Преди месец написахме, че „на 17 април започна новата Студена война между САЩ и Русия, която във всеки един момент може да премине в гореща и ядрена“.

Един месец по-късно Casus Belli – причините за война, са много повече – концентрирането на въоръжени сили на режима в Киев към Донбас, съпровождано с придвижване в района на НАТО и оръжия, изпъждането от Москва и Вашингтон на почти целите им дипломатически мисии и др.

Само за един месец /от 17 март до 21 април/ разпадането на човечеството стана свършен факт. Отношенията между САЩ и Русия стигнаха дъното във всички области.

Всъщност, нашите прогнози са в повечето случаи точни, защото, както се казва, са „потопени“ в по-голяма истина и опит, което ни позволява да постигнем нужната перспектива. Така е и в този случай.

Каква е конкретната картина?

Въпреки формалната си победа в Студената война, която остана в миналото, САЩ постепенно се превърнаха в слаба държава, в която обаче продължава илюзията за безкрайно световно господство.

Не разбират историята – империите живеят и умират заради своите илюзии, които, заедно с илюзиите за могъщество, изпращат угасващите империи в небитието.

Така е днес със САЩ. Имперските им амбиции се изразяват и при Байдън, чийто екип тласка Киев към война с Русия.

Но този път Путин ги чакаше, както се казва – и на входа, и на изхода. в това число и отговорът на въпроса защо Зеленски нагнетяваше военната истерия за „отвоюването на Донбас и Крим“, но след това изведнъж притихна. Изплаши се от концентрирането на силите на Русия по границите с Украйна? Това е истина.

Но основната причина беше проваленият „грандиозен замисъл“ на англо-американския ционизъм за междинна победа над Русия с преход към следващия етап.

За какво става дума?

За това, че атаката на Киев срещу Донбас и Крим беше синхронизирана с опит за преврат в Беларус – вероятно на 9-и май и с разчет на това, че Русия няма да има сили за война едновременно в Беларус и Украйна. Заради това по западната граница на Русия бяха разгънати големи „учения“ на НАТО до юли.

Замисълът най-вероятно беше следният – след успешен и кървав преврат на НАТО в Беларус, с участието на украици, американци, ЦРУ и НАТО, се въвеждат натовски части в Беларус за „защита на населението“. По-нататък, Русия или се намесва във война за Беларус и тогава НАТО и Киев нападат Донбас, или Русия изоставя Беларус, за да защитава Донбас. Като награда, САЩ получават нова „желязна завеса“ по цялата западна граница на Русия. Зад нея, на Запад, остават новите придобивки на НАТО – Украйна и Беларус. Следват Донбас, Крим и Калининград.

Оказа се обаче, че руските специални служби са се „позиционирали“ сред заговорниците. От провала на тази „грандиозна операция“ Байдън така се обърка, че въведе на цялата територия на САЩ извънредно положение за борба с „руската агресия“.

Заради това в навечерието на споменатия 21-и април, т.е. преди посланието на Путин към федералното събрание много коментатори предполагаха, че той ще съобщи за откритата фаза на конфликта, ще признае ДНР и ЛНР и ще съобщи за присъединяването на Беларус към Русия към есента, че руските въоръжени сили, в отговор на Киев и НАТО, ще предприемат операция по линията Харков, Павлоград, Мелитопол, Херсон, Николаев, Одеса, като вземат всички пристанища и открият сухопътната връзка с Крим и съединяването с Приднестровието…

Но Путин не засегна широко засегна тези теми. Ограничи се до предупреждението, че Русия няма да позволи прекрачване на „червените линии“, които ще определя сама, а ако, това стане, провокациите ще бъдат посрещнати с асиметричен бърз и остър отговор, който ще накара агресора да съжалява. Интересно беше сравнението, което Путин направи пред Федералното събрание от „книга за джунглата“ на Киплинг за тигъра Шере Хан, който яде човеци, и мотаещите се около него чакали – табаки. илюзията беше ясна

Не казвам, че горните опции са отпаднали, но в Москва са решили, че „още не е време“. Всъщност само в Генералния щаб знаят по какво русло ще потече реката, още повече, че става дума за Украйна – разкъсвана от хаоса на преврата и бандитизма.

Не бих искал да си играя на пророчества, защото проблемът не е само Украйна. Спектърът на конфликта в съвременния свят е много по-голям, той е глобален.

За какво става дума?

Беларус, Кения, Етиопия, Судан, Чад, Сомалия, Египет, Алжир, Либия, ЮАР, Саудитска Арабия, Йемен, ОАЕ, Катар, Ирак, Иран, Йордания, Турция, Армения, Азербайджан, Грузия, Абхазия, Аджария, Сирия, Украйна, Молдова, Литва, Латвия, Естония, Израел, Афганистан, Туркменистан, Пакистан, Индия, Киргизстан, Таджикистан, Панама, Лаос, Виетнам, Тайланд, Китай, Казахстан, Северна и Южна Корея, Тайван, Сърбия, Косово, Венецуела… Мога да продължавам. И кой казва, че не сме на прага на Трета световна.

Всеки един от тези конфликти всеки момент може да взриви Третата световна.

Но глобалният конфликт не е нито линеен, нито предвидим.

Така стигам до по-голямото обобщение – до Евразия. Евразия заема 36 процента от сушата, населението й е 5,4 милиарда – над 70 процента от населението на планетата, ресурсите са колосални – и водните, и природните, и демографските.

Стратегията на Русия, Китай и Иран е да се създаде единна и мирна Евразия. Европа няма да е в това обединение лидер – нито икономически, нито културен. Тя е загиваща цивилизация преди всичко заради евроатлантизма. Тя вече не може да даде нищо, а само да прехвърля проблемите си върху другите.

Както се казва, „Европа е малък полуостров на огромния евразиатски материк“, който сега се обединява от гигантски инфраструктурни проекти – Северният морски път, маршрутът Север – Юг към Иран и Турция, разширението на БАМ и Транссиб, Северен поток, Силата на Сибир, авиацията, корабостроенето, космическата техника, електрониката. Това е бъдещето. Западът в нито един от тези проекти не е лидер.

Опитите на САЩ и световната система на долара и ционизма да подпалят тези мега перспективни проекти среща решителната съпротива на Русия, Китай и Иран.

Това е голямата картина. Или по-точно, малка част от нея. Заради това в момента човечеството е на прага на Голямата война. Можеби не сега, но много скоро. Всъщност предсказването на началото на бойните дейстивия е сложно. Много по-просто е да се предскаже кога няма да ги има.

Но, със сигурност, това е последната, по-точно предпоследната, защото историята не признава думата „последна“, битка на цивилизациите. Ясно е, че на 21-и април Путин анонсира глобална програма за пълната ликвидация на Западната стратегия с „мека сила“. Skandalno.net

Автор: Красимир Иванджийски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: