Няма да стъпя на Българското Черноморие, докато не станем нормална държава! Искам да разкажа на всички каква почивка преживяхме аз, съпругът ми и двете ни деца!

Това пише до сайта ни Екатерина Божкова, която още преглъща огорчението си от прекараната седмица в Поморие.

Имаме деца на 3 и на 6 години. Решихме да не ходим на хотел, защото са малки, ще искат да си играят, затова избрахме частна квартира в Поморие. Намерихме я по интернет, а в обявата пишеше „Семеен хотел, любезни хазяи, чувствайте се като у дома си.“ И имаше изброени екстри като климатик, място за готвене, двор за игра, ютия, хладилник, безплатен интернет, уютни стаи, паркомясто, 200 метра  до плажа и изглед към морето.

Платихме капаро по пощата и зачакахме ваканцията си. Когато пристигнахме, ни посрещна слаба жена с изкуствена усмивка, веднага поиска остатъка от парите за седем нощувки  и ни заведе в так наречения апартамент. Той се състоеше от две миниатюрни стаички на тавана с по две стари легла, до всяко по едно шкафче и общ гардероб за двете. Нямаше нито масичка, нито столове, трябваше да стоим само на леглата. Столове имаше само на балкончето между етажите и винаги заети от пушачи и чужди хавлии. Изгледът към морето би трябвало да е от прозореца, защото на тавана тераси нямаше, но отсреща се виждаше само покрива на съседната сграда и един гларус за разкош.

Попитах къде е хладилникът, защото децата ядат мляко, а дамата обясни, че е в нейната кухня на първия етаж и можем да го ползваме. Там сме можели и да притопляме нещо в нейната фурна. За всяко нещо трябваше да катеря по четири етажа, а хладилникът беше пълен с нейни продукти и продукти на другите гости. Къщата беше нафрашкана до козирката с наивни летовници. Някои все пак носеха хладилни чанти и се спасяваха, наложи се и ние да си купим една, макар че после нямаше да ни трябва.

Климатик имаше, но се оказа, че не влизал в цената, а хазяйката предвидливо беше скрила дистанционното му. Струваше по 10 лева на ден, понеже токът бил поскъпнал и така олекнахме с още 70 лева, за да можем да се разхлаждаме в адския пек под покрива.  А ако пуснем в двете стаи – 140 лева! Без значение колко време сме го ползвали.

Котлон също имаше, но почти не можах да стопля вода за децата за зърнената им закуска сутрин, понеже хазяйката все държеше някаква тенджера там и все готвеше нещо. Хавлиите и банските ги простирахме на тераса между етажите, но тя винаги беше заета от другите летовници. Някой преди нас беше опънал въженце под прозореца и се навеждах непрекъснато да простирам, а знаете как цапат дрехите си малки деца…Топла вода също имаше, но от време на време. Бойлерът се включваше само нощем на нощна енергия, а бушонът му беше долу при хазяите. Съзнателно не се къпехме сутрин, за да можем да се измием после след плажа.

Следобед се опитвахме да си починем и да приспим децата, но хазяйката точно тогава намираше свободно време да поклюкари със съседката си от отсрещната улица. Включваше се и тази отдясно, а отляво разгеле им беше сърдита за нещо. Започваше надвикване и битовизми до припадък от рода на „ти какво готви днес, ходи ли до лозето да обереш тиквичките и на магазина пуснали евтино олио.“

Градината за игра пък се оказа забранена за ползване. Имаше засадени цветя и децата можеха да си играят само на покритата с плочки малка пътечка, или под терасата на първия етаж. Първия ден счупиха една китка и последва вой до небето. После лично излизах да ги разхождам на улицата, или в близкия парк, а те си искат своето – игра.

Да не говорим за условията, близки до затвор, в които живеехме. Почти всичко в обявата беше лъжа. Паркомястото се оказа – паркираш, където намериш, може и през две улици. Интернетът така и не се появи, имало повреда. Вечер дъщерите на хазяйката преодоляваха незнайно как повредата и си чатеха, но за нас нямаше. Само веднъж поисках обещаната ютия, но ме посрещнаха с такова свиване на устни, че втори път не посмях. А нашата наемодателка лично дойде да види какво ще гладя и дали ще изключа уреда, понеже можело да стане пожар.

Мислех си, че връх на наглостта е, че хазайката всеки ден палеше огън в задния двор да вари компоти или сладко и умирисваше цялата къща на пушек.

Но се оказа, че бъркам. Един ден бях неразположена и съпругът ми заведе децата на плаж, а аз седнах в близкото кафене да си почина от гюрлутията. На съседната маса се оказаха на раздумка четири местни жени, заедно с прословутата ни хазайка. И чух следното: „Аман от натрапници. Обърнаха ми къщата с главата надолу! Не се мият и идват с пясък по краката. По цял ден мета стълбите след тях. Не пазят никаква тишина. По цял ден трополят нагоре надолу. Надуват си телевизорите, пият бира и ракия, ядат по стаите си, малко ли ресторанти има наоколо. Оня ден бяха омазали със сок от диня плочките в двора. Помъкнали са си децата, нямат никакво възпитание, гонят се, крещят, мачкат ми хортензиите. Разни бедни софиянци се довлекли море да видят.  Нулева култура, претенции до небето. Една даже свари рибена чорба в най-новата ми тенджера. Поне да знаеше как се прави, само тока ми изхаби. И превземки, превземки, това искам, онова искам. По два пъти на ден се къпят, мажат се с разни мазила, цапат ми чаршафите. Пък ако им видиш дрехите – половината втора употреба и китайски боклуци. И не си ги подреждат в гардероба, хвърлят ги по леглата. Пълна лудница! Дано се махнат по-скоро!“

Стоях като онемяла. Тази жена не само беше нагла, но се оказа, че рови и в багажа ни, докато сме на плаж. Тази жена не изпитва никакво уважение към нас, които сме дошли да й пълним джоба, а злорадо ни одумва. Тази жена мрази всеки свой гост, но му прибира с удоволствие парите.  Изчислих, че само от нас взе 600 лева за 7 дни. Къщата е пълна, сезонът продължава три месеца…

Нито ни даде касова бележка за парите, нито някакъв документ. Няма да плати и данъци. И през цялото време ни гледаше с ненавист, сякаш сме се настанили насилствено в къщата й.

На сбогуване изкара една почти любезна усмивка и ни покани пак да дойдем догодина.

Никога!

Това ще ми е за урок.

Алчни хазяи, мизерни условия, нагло лъгане и презрително говорене зад гърба.

Повече няма да им пълня гушите и да ме унижават, завършва писмото си читателката ни.

Редакция : Станислава СЛАВОВА, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: