Войната в Украйна рязко изчезна от новинарските емисии – както в България, така и на територията на целия „Солидарен Запад“. Няма ги вече и дежурните общопрактикуващи медийни „експерти“. Няма и дълги, пълни с екзалтация анализи и текстове в грантовите медии. Тук и там се среща разочарование, а вече и нови грантови поклонници на знаменития слуга Труфалдино.

Няма да припомням всички примери, но всеки си спомня клетвите на редица “финансисти”, че Русия ще фалира до края на март 2022 г., че Путин е върнал икономиката на страната си до нивата от 1991 г., Вместо това ще обърна внимание на доклада на Световната банка отпреди няколко дни, според който Русия вече е най-голямата икономика в Европа и 5-та в света. Няма нужда да се припомнят и заклинанията на “разследващи журналисти” и „военни анализатори“, които на всеки 2 седмици, в продължение на цялата 2022 г., ни съобщаваха, че на Русия ѝ свършват ракетите, а един българин – британски агент, представящ се за журналист съобщи, че до няколко дни ще обяви списък с български медии, които получават пари директно от Москва. Цялото това пожелателно мислене, гарнирано с водопад от лъжи явно трябваше да доведе Русия до фалит. Всички си спомнят и гадателите-политолози, които с фанатична увереност ни убеждаваха, че до май, най-късно до август 2022 г. в Кремъл ще има преврат. Някои даже “гледаха на живо” края на Путин по време на т. нар. „метеж“ на Пригожин. Ние го видяхме. Други пък треперят, защото очакват всеки момент руснаците да ни превземат…

Думата ми обаче е за западните, анализатори, и за т. нар. западни мозъчни тръстове и налудното им очакване да се нанесе „стратегическо поражение“ на Русия, което доминираше в западноевропейския мейнстрийм и което изненадва не само, или по-скоро, дори не толкова с реториката на политици от всякакъв вид (които се предполага, че прибягват до преувеличаване на амбициите си), но с категоричните оценки, които звучаха като рефрен от експерти, представляващи привидно авторитетни американски и европейски медии и аналитични центрове. Една огромна прослойки “анализатори”, които през последните десетилетия буквално живееха в медиите, за да обясняват непрекъснато на целия свят и на България каква черна дупка и азиатска кочина е съвременна Русия и колко авторитарна е нейната политика, щедро финансирани от чужди правителства чрез амеро-глобалистки фондации – те изградиха и наложиха стереотипната пропаганда за предстоящия разпад и фалит на Русия.

Конюнктура или лимит на възможностите

Изглежда, че причините са различни, но като цяло всички те разкриват проблем, който вече беше добре познат – от медийната индустрия през политиката до съвременното изкуство: невъзможно е на Запад да се произведе истински, независим и експертен разговор, той винаги ще бъде по-неглижиран и смитан под килима от типа разговор и анализ на Русия, който е по-лесен за продажба пред избирателите и носи повече грантово финансиране и одобрение от “партньорите”. А днес бодряшкия, макар и напълно фалшив, разказ за „заличаването на лошата Русия от картата на света“, се продава особено скъпо.

АВТОРЪТ ВЛАДИСЛАВ НАКОВ

Веднага след края на Втората световна война, желанието да могат да се ориентират не само в собствения си свят, но и в труднодостъпния социалистически, включително в неговата основа – Съветския съюз – създаде на Запад добре познатите „съветолози“ (или „кремлинолози“), които даваха информация и политически наративи за това, което малко хора на запад можеха да видят със собствените си очи и да проверят лично – заради спуснатата Желязна завеса. Парадоксално е, че след падането на Желязната завеса ситуацията не се е променила много. Тогава западният естаблишмънт вече беше натрупал много знания и имаше доста сериозна представа за СССР. Но, както се оказва, няма представа от Русия, както и от новите (бивши) съветски републики. Старите съветолози, които анализираха динамиката в Кремъл, вече бяха ненужни, а нови експерти нямаше. Отворената ниша за агенти, анализатори и експерти по Русия, започна да се запълва с персонал – на Запад предимно от съветски емигранти, а в България от съветски възпитаници и деца на вече бившата номенклатура.

Преди няколко години в Москва съществуваше аналитичният център “Да преосмислиш Русия” и според негов доклад бяха идентифицирани около 1000 “мозъчни тръста”, които се занимават с “изследването на Русия”, като 70% от тях се намираха в западните страни. Днес данните сигурно са различни и процентът на институтите, изследващи Русия, намиращи се на Запад, е по-голям след приетия от Москва Закона за чуждестранните агенти (Аналогичен закон има и в САЩ-б.р.). Но е факт, че на Запад, а и в България, през последните десетилетия се формира цяла общност от “специалисти”, които просто ни заявиха, че познават Русия. Някои от тях често я посещават, срещат се с представители на руската власт, обменят опит със западни колеги, участват на международни форуми като “Валдай”, “Икономическия форум в Санкт-Петербург”, “Източния икономически форум във Владивосток” и др., което трябваше да позволи да се формира доста пълна картина за съвременна Русия, нейните цели, приоритети и национални интереси. Реална картина обаче няма!

Като имаме предвид историческите, културните, икономическите и географските връзки на България, а и на Европа, с Русия се оказва, че сме изпаднали в тежка политическа безизходица, защото политици и уж експерти от всички сфери не успяха да подготвят българите за дълбочината на една всеобхватна криза, която далеч не се изчерпва с Русия, ЕС и НАТО, но най-важното,  все още не могат да предложат визия, адекватна на рязко променилата се реалност в света. Реалност, за която всички страни, освен западните, знаеха че ще се случи и се подготвяха за нея отдавна. Думата ми е за многополярния свят. Отделни гласове, викащи в пустинята (по правило вече извън големите медии или обявени официално за слуги на Кремъл) не са толкова изключение, колкото потвърждение на общата тенденция: те се чуват от всички, с изключение на вземащите решения.

Остава и въпросът: Каква легитимност имат тези, чиито анализи, твърдения и прогнози, и най-вече действия рязко се разминават с реалността и трябва ли да се ползват с доверие, при положение че с лекота си затвориха и двете очи и категорично отказаха да отчетат фактите: Русия е най-голямата ядрена суперсила, пета икономика в света с 11 часови зони?!

Автор: Владислав Наков

Източник: Фейсбук

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: