използвах за отопление или за приготвяне на храна, това беше твърде скъпо. Приспособих газовата бутилка за зареждане на запалки. А запалките бяха безценни! Някой ми донесе празна запалка, аз я зареждах и взимах за това съответно консерви или свещи.
Самият аз бях по професия фелдшер и в тези условия моите знания бяха моят капитал. В такова време знанията и сръчността, например умението да поправяш премети се ценеше повече от златото. Материалните неща и храната може да ви свършат, това е неизбежно, но знанията и уменията ви са възможност да се сдобиете с храна. Например, съседът ми можеше да прави керосин за лампи – той никога не гладуваше.
Ако сега имате 3 месеца, за да се подготвите, какво бихте направили?
3 месеца за подготовка? Хм… Бих избягал зад граница! (шега)
Днес аз знам, че всичко може да се измени много бързо. Имам налице хранителни запаси, хигиенни средства, батерии… Запас за 6 месеца. Мнозинството от хората са добре подготвени, те са научени да воюват.
Имам 4 вида огнестрелно оръжие и за всяко едно имам по 2000 патрона. Имам хубава къща с градина, а градинарството го умея. Освен това, повече не бих искал да се чувствам като отрепка- когато всички наоколо говорят, че всичко ще бъде наред, аз вече знам, че всичко ще рухне.
Сега аз имам сили да направя всичко, за да оцелея и защитя моето семейство. Когато всичко се разпада трябва да бъдем готови да извършим отвратителни неща заради спасението на децата ни. Единственото, което искам е семейството ми да живее.
Практически да оцелее сам човек няма шансове (това е мое мнение), дори ако той е въоръжен и добре подготвен. В края на краищата, ако си сам ще умреш. Бях свидетел много пъти на това. Добре подготвените многочислени групи и семейства, с разнообразни умения и знания е най-добрият вариант.
С какво има смисъл да се запасява човек?
Зависи. Ако искате да живеете за сметка на грабежи, тогава всичко, което ви е необходимо са много оръжия и боеприпаси. Освен боеприпаси, продоволствия, хигиенни средства, акумулатори, батерии, обърнете внимание и на обикновени предмети за обмяна- ножове, запалки, сапуни, кремък. И не забравяйте алкохол- това е много добра стока за търговия.
Много хора умряха поради лоша хигиена. Ще са ви нужни много прости неща, но в много големи количества, примерно много торби за смет. Тиксо. Чинии и чаши за еднократна употреба- пластмасови или картонени- наистина от тях ще ви трябват големи количества. Това го знам, защото ние не се бяхме запасили с тези неща. Според мен, притежаването на запас от хигиенни средства е по-важно от продоволствения запас. Може да хванеш гълъб, да намериш ядивни растения, но е невъзможно да хванеш или намериш дезинфекциращо средство, например. Трябва да имате много перилни препарати, дезинфекциращи средства, сапуни, ръкавици, маски… всичко за еднократна употреба.
Освен това са нужни умения за оказване на първа помощ, трябва да знаете как да промивате рани, как да третирате изгаряния и дори огнестрелна рана, защото болници няма. И дори да намериш лекар, той може да няма обезболяващи или пък ти няма да има с какво да му заплатиш. Научете се кога да използвате антибиотик и се запасете с него.
Оръжието трябва да е опростено. Сега имам Глок 45, защото ми харесва, но този калибър тук не е разпространен, ето защо имам още два 7.62-мм руски ТТ. А тук много имат такъв пистолет и съответно боеприпаси. Не ми харесва автомат Калашников, но тук всеки го има, така че…
Нужни са ви неголеми и незабележими неща, примерно е добре да имате генератор, но по-добре е да притежавате 1 000 запалки “BIC”. При включването генераторът шуми и привлича внимание, а 1 000 запалки няма да ви струват много, заемат малко място и навсякъде може да ги обменяте за нещо.
За питейна вода използвахме предимно дъжд – събирахме дъждовната вода в 4 големи бъчви, а след това я преварявахме. До нас имаше поток, но водата в него много скоро стана замърсена. Съхранението на водата също е много важно. Трябва да имате бъчви, бидони, ведра за транспортиране на водата.
