В стремежа си да се измъкнем от капана на мизерията, ние час по час се опитваме да променяме нещо. Сега сме се захванали да сменим избирателната система. Мажоритарни избори, двукамерен парламент, намаляване броя на депутатите, махане на партийните субсидии, настояваме за депутати да бъдат предлагани качествени хора… личности! И ще си каже човек, че тия идеи ни хрумват за пръв път.

Истината обаче е, че ние вече имахме качествени хора в парламента. В зората на т. нар. демокрация: Във Великото народно събрание, после в първия български парламент след „промените“… Но системата ги прогони. Западната система. И прохождащата българска такава. Защото тези системи не търпят хора с мнение. Трябват им само послушковци.

Както върви, скоро ще изчерпим всички възможности за промени на избирателната система и на всички други подсистеми в рамките на държавното ни устройство. Ще „реформираме“ и правосъдието, и полицията, и образователната система… И всъщност нищо няма да променим. Защото как например ще направим правосъдната система по-справедлива, когато престъпниците имат повече пари от съдиите? И когато животът на съдиите зависи от благоволението на наркобосове и всякакви други криминали?

Днешните кукловоди – и западните и българските – всъщност се страхуват, че наближава времето, когато на цялото ни наивно общество му става безпощадно ясно, че за мизерния му живот не е виновна избирателната система. Нито правосъдната. Нито образователната.

ВИНОВНА Е КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА! Тя отдавна изчерпа своите възможности. И стигна дотам да концентрира целият капитал в ръцете на нищожно малък брой хора. Те пък от своя страна, в стремежа си да оцелеят и запазят статуквото си, сеят войни, тероризъм и кървави атентати, чиято цел е да превърнат хората в роби и обслужващ персонал.

Истината е, че в 21-ви век капитализмът вече е отживелица. И хората се опитват да го променят. Парадоксът се състои в това, че днешния „либерален“ капитализъм се превърна в анахронизъм, почти веднага след рухването на неговия антипод – съветския социализъм. Макар че ако си говорим правичката, социализмът на Съветския съюз беше хиляди пъти по-справедлив и по-човечен от изродилия се капитализъм на съвременните либерали.

Да, капитализмът и социализмът бяха антиподи. И, разбира се бяха две крайности. Социализмът на Съветите беше в едната крайност. Грехът му е, че ликвидира частната инициатива. И прогони дори мисълта за предприемачество и конкуренция. Но извън този свой недостатък, социализмът имаше много достойнства, за които ние от Skandalno.net сме писали многократно и няма нужда да споменаваме и сега.

Докато западния капитализъм отиде в другата, много по-зловеща крайност, въпреки че издигна в култ частната собственост и частната инициатива. В огромен проблем обаче се превърна, че им позволи да се развихрят така, че в крайна сметка да прераснат в олигархизъм, който унищожи средната класа и превърна огромното мнозинство от хората в роби.

Дори в нещо много по-лошо: В опитни зайчета на големите мултинационални корпорации. Така се стигна до тровещите и унищожаващи човешкия организъм ГМО-продукти. До „веселите“ лютеници, бъкани с наркотици. До лекарствата, които вместо да лекуват, предизвикват зависимост и постепенно убиват човека, до побеснелите лекари, които поставят несъществуващи диагнози и правят ненужни операции, за да печелят…

Оказа се, че капитализмът в последния си предсмъртен етап –  „неолиберализмът“, който поставя като еталон начело на обществата мафиотите, проститутките и гейовете, е много по-лош, по-несправедлив и по-опасен за човешката цивилизация от социализма.

С това съвсем не искаме да кажем, че търсейки избавление от днешното неолиберално зло, което руши традиционната държава, трябва да се връщаме назад. Примерно към традиционния капитализъм. Или към социализма от съветски тип…

Естествено, че светът трябва да върви напред. Трябва да намери друга форма на социална организация. По-справедлива. И по-човечна. А че ще е социална е сигурно. Най-малкото защото невъзобновяемите ресурси на планетата намаляват с всеки изминал ден.

За щастие, такава форма на организация на човешкото общество вече се появи. Макар и в своя начален вид. Предложи я, както се досещате държавата и лидерът, които днес са начело на борбата на хората за по-добър живот и по-справедливо устройство на обществото.

Предложиха я Владимир Путин и Русия. Затова и станаха основните „заплахи“ и  „врагове“ на Дивия уж либерален, а на практика империалистически Запад.

А същността на тази нова форма на човешко общество е съвсем проста. Тя взема хубавото и от двете досега съществували системи – традиционния капитализъм и социализмът. Според Владимир Путин от капитализма трябва да остане предприемаческия дух, който обаче да бъде лишен от възможността да ограбва цялото общество. Ролята на предприемачът в това ново човешко устройство е като на всички останали професии, които помагат на цялото общество да се развива по-бързо напред. Всяка форма на олигархизъм и възпроизвеждане на системата „роб – господар“, според Путин, трябва да изчезне безвъзвратно от обществения хоризонт.

А от социализма далновидният руски лидер предлага да се вземе идеята за общество на социалното благоденствие, което да се развива благодарение усилията на всички. И на предприемача, и на инженера, и на лекаря, и на учения. И, разбира се, всички тези усилия да се организират, подпомагат и насочват от държавата, разбирана не като еднолично лидерска, а като обществена структура.

Социалната държава, тласкана напред от предприемаческия дух…  Без роби и без господари… Със свободно общуване между хората… Това е мечтата на Владимир Путин и на руския народ за ново общество.

И тази мечта, бленувана от философи и поети, ще се сбъдне. И септември ще бъде май! Ще бъде! Skandalno.net

Автор: Иво Македонски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: