Американският разследващ журналист Робърт Пери откри документи в Президентската библиотека на Роналд Рейгън, които недвусмислено доказват, че двете най-големи американски „независими“ институции, които се застъпват за разпространението на идеите за „демокрация“ и „свобода“ по света, са Freedom House и Национален фонд за демокрация (National Endowment for Democracy -NED) – които, зад кулисите, през 80-те години са работили в тясно сътрудничество и следвайки директивите на висши служители на ЦРУ.

Добил световна известност с разкриването на скандала “Ирангейт” през 80-те години, при който беше установено, че администрацията на президента Роналд Рейгън тайно е продавала оръжия на Иран и е използва събраните пари за подкрепа на антикомунистическите активисти в Никарагуа, заобикаляйки американските закони от онова време, и с упоритата си журналистическа работа, довела до изслушването в Конгреса и съдебната присъда на полковник Оливър Норт, Робърт Пери разкри документи за сътрудничеството на “Freedom House и NED с ЦРУ.

Един от документите показва, че председателят на изпълнителния комитет на Freedom House Лио Чърн приема указания от директора на ЦРУ Уилям Кейси за това какъв вид доклад да се напише за политическата ситуация в Ел Салвадор и иска още допълнителни предложения. В друг документ Чърн моли „Скъпи Бил“, както се обръща към Уилям Кейси, за финансова помощ от пропагандната програма на ЦРУ, която Кейси стартира през 1982 г. в сътрудничество с един от най-големите специалисти по пропаганда на Агенцията, Уолтър Реймънд, който по-късно става член на Съвета за национална сигурност на Рейгън.

Световно известният американски разследващ журналист Робърт Пери е човекът, който разплете цялата схема на финансиране и влияние ЦРУ-NED-Freedom house

Според документите, в очите на ръководителите на ЦРУ Freedom House е бил много важен лост, когато е било необходимо да се предаде политическо послание на хората по начин, който би бил приемлив, тоест по начин, който да бъде по-възприемч, защото изглежда, че идва от независими източници без очевидни връзки с правителството на САЩ. Поради това ЦРУ не само финансира работата на самата Freedom House, но и лобира политически активни богати хора да отделят средства за работата на тази организация. Така на 4 ноември 1982 г. Уолтър Реймънд пише на съветника по националната сигурност на президента Уилям Кларк за „демократични инициативи и информационни програми“ и заявява, че този ден директор Кейси е обядвал с няколко богати хора, които той помоли да „се включат в общата подкрепа за нашите приятели по света“, което означава „изграждане на демокрация и подпомагане стартирането на международни медийни програми“. „Директорът (Кейси) също така обмисля укрепване на организациите за обществена информация в САЩ като Freedom House“, се казва в писмото на Реймънд, като се отбелязва, че „жизненоважна част от пъзела е сериозно усилие за набиране на частни средства“.

Фактът, че ЦРУ и Белият дом тайно са организирали частно финансиране на уж независими организации, пише Пери, е важен, защото тези гласове по-късно са били използвани за подкрепа и оправдание на политиките на Вашингтон, докато обществеността си е мислила, че това е подкрепа, основана на заслуги и легитимност на позициите в Белия дом, а не на базата на получените пари.

Документите сочат механизма, създаден от служители на ЦРУ, а в своето изследване Пери описва конкретни случаи, в които Белият дом и ЦРУ са използвали Freedom House за постигане на целите си, които читателите, имайки предвид времевата дистанция от 30 години, вече и не са толкова важни.

Финансиране на пропагандата

След като осъзнават колко полезни уж „независими“ и „обективни“ гласове като „Freedom House“ могат да бъдат за тях, Кейси и Реймънд, пише Пери, се концентрират през 1983 г. върху създаването на финансова рамка за подкрепа на „Freedom House“ и други външни групи, участващи в пропагандата и политически действия в съответствие с интересите на ЦРУ и Белия дом. Тогава се роди идеята да се създаде организация, която да бъде финансирана от Конгреса и да служи като проточен канал за тези пари. В същото време Кейси осъзнава, че е необходимо да се прикрият конците, дърпани от ЦРУ. „Очевидно е, че ние тук (ЦРУ) не трябва да излизаме на светло при създаването на такава организация, нито трябва да се вижда, че сме спонсор или поддръжник“, заявява той в писмо до Едуин Мийс, съветник на Рейгън по това време. Един от документите на Реймънд предлага примери за организации, които биха били финансирани, включително опозиционни движения в Гренада и Никарагуа. NED приема сегашния си вид в края на 1983 г., когато Конгресът решава да отпусне необходимите пари, но при условие, че законът включва забрана за участие в него на всеки активен или бивш служител на ЦРУ. „Сътрудник на един от конгресмените, участвал в писането на този законопроект, ми каза, че една вечер, когато законопроектът е бил на път да влезе в Камарата на представителите, офицерът за връзка на ЦРУ с Конгреса почукал на вратата на кабинета на републиканския представител Данте Фейзел, основният спонсор на законопроекта. Служителят на ЦРУ предадал кратко съобщение от директора на ЦРУ Кейси: думите, забраняващи участието на служители на ЦРУ, трябва да бъдат заличени от закона. Фейзел прие това искане, без да разбира напълно важността му“, отбеляза Пери.

Това, което документите от Библиотеката на Рейгън показват ясно, е, че премахването на тази забрана e позволилa на Реймънд и Кейси да останат активни при оформянето на решенията на новия механизъм за финансиране. Първият президент на NED, Карл Гершман (от 1984г. до 2021г.), също беше изведен на тази позиция под натиска на администрацията на Рейгън в Конгреса. Въпреки че NED е фондация, която е официално независима от американската външна политика, документите показват, че Гершман е вземал решенията си за финансиране след консултации с Реймънд и в съответствие с неговите искания, т.е. ЦРУ и Съвета за национална сигурност. Например на 2 януари 1985 г. Реймънд пише на двама експерти по Азия от Съвета за национална сигурност, че „Карл Гершман се е обадил относно възможно финансиране на Китайския алианс за демокрация“ и че „той е загрижен за политическото измерение на това искане“.

От самото начало, пише Пери, NED е основният благодетел на Freedom House и през първите четири години е дал на тази организация повече от една трета от средствата си, или 2,6 милиона долара. През следващите три десетилетия Freedom House на практика се превърна в дъщерна компания на NED, като и двете организации подкрепят най-вече неоконсервативната програма, като критикуват „недостатъчно свободните“ държави, включително Сирия, Украйна (до 2014 г.) и Русия. Наистина Freedom House често работи като партньор на NED, които финансират различни НПО в дадена страна, докато Freedom House ругае правителствата, които се осмеляват да приемат закони срещу финансираните от САЩ НПО. Например на 16 ноември 2012 г. NED и Freedom House съвместно осъдиха закона, приет от руската Дума, който изисква регистрация на политически организации, които получават чужди пари.

Кои са чуждите агенти?

NED и Freedom House представиха това като стремеж на руската Дума да „ограничи човешките права и дейността на гражданските организации, както и способността им да получават подкрепа от чужбина“. „Промените в руското законодателство за неправителствени организации ще изискват организациите на гражданското общество, които получават чуждестранни средства, да избират между това да бъдат регистрирани като „чуждестранни агенти“ или да бъдат изправени пред значителни финансови санкции и възможни наказателни обвинения“, предупредиха тогава двете организации.

Разбира се, те забравиха да споменат, че самите САЩ имат почти идентичен Закон за регистрация на чуждестранните агенти. Този закон, приет още през 1938 г., изисква всички „агенти, представляващи интересите на чужди сили в политическо или квази-политическо качество“, да разкриват връзките си с чужди правителства и информация за свързани дейности и финанси. Целта на този закон, според американските власти, е да „улесни правителството и хората на САЩ да оценяват изявленията и дейностите на тези лица“. Подобно на руското, американското законодателство предвижда финансови или наказателни санкции в случай, че законовите разпоредби за докладване не се прилагат. Чуждестранните агенти, според законодателството на САЩ, включват всички, които се занимават с политическа дейност, връзки с обществеността, рекламни агенти, служители на информационни служби, политически съветници, тези, които се занимават с набиране на средства или тези, които представляват чужда сила пред която и да е агенция или правителствен служител на САЩ. Следователно спектърът е много широк и изчерпателен.

Защо Русия прие такъв закон и защо Freedom House и NED имат против приемането на закон, какъвто САЩ имат още от далечната 1938 г.? Много просто, защото подобно руско законодателство заплашва усилията на NED да дестабилизира руското правителство чрез финансиране на политически активисти, журналисти и организации на гражданското общество. И точно затова Русия е обявена като „несвободна“ страна от Freedom House.

Загрижеността на руското правителство обаче не беше параноя. За да не продължавам по-нататък, достатъчен е примерът с коментара, който Гершман написа на 26 септември 2013 г. за Washington Post, в който дава насоки за предстоящата криза в Украйна и желанието на неоконсерваторите за смяна на властта в Москва . Тогава Гершман нарече Украйна „най-голямата плячка“ и обясни как привличането на тази страна към Западния блок би допринесло за окончателното поражение на руския президент Владимир Путин.

„Изборът на Украйна да се присъедини към Европа ще ускори завръщането на идеологията на руския империализъм, представлявана от Путин“, пише Гершман и добавя, че „руснаците също имат избор и Путин може да загуби не само в съседните страни, но и в самата Русия. „

Чужди агенти в Сърбия

От всичко написано по-горе стават ясни две неща: че NED и Freedom House тясно си сътрудничат с ЦРУ и изпълняват дневния ред на Вашингтон и че както САЩ, така и Русия изисква да знае кой в тяхната страна получава пари от чужбина за своите публични действия и послания , т.е. кой е „чуждестранен агент“. Сърбия, за съжаление, подобно на много други страни, няма такова законодателство, но всеки, който се интересува, може много лесно, без да има регистър на чуждите агенти, да стигне до извода кои са те – поименно. Според уравнението NED финанси + влияние на ЦРУ = чужд агент. NED може да крие истинския произход на парите си и истинските си намерения, но не крие кого финансира. Всичко беше публично на уебсайта на тази организация.

….

В крайна сметка, за да сме сигурни, че претендиращите за независимост и обективност не представляват никакъв друг интерес, освен законния интерес на сръбския народ и всички народи, живеещи на територията на Република Сърбия, изглежда, че единственото решение е Сърбия, както и наскоро Русия, по примера на фара на демокрацията и свободата като САЩ, да приемат закон, който да казва ясно на хората кой коя чужда сила представлява.

–––––––––-

Публикувам този текст на известния сръбски журналист Филип Родич, отпреди 10 години, който тогава ни обърна внимание на разкритията на прочутия американски журналист Робърт Пери и влиянието на уж независимите американски НПО в Сърбия, в България… и т.н.