Крайната русофобия изигра лоша шега на Петков и компания

– В последните дни видяхме в парламента едни договорки по различни поводи, които някои побързано обявиха за нови мнозинства. Едната за сваляне на правителството, другата за сваляне на ветото за Северна Македония. Това трайни мнозинства ли са, или са моментни формирования според темата?

– Определено са моментни формирования според темата. И едновременно в тези моментни формирования може да се долови една тенденция за бъдещето. Като че ли все повече и повече се избистря възможността за формиране на евро-атлантически мнозинства, както някои започнаха да ги наричат. Определено дясно ориентирани и определено насочени към плътно следване на най-крайната линия към пълно солизаризиране и даже сливане с НАТО, ЕС и САЩ. Това е нещо, което се долавя като най-вероятна тенденция за бъдещето.

– Изигра ли роля обаче крайната русофобия на правителството, която народът в огромното си мнозинство не одобрява – започна се с отказа да се плаща руския газ в рубли,  какъвто повечето страни в Европа не направиха.

– Дали русофобията, която правителството демонстрира, спомогна за неговото падане? На пръв поглед – не. Защото видяхме, че става въпрос за политически комбинации в рамките на парламента между вече избрани политически сили. Но това е само на пръв поглед. Ако се вгледаме по-внимателно, това категорично има значение, защото управляващите започнаха да губят не толкова в парламента, колкото в обществото. Нека да вземем случая с Бойко Борисов, който натвори купища глупости, особено в първия и втория си мандат като премиер, и обществото му ги прощаваше. Гафовете, които се правеха, някак си минаваха, по простата причина, че той говореше на езика на обикновения човек. Докато Кирил Петков и Промяната влязоха в остър дисонанс с обществените настроения. Затова и грешките, които правеха, очевидно не минаваха безнаказано. Разбира се, и историята с „Газпром“, която си беше огромен гаф. Така че, да – русофобията им изигра лоша шега и им помогна да паднат, защото с тази своя позиция се лишиха от подкрепата на обществото.

– Когато Кирил Петков заплаши в интервю за чужда медия, че ново правителство ще поднови  преговорите с „Газпром“, много хора казаха: ами, чудесно! 

– Това ясно показва дълбокото неразбиране  у Петков, Василев и останалите за това какво представлява българското общество. Петков се държеше като министър-председател на Холандия или Полша, без да разбира българското общество – какво вълнува това общество, какви са му тежненията, ако щете. Ужас – щял да се поднови договорът с „Газпром“ или България щяла да престане да изнася оръжие за Украйна! Да смяташ, че това ще се приеме негативно от населението, не знам откъде трябва да си паднал. На всичкото отгоре Петков не си дава сметка, че вече е нелепо дори да се надява пак да направи правителство. Ясно е, че отиваме на избори. И той точно преди изборите с тия си приказки се противопоставя на огромната маса от избирателите. Разбира се, за всичко това той ще си плати.

– Казахте, че не е възможно да се формира ново правителство в този парламент, макар че Кирил Петков обяви намерение да го направи. Кой би подкрепил този път ПП, досегашните им коалиционни партньори или пък някои от партиите на досегашната опозиция…?

– Теоретично е възможно ПП да съставят ново правителство, но това ще означава прегръщане с ГЕРБ, ДПС, отново с „Има такъв народ“ – нещо, което ще изглежда меко казано смешно. Така че ПП едва ли ще могат да си го позволят. Шансовете за ново правителство в рамките на този парламент според мен са практически нулеви.

– Значи вървим към служебно правителство?

– Да точно така.

–  Ако президентът остави в него досегашни министри, ще предизвика недоволство. С нови лица може би ще е по-добре, говори се за Гълъб Донев… Какво очаквате да бъде това правителство?

– Най-вероятно ще има основно нови лица. Подозирам, че някои от сегашните министри ще запазят постовете си. Бойко Рашков примерно ще си запази поста на вътрешен министър. Много е възможно и социалният министър да си запази позицията.

– Така или иначе, вървим към избори.

–  Да, така е.

– Имат ли ПП шанс да запазят позициите си, или се връща ГЕРБ като първа сила?

– Определено има тенденция ГЕРБ да се върнат като първа политическа сила. И не по причина, че ще съберат повече гласове, а по-скоро в резултат от срива на надеждата на българите за промяна, която изтласка начело първо „Има такъв народ“, а после „Продължаваме промяната“. Но тези проекти много бързо се самодискредитираха и изчезват, надеждата като че ли се стопи. В резултат на това ГЕРБ според мен ще успее да удържи своите около 600 000 избиратели. Което ще им е напълно достатъчно да станат първа политическа сила. Друг е въпросът, че тези гласове няма да са им достатъчни, за да могат да създадат управление.

– В момента виждаме, че „Възраждане“, качва привърженици. Това ще им помогне ли на изборите?

– Преди да правим прогнози за изборите, трябва да кажем че те ще са с някаква дължина от три месеца. Защото изборите ще бъдат или в края на септември, или в началото на октомври. А какво ще се случи със света, с Европа, в рамките на тези три месеца, ние не знаем. Има суровинна криза; има инфлационна криза, която се очертава все по-ясно; има глобална политическа и системна криза, в която все повече хора не вярват на елитите си и имат усещането, че те ги водят не там, където те искат да бъдат, чувстват се като стадо пред кланица. Какво ще се случи с войната в Украйна, с все по-задълбочаващото се неравенство, с обедняването; средната класа все повече и повече не може да се възпроизведе; хората не могат да дадат на децата си образованието, което самите те са получили. Всичко това се случва в момента в целия Западен свят. Без съмнение то ще даде отражение и върху процесите в нашата страна. Това ми прилича на историята за онези двамата, които непосредствено преди катастрофата на „Титаник“ се скарали на борда за жена и 10 минути по-късно разбрали колко е  безсмислено това. Светът в момента се тресе и много трудно можем да прогнозираме какво точно ще се случи.

