Оценявам самото съществуване на НАТО като неоснователно и безпричинно, доколкото няма заплаха от мащаба на НАТО – сиреч от Варшавския договор, който отдавна не съществува – която да предполага такава гигантска функция, мащаби, разходи и проявления. Аз категорично не виждам някъде, където НАТО се е намесила, да е станало по-добре – от демокрацията до икономиката. И намирам, че в крайна сметка това изостри, а не притъпи напрежението по света.
Не, смятам, че не може да има глобална война, защото икономиката на богатите по планетата е толкова преплетена, че те нямат интерес от такова пряко взаимно изтребление.
Много често у нас се говори, че при конфликти ние винаги сме заставали на неправилната страна. Как така при един русофилски народ като цяло, какъвто е българският народ, властта застава срещу Русия – ние сме за санкции, ние ще ставаме център на НАТО за бързо реагиране, подкрепяме всички искания на САЩ и Евросъюза…
Не само това. В момента, ако кажеш кой е изгонил турците от България, ти си неприличен и яростен русофил. Има такава отвратителна идеологизация, че някои казват: “Уважавам Достоевски, ама не уважавам Путин”, като че ли Достоевски има потребност от българско признание.
Не всички имат такава култура и не всички имат доблест. Смятам, че Русия отново не е разбрана, няма поука от никаква историческа ретроспекция. Те не могат да разберат, и това е от времето на монголските походи и походите на рицарите, че руснакът може всичко да понесе, освен унижението на чуждо управление.
Така става и при Наполеон, когато Наполеон казва “вие не сте вече крепостни”, така става и при всичките тези опити по-късно, в Кримската война и пр. Никакъв урок не е изведен от ирационалното поведение на руснаците, което обаче е изпълнено с достойнство.
Всъщност в момента единствен реален факт, с който се обосновава яростно насажданата теза за “агресията на Русия”, е присъединяването на Крим. Т.е. анексирала била, заграбила била чужда територия.
Нашите мастити русофоби защо не помислят, че ще честваме отново, през септември, кръгла годишнина от Съединението. Ами какво е съотношението между българското и небългарското население в Източна Румелия и какво е съотношението между руското и неруското население в Крим. Ако вървим по етнически показател, то тогава Източна Румелия е много по-анексирана, отколкото Крим сега.
Но тук трябва да кажем на нашите читатели, че независимо дали е болшевишка, княжеска, царска, имперска, Русия винаги е била обект на един външен натиск.
Това обяснява защо руснаците в повечето случаи, с изключение на културния контекст, гледат с недоверие на останалия свят. Защото Кримската война е индикация на коварството на Запада, който нахлува в Русия, след като самата Русия е помогнала на Австрия и на Германия да потушат унгарското въстание през 1848 г.
Защо маститите анализатори не направят сметка за едно съотношение в исторически план – колко пъти Русия е нападала и колко пъти Русия е нападана.
В крайна сметка, в повечето случаи, когато Русия е нападала, то е било, за да освободи балканските християни. Във всички други случаи всяка военна акция на Русия е била в отговор, а не предприета от нея.
Проф. Андрей Пантев
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Поздравления, проф. Пантев!!! Дано и някой от нашите така наречени „управляващи“ намери време да прочете материала, макар, че не ми се вярва да им остане време от „лизането на чужди задници“.
За разлика от другите по-големи страни, които нападат по малките с цел грабеж, Русия винаги е помагала на страните в които е имала достъп. През 60-те години разговарях с едни руски туристи в България. На тях им се струваше че животът в България е много по добър от този в Русия, докато в Мексико тогава, пък и сега, животът е много по-зле от този в Америка.
За разлика от другите по-големи страни, които нападат по малките с цел грабеж, Русия винаги е помагала на страните в които е имала достъп. През 60-те години разговарях с едни руски туристи в България. На тях им се струваше че животът в България е много по добър от този в Русия, докато в Мексико тогава, пък и сега, животът е много по-зле от този в Америка.
За разлика от другите по-големи страни, които нападат по малките с цел грабеж, Русия винаги е помагала на страните в които е имала достъп. През 60-те години разговарях с едни руски туристи в България. На тях им се струваше че животът в България е много по добър от този в Русия, докато в Мексико тогава, пък и сега, животът е много по-зле от този в Америка.
За разлика от другите по-големи страни, които нападат по малките с цел грабеж, Русия винаги е помагала на страните в които е имала достъп. През 60-те години разговарях с едни руски туристи в България. На тях им се струваше че животът в България е много по добър от този в Русия, докато в Мексико тогава, пък и сега, животът е много по-зле от този в Америка.
Хубаво е, че вече започнаха да се чуват и такива гласове! А не само раболепническите към западната „цивилизация“.
Да допълня казаното от проф. Пантев. Русия никога не е нападала съседни държави, а това че Ресия се е притекла на помощ за да освободи българския народ, това не е агресия крещу Турция, а част от мвогонековната руско-турска война главно в Задковказието ш Крим, а факта че Русия смени фронта на военните действия и се насочи към Балканите и между другого освободи България, е част от многовековната рускотурска война. Адмиралите Нахимов и Ушаков, а също и лекаря Пирогов, не са Гурко и Столетов, не са освобождавали България, но и те имат принос за победата над Турция, особено по време англо-эренско-турската агресия в Крим през 1856 г., описана от Лев Толстой в Севастопольские рассказы. Тогава в Крим те се сражавали да не би за Украйна, която тогава изобщо не е съществувала, а с Русия. Дори в Лондон не далеч Даунинг стрийт 10, – разиденцията на премиера, има паметник на загинали блитански войници по време на Кримската кампания. Украина се появява едва след Октомврийската революция като съюзна република в състава на СССР. Маразматичния Никита Хрущов подарява Крим на Украйна с непробиваемия аргумент „так лучше“. Независимост Украйна получава едва след разрода на СССР 1991 г.
През цялата си история Русия е предмет на нескочаеми агресии като се започни от великия Чингизхан и син му Батий, посрещнати отначало от прабългарите на Урал и Волга, окончатилно разбити от Димитрий Донски през 1348 г. С това Русия не допусна татаромонголскте орди да нахлуят в Западна Европа. Преди това през 1242 г.Новгородския княз Александър Невски разгромава тевтонските лицари нахлули в Русия. Апропо, ако застанете пред храм-паментика Арександър Невски в София и попитате какъв е бил Ал.Невски, едва ли един на сто ще ви отговори правилно. Започва война за руския престол. В Палша изнамерил се някой ЛжеДимитрий, който с армията си нахлул в Русия, разбит от ополчението на Минин и Пожарски. От тук е епизода с Ивон Сусанин. В началото на ХV||| век шведския клал Карл Велики с армията си, минаваща за най-добрата в Европа, вахлува в Русия и претърпява съкрушително поражение от Петър Велики при Полтава 1708 г. Следва агресията на Наполеон. Събрал наемници от цяла Европа през 1812 г. нахлува в Русия. Превзема опожарената Москва. Тогава столицата на Русия е била Петербург. На хиляди километри от родината си, армията му оставена без продоволствие, амуниции и фураж принудена позорно да бяга. Преследвайки го руската армия минава транзит Варшава и Берлин и се озовава в Париж. Нама да се спирам на Първата и Втората световни войни. Знаете кой кого нападна и как завършиха те.