През последните седмици Белият дом най-сетне започна открито да говори за края на световния ред, който се разгърна през 3-те десетилетия след края на Студената война. Този нов световен ред така и не се утвърди напълно, тъй като основата му – американското господство, беше преждевременно подкопана. Защо се случи това, как ще се сглоби наново световен ред и каква роля ще играят в това другите големи държави – Русия, Китай, Индия и пр.

„Това, което се случва в момента, е повече от изпитание за световния ред, установен след края на Студената война. Ние сме свидетели на неговият край.“ Думите не са на руски политик, нито на китайски, не са дори на някой американски експерт. Те са признание, направено от държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по време на негова реч на тема „Силата и целта на американската дипломация в новата ера“. Вярно, държавният секретар активно използва евроатлантически език, разчитащ на подмяна на понятията.

Хегемонът се провали

„Официален Вашингтон най-сетне призна, че стария еднополюсен световен ред с център Америка, си отива. Вместо обаче да говори за края на американската хегемония, американският естабилишмънт сега се опитва да подмени концепциите и да говори за края на стария световен ред“, обяснява политологът-международник Елена Супонина. Според нея последният пълноценен световен ред е бил в периода от края на Втората световна война до разпадането на СССР. Този световен ред беше двуполюсен и приключи през 90-та година.

„След това имаше опити да се измисли нещо ново. Първият и неуспешен такъв опит беше опитът за установяване на американска хегемония върху цялата планета. Пикът на този нереализирал се еднополюсен модел беше атаката на САЩ срещу Ирак през 2003 г. с цел смяна на режима в Багдад. САЩ смениха режима, но оставиха след себе си страна в руини, като 20 години по-късно в Ирак няма никакви изгледи да се постигне какъвто и да е просперитет и стабилност. Тази и останалите американски военни интервенции подкопаха доверието в пародията на ред, организиран от американците. Под „световен ред“ американците разбираха спазването на правила на поведение и организация на държавите, наложени под вашингтонски диктат – глобализиране, изцяло в полза на САЩ, която да се явява основния бенефициент от нея“, обяснява тя.

Според Блинкен обаче същият този ред донесъл на света „десетилетия на относителна геополитическа стабилност“, която сега „отстъпва място на нарастваща конкуренция между демократичните държави и авторитарните и ревизионистични такива“. Според Блинкен авторитарните държави са Русия и Китай. И именно тези сили, според САЩ са виновниците за рухването на добрия стар еднополюсен международен ред.

Истината обаче е, че системата на американска (колективно западна) хегемония, която се появи след края на Студената война, беше нестабилна в самата си същност.

Защото тя бе изградена не на обективна основа (на базата на природни и човешки ресурси, потенциал и възможности), а на моментен баланс на силите, в който Западът временно се е озовал в силна позиция. В момента на западно господство над временно отслабена (Русия), потиснат (Иран) и активно растящи, но все още незрели през 90-те години центрове на сила като Китай, Индия и Бразилия. И съответно, когато отслабените възстановиха силите си, потиснатите изправиха плещите си, а нарастващите икономики стигнаха гигантски размери, международната система, изградена от и за американците, изпадна в дълбока криза.

„Спадът на Запада беше постепенен, но все повече примери убеждаваха останалите страни, че не трябва да разчитат на американското лидерство за урегулиране на процесите в света. Първо беше провалът на САЩ в Ирак, последван от провала им в Афганистан, последван от неуспеешният им опит да свалят правителството в Сирия. Редица страни отказаха да вървят в крак с Вашингтон и да следват неговите неолиберални глобалистки инструкции“, казва Елена Супонина.

Няма нов ред

В резултат на това повечето страни по света стигнаха до извода, че новият световен ред трябва да бъде различен от рухналия американски. Светът трябва да се развива не по начина, зададен от САЩ. Но какъв трябва да е този нов ред?

„Това е най-трудният въпрос – много хора го коментират, но никой не знае отговора. Всяка влиятелна държава разбира само едно: В новия световен ред трябва да се вземат предвид и нейните интереси. Но не е ясно как“, продължава Елена Супонина.

Има няколко проекта, алтернативни на американския. В речта си Блинкен говори за прехода от световна американска хегемония към регионално лидерство – тоест за създаване на система от съюзи. Като в съюзите с център Вашингтон ще има както демократични държави, така и такива, управлявани от авторитарни режима. Той обещава да разшири и задълбочи тези съюзи, обеща и американска подкрепа за различни проекти за икономическо и инфраструктурно развитие в тези държави.

Тази картина обаче едва ли ще бъде привлекателна за повечето държави, тъй като дори в речта си Блинкен дава да се разбере, че тези съюзи ще бъдат подложени на строг идеологически контрол от страна на Вашингтон. Той призовава всички политически сили в САЩ да се обединят, за да преборят тези, които се противопоставят на американската визия. Тези, които поставят своя суверенитет на преден план.

Ако европейците в крайна сметка се подчиниха на диктата на САЩ, то повечето страни в Азия и Африка, водени от Китай, отказаха да последват примера на американската политика. Те се застъпват за различен тип ред, основан на зачитането на волята поне на тези от тях, които по икономически, политически и суровинни показатели имат голяма тежест. Те са, условно казано, за многополюсен свят, който трябва да се управлява от нещо като съвет на великите сили (вид разширен БРИКС).

В резултат на това е възможно да станем свидетели или участници в нова конфронтация между държавите в света, разделени на два враждуващи блока: Авторитарният (предимно западен) съюз ще бъде ръководен от Съединените щати, а демократичният и суверенен съюз ще бъде ръководен от редица страни, представлявани от Русия, Китай и някои други.

А ситуацията в Украйна играе ключова роля в това коя визия ще победи. Ако Съединените щати загубят в този конфликт и съответно Русия спечели, тогава американският авторитарен ред ще покаже още по-дълбоки пукнатини. Ето защо Вашингтон декларира намерението си да подкрепя Украйна докрай, до последния украинец. Целта му е да отложи момента на своето отслабване, за предпочитане за периода след президентските избори в САЩ през 2024 г.

Що се отнася до интересите на Русия, всичко, което се изисква по време на СВО, е победа. Победа, която не се съобразява и не зависи от датите и резултатите от американските изборни цикли, планове и пъклени намерения.

Кеворк Мирзаян

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: