Размерите, историята и състоянието на Украйна и Македония са много различни, но въпреки това двете страни си приличат по доста неща. Едно от най-важните е истеричният стремеж и на двете псевдодържави е да се дистанцират максимално от народите от които са неизменна част (съответно Русия и България) и за тяхна сметка да си изобретят и инженират собствена нация. Съответно украинска и македонска.

За да постигнат това и в двете територии ръководствата прибягнаха до прастария метод за вменяване у населението на някакво измислено расово и етническо превъзходство над съседния народ, от който произлизат, с цел консолидация и себедоказване като нещо различно от него.

Не е от особено значение, че македонизмът е измислен и толериран от Сърбия, а украинския национализъм – от запада, напоследък – от Великобритания и САЩ. И в двата случая става дума за едно и също – да се откъсне, създаде и консолидира несъществуваща нация и тя да се обяви за нещо повече от съседите.

По подобен начин Хитлер консолидира германците, като им вмени, че са арийци – свръхчовеци, призвани да командват останалите, които са подчовеци. По подобен начин работи от векове и англосаксонската пропаганда. Като и Хитлер, и англо-саксите са почерпили опит за това от евреите, които се обявяват за богоизбран народ още в древността.

Идеята за вменяването на етническо или расово превъзходство у един народ с цел манипулация дори не е само европейска. Подобни доктрини са използвали китайците, японците, ацтеките, че даже и племето зулу в Южна Африка. Както се казва – нищо ново под слънцето.

Във всички описани случаи на този обществен инженеринг е необходим враг, който задължително е „по-долу“ във всяко едно отношение от „избрания“ народ.

Така стана и с най-големите врагове и съответно сънародници на Украйна и Македония – съответно Русия и България. Украинците трябваше да се обявят за нещо повече от руснаците, за да се разграничат и отличат от тях, а македонците – от българите. И в двата случая иде реч за най-безскрупулна кражба на историята на съседите.

Всички тези процеси ясно личат от украинските и македонските учебници по история, явяващи се най-силно и трайно пропагандно олръжие, тъй като преформатират децата. От малки те биват промивани, че са различни от народа, към който в действителност принадлежат, а отгоре на това и са наследници на нещо велико, за разлика от съседите, които са нисши генетично и духом. Децата нямат нужните знания и опит, за да разбират, че това превъзходство над сънародниците им оттатък границата е абсолютна измислица.

Ще започнем с Украйна. 

В школските учебници тя е обявена от политическите инженери и национал-пропагандисти за единствен наследник на древната обща държава с руснаците Киевска Рус и дори за единствен притежател на „марките“ „Рус“ и „Русия“.

Според съвременното киевско образование Украйна и украинците от самото създаване на Киевска Рус били „европейска държава“ и „европейски народ“ – част от европейската цивилизация. Киевска Рус, след краха си в края на XII и началото на XIII век не се превъплатила в Московското княжество на североизток, а в Галицко-Волинското на територията на днешна Западна Украйна и после се „сляла“ с Великото литовско княжество и с поляците в Жеч Посполита.

В учебника по история на Украйна за 7-ми клас многократно срещаме понятията: „руски“, „руска държава“, но под тези понятия лъжливите пропагандисти, писали учебника, имат предвид днешна Украйна.

Липсата на украинска идентичност и на топонима „Украйна“ през периода на Киевска Рус и това че понятието се появява чак през 19 век изобщо не притеснява авторите на учебниците.

Това обаче не е всичко.

Същите автори многократно подчертават, че Украйна в началния етап от своята история била империя. „Руската държава постепенно се превърна в мощна империя, известна като Киевска, или Древна Рус… „Съставът на Киевска Рус включваше по-специално районите на пребиваване на настоящите руски (украински) и беларуски етноси.“

„По време на управлението на княз Владимир (втората половина на IX век) „завършва процесът на превръщане на руската държава в империя“ и развитието на столицата й Киев.

„Рационализирането на законодателството свидетелства за желанието на Ярослав Мъдри (началото на XI век) да изведе Русия (Киевска Рус) до нивото на най-развитите страни в Европа.“ Тук пропагандистите изобщо не се притесняват от факта, че по това време Западна Европа е една дива територия, покрита с гъсти гори, населявани от безпросветни нечленоразделни варвари с копия и стрели.

Самата днешна Русия пък, според украинците, се нарича просто Москва или Московия – някаква неясна конструкция, създадена по азиатски образец от монголите, населена с азиатци, общо взето – с татари.

По подобен начин се развиват процесите и в македонското „себесъздаване“ (инженерингово изграждане на нов народ и нация). 

Край Вардар се обявиха за наследници на древно-македонската държава на Филип и Александър. Жителите на днешната Република Северна Македония, според техните историци, били наследници на „антични македонци“ и митичния герой „Македон“, които били претопени от славянски племена през 5-8 век, но успели да им предадат своята висока култура. Така тези славяни станали „македонски“.

Според учебниците в Скопие глаголицата била създадена от Светите братя Кирил и Методий, за да „християнизират по-лесно македонските славяни около Солун“, като впоследствие славянската писменост се разпространила в други съседни земи – най-първо в България.“

Стигаме и до Свети Климент – основател на Охридската книжовна школа. В учебниците в Скопие той е представен като говорещ на „старославянски“ и основоположник на „македонската църква“. Охридската архиепископия пък била самостоятелна македонска църква.

В македонските учебници пише също, че Цар Самуил е основоположник на македонска царска династия. Той, заедно с братята си – Давид, Аарон и Мойсей, вдигнал въстание срещу българската власт през 969 г., отхвърлил я и създал македонско царство.

В държавата на Самуил се пишело на „македонски славянски език“.

Съвсем идентично е подценяващото „определение“ на врага и в Украйна, и в Македония. Както, според украинските учебници, днешните руснаци са монголи и татари, така и в официалните скопски „историчарски писания“ българите са определяни като „монголо- татарско племе от тюркската група народи“.

„Бугарите са номадско племе, занимавало се с грабителство, а по произход са турци, татари, монголи“. Номади – т.е. скитници. Грабители – т.е. бандити. Племе, а не народ. Турци, татари, монголи….

Сравнението на Украинския и македонския „опит“ може да заеме хиляди страници и дори да се напише цяла поредица от книги, но тук ще се ограничим само с още две – при това – доста трагикомични.

Ако в Македония се разпространява идиотщината, че най- древните македонци са живели в Индонезия преди 500 000 години (твърдение на скопския академик Петар Попоски – автор и на исторически учебници), то в Киев са доста по-скромни. Те пишат, че по техните земи живеят украинци „само“ отпреди 140 000 години.

И още:

В украинските учебници ясно е написано, че не Червената армия, а Украинската въстаническа армия (УПА) на Степан Бандера и Роман Шухевич е изгонила нацистите от страната.

Според скопските „историчари“ по подобен начин македонски партизани изгонили германците, а „бугарската фашистичка армия“ нямала нищо общо.

Така стоят нещата с цялата история на двата „новоизпечени велики народа“.

Предвид настоящата война се моля само  „македонското величие“ да не доведе до подобни „мероприятия“ и на Балканите!

Иван Спиридонов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: