През последните 48 часа активността на ВСУ в района на Курск намаля значително. Въпреки това врагът продължава да натиска в редица райони, където има някаква потенциална възможност да превземе някое село. Вече е ясно, че Украйна няма да постигне стратегическите цели на тази свооя операция. Но какво да очакваме по-нататък в това направление?

Ситуацията в района на Курск е „обвита в мъглата на войната“ в много по-голяма степен, отколкото в някои други участъци от линията на бойно съприкосновение.

Това се дължи на факта, че нахлуването на ВСУ първоначално имаше предимно пропагандна цел и беше замислено в пълен разрез с реалното военно планиране. Врагът имаше нужда от „снимки и видеа“, за да ги прожектира на Запад и да крещи, че „Русия всъщност е много уязвима и прословутите й червени линии с които плаши Запада не съществуват“, но в детайли тази „картина на ситуацията в Курск“ не е реална, а е продукт на украинската фантазия. Това е колажна снимка, а не репортаж, отразяващ реалното състояние на нещата.

В същото време и Русия мълчи относно Курск, защото е неразумно да се разкрива каквато и да е информация за непознати за украинците места. Именно от съображения за информационна хигиена ходът на военните действия в района на Курск се отразява изключително пестеливо от руските медии. Но можем да преценим ситуацията по някои междинни резултати.

С тази операция ВСУ постигнаха само краткотраен тактически успех. По същество това беше нападение на мобилни групи, но многобройни и добре оборудвани: Ако включим и поддържащите ги отвъд границата сили, то ангажираните с курската операция войници на ВСУ наброяват около 30 хиляди души.

Акцентът беше поставен върху максималното настъпление в дълбочина на руска територия и да се говори за определен максимум на такова настъпление може да бъде само спекулативно. Предварителният анализ сочи, че целта им е била превземането на АЕЦ “Курск” на 60 км. от границата, което задължително включва и превземането на градовете Рилск и Лгов. Нито една от тези цели ВСУ не успаха да постигнат.

Атаката им се провали и сега ВСУ могат единствено да се окопаят и да преминат към защита на превзетото в района на Курск. Не напразно внесоха там толкова много инженерна и друга специална техника.

Настъпателният потенциал на украинската групировка в Курска област е практически изчерпан, комуникацията за доставка на подкрепления към превзетите от тях територии е по същество една-единствена (пътят Суми-Курск) и тя е под постоянен огневи обстрел от руските въоръжени сили.

Според картите, превзетата от украинците територия на Руската федерация е във формата на тесен и дълъг провлак, уязвим за контраатаки по фланговете, ако вземете предвид, че въпросният терен е в ниското, а руските части са във височините наолоко. Въпреки това по инерция групата продължава да натиска към гр. Коренево и в района на Суджа.

Друга цел на тази украинска операция беше да привлече в района руски части от други сектори на фронта и най-вече от Донбас, за да намалее там натиска на руснаците. Руските въоръжени сили наистина разположиха немалки сили в района на Курск за възпиране на агресията, но това не даде желания от украинците ефект: успешните настъпателни действия на руските въоръжени сили продължиха при Покровск, Торецк, Южно-Донецк, Купянск и дори в Часов Яр.

До 29 август на голям участък от фронта за ВСУ се създаде критична ситуация до степен на заплаха от разпадането му. На Покровското направление отбраната на ВСУ вече е фактически унищожена, противникът практически не оказва съпротива в Селидово, Мирноград (Димитров) и на подстъпите към Покровск (Красноармейск).

Защитата на останките от Торецката агломерация е силно разнебитена и ежедневно отстъпва все нови и нови територии от града. След заемането на Константиновка преди два дни възникна заплаха от обкръжаване на групите в Угледар и до дни украинската групировка там ще напусне района, а руските войски ще преминат към освобождаването на Курахово.

До дни отбранителната линия на украинците Покровск – Селидово – Курахово – Угледар ще се разпадне, а след падането на Часов Яр групировката на ВСУ в Донбас ще се свие в агломерацията Краматорск-Славянск.

На Купянското направление:

Освобождаването на Синковка на 29 август, по същество предградие на Купянск, за което се водят боеве повече от година, стана неочаквано бързо. Падането на този украински бастион е пряк резултат от прехвърлянето на боеспособни части на ВСУ в района на Курск. Тоест самите украинци попаднаха в гроба, който копаеха за руската армия.

Единственото логично и рационално е ВСУ да прекратят Курската си авантюра и да се оттеглят на по-стабилни отбранителни позиции. Но това е абсолютно неприемливо за Киев от политическа и пропагандна гледна точка. Зеленски и обкръжението му са готови на всякакви ирационални стъпки, включително да продължат натиска срещу Курската АЕЦ, ако тези действия носят желания медиен ефект. А Александър Сирски не е командирът, който ще оспорва политическите решения, макар и да са напълно лишени от военна целесъобразност.

Следователно врагът ще се окопае в превзетата територия в Курска област, ще продължи да снабдява предната си група и ще прехвърля свежи сили в района, въпреки огромните загуби, които ежедневно понася там.

Резултатът е „ефектът на Кринки“, когато задържането на ненужното от военна гледна точка село в Херсонска област на брега на Днепър значително разреди личния състав и доведе до пълна загуба на боеспособност цял клон на армията – морската пехота на ВСУ. Заради един плацдарм на левия бряг на Днепър без каквато и да е перспективност от военна гледна точка.

Но и други операции на ВСУ се основаваха на същия „медиен“ принцип – например серията от опити за самоубийствени десанти на Кинбурнската коса или на Змийския остров край Одеса.

Преобладаващото мнение сред експертите е, че постепенното изгаряне на противника в ограничен район е една от възможните стратегии на руските въоръжени сили в района на Курск за следващия месец.

Емоционално погледнато това е труден и спорен въпрос за нас като руснаци. Ние бихме искали да защитим жителите на граничния регион, като веднъж завинаги изчистим територията на региона от врага – и за предпочитане бързо, така че той да няма време да получи медийно- политически „бонуси“ от тази операция. За Зеленски това е основната причина да държи войскова групировка там – за да си прави пиар. А за украинското външно министерство е мотив да изтръгне нови оръжия от НАТО.

Само за такива цели ВСУ пропиляват значителна част от натрупаните по-рано резерви в района на Курск. Така е, когато военни решения се вземат, за да обслужат политически решения.

Най-вероятно ситуацията в района на Курск скоро ще се стабилизира. След това ще бъдат оценени позициите, загубите и степента на боеспособност на предната групировка на противника. Ще станат ясни и данните от допълнителното разузнаване на разположението на резервните бригади. В момента се взима решение дали да се изтласкат остатъците от ВСУ от региона, или руските въоръжени сили да приложат друга форма на противодействие.

Основното настъпление обаче ще продължи да се развива в западния, югозападния и южния сектор, което ще доведе до поражението на няколко големи групировки на ВСУ, до разпадането на фронта от Угледар до Часов Яр и до заемането на важни населени места и логистични възли.

След това нерационалните „контраатаки“ и „удари“ на ВСУ, включително в граничната зона на Русия, ще загубят смисъл.

Вярно, говори се, че Киев сформира на някакво неизвестно място още пет-десет нови бригади. Никой не ги е виждал, но теоретично опасността от нов пропаганден военен удар съществува. Повтарям, настоящите власти на Украйна са способни да предприемат ирационални стъпки само в името на „снимките и видеата“, така че би било недалновидно руското военно ръководство да подценява такъв вид опасност.

Като допълнение към непрестанните си молби към Запада да му изпратят нови оръжия-чудо, Киев постоянно ще се опитва да доказва на западните си господари че ВСУ все още са способни да атакуват. И ново нахлуване в граничните райони на Русия може да бъде извършено като реакция в момента, когато въоръжените сили на РФ започват активната фаза на изтласкване на противника от района на Курск.

Евгений Крутиков