Помогна ли Ви наличието на злато, сребро?
Да. Цялото злато, което притежавах го обмених за боеприпаси. Понякога можехме да използваме пари (марки и долари), за да купим някои неща, но това беше рядкост, а цените бяха несъразмерно високи. Примерно консерва боб струваше $ 30-40. Местната валута се сгромоляса бързо, затова бартерът беше постоянен.
Скъпо ли струваше солта?
Скъпо, но беше по-евтина от кафето и цигарите. Но аз имах много алкохол и го търгувах без никакъв проблем. Потреблението на алкохол нарасна 10 пъти повече от обичайното.
Сега може би, за да правите бартер най-добре е да се запасите с цигари, запалки, батерии, защото те заемат по-малко място. Аз не бях подготвен в онзи период, нямах време да се организирам. Няколко дни преди да започне войната, политиците по телевизора продължаваха да повтарят, че всичко е наред.
И когато небето се срути над нас, ние взехме това, което можехме.
Трудно ли беше да си доставяте оръжие, какво бихте могли да обмените за оръжие и боеприпаси?
След войната във всеки дом имаше оръжие. Полицията конфискува много оръжие вначалото на войната, но мнозинството от хората криеха оръжието. Аз имам легално оръжие (с разрешително), по закон това се нарича “Временна колекция“. В случай на безредици правителството има правото временно да конфискува оръжието… така че имайте го предвид това. Знаете ли, има хора, които имат легално оръжие, но те притежават и нелегално, в случай на евентуална конфискация.
Ако имате подходящи стоки за обмяна, тогава да си намерите оръжие не е трудно. Но трябва да помните, че първите дни ще са най-опасни поради хаоса и паниката. Напълно възможно е да нямате време да намерите оръжие, за да защитите семейството си. А да бъдете невъоръжени по време на хаос, паника и безпорядък е доста лошо.
В моя случай се намери човек, който имаше нужда от автомобилен акумулатор за радиото си. Той имаше оръжие и аз размених акумулатора за две огнестрелни оръжия.
Понякога разменях боеприпаси за храна, а след няколко седмици започнах да разменям храна за боеприпаси. Никога не правех размяната в моя дом и никога в големи количества. Много малко хора (съседите ми) знаеха, че вкъщи съхранявах много провизии. За мен най-важното бяха боеприпасите и оръжието, на второ място бих поставил противогази и филтри.
А по отношение на безопасността каква беше ситуацията?
Защитата беше на много примитивно ниво. Ще се повторя ние не бяхме готови и прибягвахме до всичко, което можехме.
Прозорците бяха избити, покривите на къщите бяха в ужасно състояние заради бомбардировките. Всички отвори на прозорците бяха блокирани с чували с пясък, камъни. Преградих дворната врата с отпадъци и вехтории и използвах алуминиева стълба, за да прескачам оградата. Когато се връщах вкъщи ми даваха стълбата, за да вляза. На нашата улица живееше един мъж, който напълно барикадира къщата си. Той проби дупка в стената на съседската разрушена къща- това му беше тайният вход.
Това може да ви се струва странно, но всички къщи, които се водеха най-сигурни бяха разграбени и разрушени първи. В нашия квартал имаше красиви къщи с огради, кучета, сот, железни решетки на прозорците. И тълпата нападна именно тях. Някои успяха да отблъснат нахлуването, други не. Всичко зависеше от това колко човека са вътре и какви оръжия имат.
Безусловно е, че безопасността е важно нещо, но и сдържаното и скромно поведение е също нужно. Ако живеете в град и се случи такава диващина единственото, от което се нуждаете е скромно жилище с голямо количество оръжие и боеприпаси. Колко боеприпаси ли? Колкото се може повече. Доколкото е възможно направете дома си неугледен.
От съображения за сигурност сега съм сложил метална врата в дома си, но това го правя само, за да мога да се спася от първата вълна на хаоса. След като премине ще се пръждосам, за да се присъединя към голяма група приятели или семейства в някое село.
По време на войната имахме стълкновения, но не искам да влизам в подробности. Добрата организация в случай на нападение на банда има първостепенно значение. Винаги имахме пост, който наблюдаваше на улицата. А в града се стреляше постоянно.
Отново ще ви кажа, кръговата ни отбрана беше на примитивно ниво- всички изходи бяха барикадирани, бяха оставени само малки отвори за оръжията. Винаги, вътре в къщата, поне 5 члена на семейството бяха готови за бой, а един стоеше навън на улицата в укритие. За да не бъдете убит от снайперист трябва да стоите в дома си цял ден.
Слабите загиват в първите дни, останалите се борят за живота си. През деня почти никой не се появяваше на улицата заради снайперистите- отбранителната линия беше твърде близо. Мнозина загинаха, защото примерно искаха да разузнаят какво се случва, а това си беше много важно. Искам да ви напомня, че нямахме информация, нито радио, нито телевизия, нищо- само слухове.
Организирана армия липсваше, но всички бяхме войници. Принудени бяхме, всеки носеше оръжие и се опитваше да се защити. Ще ви кажа нещо, ако утре това се повтори, аз ще бъда като всички останали- скромен, отчаян, възможно е дори да се развикам или заплача. Никакви стилни или модни дрехи. Не възнамерявам да облека впечатляваща униформа и да си дера гърлото: “Всички ще ви … боклуци!“. Ще бъда незабележим, добре въоръжен и подготвен, внимателно ще преценявам ситуацията заедно с моя най-добър приятел и брат.
Разберете, без значение е вашата супер отбрана или супер оръжие, ако хората знаят, че си богат, то те ще те ограбят. Всичко е въпрос единствено на време и на количества оръжие.
Как стояха нещата с естествените човешки нужди?
На тоалетна ходехме с лопата на място по-близичко до дома… изглежда нечисто, но така беше. Миехме се с дъждовна вода, понякога ходехме и до реката, но това беше много опасно. Тоалетна хартия липсваше, а дори и да имахме, щях да я обменя за нещо. Всичко беше толкова трудно.
Мога да ви дам няколко съвета – първо, трябва да имате оръжие и боеприпаси, а вече след това всичко останало. Ако сте забравили и пропуснали нещо, това не е страшно, винаги ще намерите някой, с който ще можете да обмените това, което ви е нужно. Но, ако нямате оръжие и боеприпаси, за вас няма да има достъп до бартер. И още нещо, не виждам проблем в големите семейства и в количествата гърла за изхранване- голямо семейство, повече оръжие, по-голяма сила и после, както е заложено в човешката природа започва адаптацията.
Как се грижехте за болните и ранените?
Основно травмите бяха от огнестрелни рани. Ако пострадалият успее да намери лекар, той има около 30 % шансове да оживее. Това не е като на кино, хора умираха и много от тях загинаха заради инфекции внесени в раната. Аз имах резерв от антибиотик за 3 или 4 процедури, разбира се само за моето семейство.
На пристъпи на жлъчно-каменна болест или бъбречна криза малцина обръщаха внимание. Често, съвършено глупави неща убиваха хора. При отсъствие на лекарства и недостиг на вода, обикновена диария беше достатъчна, за да ви убие за няколко дни- особено децата. Страдахме много от кожни заболявания, хранителни натравяния, но нищо не можехме да направим.
Надявам се, че тази статия ще бъде полезна за някой или пък информацията в нея може да спаси живота на някого.
Източник: Security.BG
Статията е прекопирана от сайта diana.bg
Малко им остава.
До една година ще сме там, където ни е мястото. При семейството ни.
Дотогава- да сме готови за всичките им гадости.
Най-вече- със сопите и камъните.
Пита се още в началото как тия босненски албанци са имали няколко пистолета и 3 калашника?!
15 члена семейство !!! Те „горките“ предизвикаха войната пак под въздействие на американците после се жалват. Защото в рамките на Югославия живееха в пъти по-добре.
Денков и Габриел обещаха “всичко необходимо” за Украйна на Дейвид Камерън.
Да се готвят 20-30 годишните.
Коментар на Добри Божилов.
Коментар и от мен-внимавайте в картинката. Искате живи да ни погребете.
Няма да ви се получи- плъх и жираф.
Дегенерати.
Белязани.
Камбаната бие-за вас!
Участва ли България в Steadfast Defender 2024. и с какъв състав. Кажете бе скъпи продажници.