Но нека приемем условно, че не ни връхлетят глобални катаклизми. Без съмнение, в такава обстановка партиите на крясъка, на отрицанието на всичко и всички събират сили. Такава партия е и „Възраждане“. Да, има тенденция за нарастване на привържениците й. Крясъкът им импонира на много хора и при ставащото в света и в страната ще импонира на още повече хора. Но все пак има един определен лимит, над който по-сериозните хора биха заложили по-скоро на здравия разум, отколкото на крясъка, на яростта и на стихийната омраза. Така че, „Възраждане“ според мен ще вдигне резултата си, но до не повече от 300 000 гласа. Защото такава партия с такива идеи вече имахме – Атака, и тя излъга избирателите си, като на два пъти колаборира с партиите на евро-атлантическото статукво и даже влезе с тях в управленска коалиция.

– Новата партия на Стефан Янев в началото събра надежди, но ми се струва, че напоследък сякаш дърпа назад, няма такъв интерес към нея.

– Според мен Янев направи голяма грешка.  В момента на политическия пазар има изобилие от десни, дясно-центристки, кълнящи се в т. нар. евроатлантически ценности, партии. Голямата липса е в ляво, липсват ляво-центристки формации. Условно казано, липсва партията на мира и здравия разум. Липсва партията, която да каже: За нас преди ЕС и НАТО е важна България ии нейния народ. Ние сме европейци да, обаче не дотам. Европейци сме, но имаме и своите национални интереси, защото ние сме тук, на Балканите. От едната ни страна са нашите комшии турците, от другата са нашите комшии сърбите, от третата страна са ни румънците. А с Русия имаме дълбока духовна, историческа и емоционална връзка. Това са страни, с които ние не просто трябва, а сме обречени да развиваме нашите отношения така, че да има мир и разбирателство помежду ни. Затова казвам, че в политическото ни пространство в момента крещящо липсва ляво-центристката партия на мира. Г-н Янев, който имаше потенциал да се вмъкне в тази ниша, направи странни телодвижения обявявайки се за нещо странно – национал-консервативно, което нищо не говори на избирателите. Те видяха някаква своеобразна всеядност, щом тази партия ще говори за всичко с всички. Според мен, това беше голям фалстарт на неговата партия. Не съм сигурен, че потенциалът, който имаха, ще може да бъде реализиран.

– Видяхме, че в последните години БСП загуби електорат, а какво ще стане сега след скандалите с оръжието за Украйна, след участието на партията в управление с отявлени русофоби като ПП и ДБ, след грубата вътрешна саморазправа на Нинова с всички, които не са й клакьори… Как ще се отрази всичко това върху БСП при едни избори?

– В голяма степен трагично.  В последната серия избори през последната година БСП, която първо имаше 480 000 гласа, спадна на 370 000, след което падна на 270 000. Ако тази тенденция се запази, БСП определено ще се бори за преодоляване на 4-процентната бариера. Не се вижда по никакъв начин някакво възстановяване на имиджа на партията. Затова пак казвам: голямата ниша е в ляво, ляво-център. Там липсва политическо представителство, което БСП постепенно отстъпва. Отделно, разбира се, са тези скандали с оръжието за Украйна, което се продава с подписа именно на Нинова – председател на партия, чийто електорат е проруски настроен. БСП вероятно ще воюва за петото или шестото място с „Демократична България“.

– Все повече чувам различни хора да казват: абе никой не става, никой не мисли и не работи за България, всичките са се продали на задокеанските ни господари. Тия трябва да ги изринем, ама кой да дойде?! Пак подобни ще ни спуснат да ни управляват. Това до какво може да доведе, само до ниска избирателна активност ли?

–  Това е част от тенденцията, за която споменах вече – глобална политическа криза, която виждаме и на национално ниво. Все повече хора на Запад не вярват на елитите, че ги водят там, където те искат да бъдат. Докъде ще доведе това? Има риск да доведе до страшни неща. Това са 30-те години в Европа, кризите и прочее, които извадиха на бял свят чудовището на фашизма. Това, разбира се, е едната възможност. Другата възможност е появата на нови политически формации, които да успеят да поемат и впрегнат енергията на недоволството, да създадат надежда и до голяма степен да я капитализират. Ако не се появи нова политическа формация – т.нар. партия на умерения прогрес, в рамките на здравия разум, на мира и добросъседските отношения, това вероятно ще доведе до безпрецедентно ниска избирателна активност, много по-ниска дори от онази на последните избори.

– Кирил Пеков смешно и примитивно обяви, че от власт го била свалила руската посланичка г-жа Митрофанова. А не е ли възможно работодателите му от САЩ да са прецеенили, че вече ги излага прекалено много и да са решили да го сменят?

– Не вярвам, че това е директен ход на новите ни големи братя. Мисля, че в перспектива у нас те работят за създаването на т.нар. евроатлантическо, пронатовско управление – някаква колаборация между ПП, ГЕРБ, Демократична България със скритата или явна подкрепа на ДПС. Но това е далечна цел, която според мен ще бъде предшествана от политически кризи, при които няма да бъде възможно съставянето на правителство и на управленско мнозинство… за да може накрая ще се стигне до: „Ами, това е, сега какво да правим, дайте да направим правителство на националното спасение, едно такова демократично, проатлантическо, проевропейско“. Това може би е една по-далечна цел на тези, които взимат решенията за България.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: