След време, когато историците изучават най-новата българска политическа история, без съмнение ще стигнат до извода, че 2020 и 2021 са двете години, в които политическият живот у нас достига до невиждани низини. Бившият министър-председател на републиката, а понастоящем просто гражданинът Бойко Борисов си изпусна нервите и реалното си лице. Борисов нападна вътрешния министър Бойко Рашков, говорейки за седене с „гол г*з върху таралеж“. След това Борисов включи сълзливата и сърцераздирателна история как дядо му бил убит от комунистите през 1944 и заяви, че някой го бил заплашвал със саморазправа. Най-фрапантното, което гражданинът Борисов каза по адрес на Бойко Рашков беше:

„Ама ти сам ела, приятелю. Ела, ела си ме виж. Ама сам ела! Даже може да вземеш още два-трима от твоите, където са. Ела, ела! Да ми кажеш какво съм направил.“

Това е ни повече, ни по-малко заплаха и приканване за физическа саморазправа. Може би някой добър юрист лесно ще обори твърдението ми, но за всеки човек, който не е функционално неграмотен е ясно, че Борисов фактически казва на министър Рашков да „се разберат като мъже“, както е популярният български израз, с който обикновено се има предвид „ела да се бием“.

Едва ли в политическата история на България от 1878 до наши дни е имало такъв позор: бивш министър-председател да се държи толкова просташки, истерично и гаменски. Това е поведението и езикът на човек, който се е наредил в дългия списък на българските премиери, там където са титани като Петко Каравелов, Александър Малинов, Александър Стамболийски, Андрей Ляпчев и други.

Тук няма как да не се сетя за поведението на Петко Каравелов, който след като бива държан в Черната джамия от стамболовистите, които го бият и малтретират, после пред чуждестранните журналисти и кореспонденти отрича да е малтретиран, като казва, че в България такива неща не се случват. Сравнете го с истеричния жалък страхливец Борисов, който на отиване за разпита си каза, че може да не се върне, и който непрекъснато обвинява Бойко Рашков и „комунистите“, че неспирно се опитват да го убият.

При всичките си изцепки и простащини, през години някогашната квартална мутра Бойко Борисов все пак съумя да се ошлайфа що-годе и да добие някакъв политически изказ. Всеки психолог знае, че човек изпада в подобни паранои и си изпуска неврите така, когато е изплашен. Така че по всяка вероятност изглежда бившият премиер е сериозно притеснен, заради което си изпусна и езика.

А защо е притеснен и защо напоследък дразни обществото ни с истеричните си и неприлягащи на мъжкар (за какъвто се представя) приказки за зли и подли комунисти, убийства и как няма да излезе жив, когато го викат за разпит?

Очевидно, защото през последните няколко месеца, благодарение на новото ръководство на МВР, започнаха да излизат всичките мръсни тайни и далавери на ГЕРБ и гражданина Борисов. От заплахите срещу бизнесмени, че децата им ще им ядат месата през кюлчетата със злато, които се носели за рождения ден на премиера, та до използването на силови структури и държавни ведомства като бухалки срещу неудобни бизнесмени и обществени активисти, противници на ГЕРБ. Става все по-ясно, че България се е превърнала в една африканска страна под управлението на лицето Б. М. Борисов.

Разбира се, ясно е, че Борисов няма никакво морално право да говори всички глупости, които изрича напоследък, че ГЕРБ били подложени на репресии. Партията, под чиято власт полицията пребиваше протестиращи, а прокуратурата ги обвиняваше в държавна измяна за нормални и демократични протести, не може да говори такива неща без да стане смешна или още по-омразна.

Борисов обижда, кълне и заплашва като дърта баячка и беззъба ромска врачка, защото е изплашен до смърт. Бившият премиер достига нови и невиждани низини в поведението си, излагайки цяла България, защото знае, че много скоро може да се озове на съдебната скамейка като подсъдим. Поне 80 % от българското общество ще се радват това да се случи. Да не говорим за всички онези българи, които лично или косвено са пострадали от репресиите на Борисов. Или пък за всички хора, които той е предал, накиснал и смачкал през годините, и които сега усещат, че иде времето за разплата.

Най-сетне, факт е, че гражданинът Борисов, който дълго време се опираше на подкрепата на чужди сили като Европейската народна партия в Брюксел, на САЩ и Турция за режима си у нас, вече не може да разчита на външна поддръжка. Американците подкрепиха протестите срещу него още в самото им начало, първо защото Борисов си позволи да прокара през българия руския енергиен проект „Турски поток“, и второ защото той имаше твърде неудобни връзки, както с Ердоган, така и с Доналд Тръмп, с когото се разбираха чудесно (прегрешение, което Дълбоката държава на САЩ и нейното острие – демократическата партия няма как да му простят). независимо, че Борисов вярно им слугува 12 години за сметка на българия и нейния народ.

Неотдавна гражданинът Борисов, който вече не заема никакви постове и длъжности освен, че е председател на една от по-големите партии, отиде дори и в съседна Турция, където очевидно се опита да измоли защита и подкрепа от президента Ердоган, а може би и част от вота на изселниците ни там в полза на ГЕРБ. Е, видя се, че и на този фронт Борисов не постигна нищо. Ердоган е известен с това, че следва интересите си неотклонно, дори ако по пътя му се налага да се лишава от хора, които са му били близки и са му вършили разни срамни услуги. Известно е как турският президент се саморазправи със своя политически ментор Ербакан и с близки съюзници и приятели като Абдула Гюл и Ахмед Давутоглу. На фона на това, можеше ли Борисов да се надява, че анадолската лисица Ердоган ще пролее сълзи за него и ще му помогне? Не, но удавникът все пак реши да опита и допълнително да унизи България, опитвайки се дори да изтъргува националната ни сигурност.

Все още се чуват някакви полугласни и тихи изрази на подкрепа от страна на Германия и Европейската народна партия, но лека-полека и те затихват. Прави впечатление, че държавната немска агенция „Дойче Веле“, която е и силно проамериканска все по-често пише положително за соросоидно-либералната „Демократична България“ на Христо Иванов, и все по-често критикува галеника на Меркел – Бойко Борисов.

Вярно е, че ГЕРБ е партия, създадена с парите, експертизата и решението на германските фондации „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“ (апропо- къде е прокуратурата да разследва и съди герберите за шпионаж и финансиране от чужди страни?), но постепенно дори и те ще оттеглят подкрепата си от умиращата партия на Борисов, обявявайки проекта за закрит.

И така, лишен от международна подкрепа, яростно мразен от поне 80 % от българския народ и хиляди унищожени бизнесмени, политици и бивши съюзници… и с изложени на показ престъпления, благодарение на МВР и министър Рашков, Борисов изпуска нервите си и ни показва истинското си озъбено страхливо-свирепо лице. Физиономията и реториката на човек, който е свикнал да решава проблемите си с насилие, заплахи и простащина. На човек, който има интимни снимки с печално известни фигури от света на организираната престъпност, и за когото дори собствените му американски „началници“ пишеха доклади до Вашингтон, че е замесен в доста нечисти неща.

Няма никакво съмнение, че Борисов беше най-голямото дъно, до което сме достигали като държава и народ. Но чия е вината? Кой е отговорен и как допуснахме да се стигне до това 12-годишно шествие на кюлчета, пистолети и мутренска наглост начело на държавата?

На първо място, виновни са нашите „партньори“ и особено тези от Европейската народна партия и свързаните с нея фондации „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“ (иначе казано, управляващите кръгове в Берлин), защото именно те създадоха ГЕРБ и именно те им гарантираха потока от еврофондове, чрез които въпросната групировка създаде своята клиентелистка мрежа за контрол и влияние у нас. При това, никой в Берлин никога не е имал никакви илюзии относно това, което се случва в България. Прави впечатление например, че лидерите на страни, които имаха някакви идейно-политически, международни и дипломатически спорове с Берлин и Брюксел – например Унгария на Орбан, биваха заклеймявани като корумпирани диктатури, докато през цялото това време затъналата в чудовищна копрупция и бедност България на Борисов беше тема табу. На този фон плакатите от миналогодишните протести, които се опитваха да привлекат вниманието на Европейския съюз, си бяха доста наивни. ЕС е наясно и винаги е бил наясно, Брюксел е наясно, Германия е наясно, САЩ са наясно от години що за просто, крадливо и малокултурно мутро-животно е начело на пропадналата западна колония България!

На второ място, вината за това дъно през последните 12 години е като цяло на българската политическа класа, която толкова дълго време не успя да даде отпор на Бойко Борисов и ГЕРБ, като различните политически сили не намериха общ език, не нацелвахаха вярната реторика за справяне с този селски бандит. Още повече, че през т. нар. „преход“, българската политическа класа, къде с право, а къде по-скоро наивно, беше намразена от масата народ, което позволи на популиста Борисов да се намърда във властта.

Разбира се, факт е, че през годините на управлението на Борисов изборите биваха тежко манипулирани. Няма съмнение например, че ако не бяха купените гласове от циганските махали, днес Йорданка Фандъкова нямаше да е кмет на София.

На трето място виновни са масмедиите, които години наред угаждаха Борисов и ГЕРБ (едни срещу заплащане, а други заради натиск) загърбвайки призванието си да са съвестта и гласа на българския народ и общество. Някои журналисти и медии бяха заглушени чрез заплахи и цензура, а други бяха купени. Като човек, който е работил достатъчно дълго време в медийната сфера, със съжаление трябва да кажа, че втората група (на купените) беше доста по-голяма. Може би това отразява и цялостното морално и цивилизационно състояние, в което се намират не просто България, но и цяла Европа, но това е тема за друга статия и анализ.

Без денонощното и изкривено-благоприятно отразяване на Борисов от страна на медиите, без тяхната сервилност и мълчание за греховете му, ГЕРБ отдавна щяха да са отишли на бунището на историята, където рано или късно свършват мракобесните режими.

На четвърто място виновен е българският едър капитал, който угоднически се прилепи и включи в мрежите и схемите на герберите дълги години. Мрежи и схеми, които бавно, но сигурно унищожаваха България, а накрая унищожиха и тях самите. Но го правеха от алчност. Тази част от едрия капитал, която не се съгласи да обслужва ГЕРБ пък беше прогонена от страната и смазана. Останалите с усмивка на лице правиха „бизнес“ с управляващите и техните подставени бизнесмени. Но това може да е изненада само за хора, които са политически и исторически необразовани, или пък са предозирали с либертарианска и неоконсервативна пропаганда от Чикагската и Австрийската икономически школи.

Едрият капитал навсякъде по света е готов на всичко за печалба. По дефиниция и смисъл, неговата основна задача е да се умножава, без значение от методите и средствата. Дано това да бъде храна за размисъл за всички онези, които за пореден път си избраха неолиберални и неоконсервативни управляващи, този път в лицето на „Има такъв народ“ и „Демократична България“. В крайна сметка, независимо дали ни управлява Борисов или Трифонов, и двамата идеологически и по визиите си за развитието на държавата не се различават. Нещо повече, оказа се, че „Има такъв народ“ са много по-радикални в желанието си да обслужват едрия капитал за сметка на нас, малките хора (справка: обещанията им за приватизации, кадровата им крайно неолиберална политика и тнт.).

На пето място вината за позора от последните 12 години е на средите на професионалното чиновничество. И те са хора, и те имат да хранят деца, но в името на комформизма една значителна част от тях направи тъй, щото бъдещето на децата на милиони българи да помръкне. Ние от Скандално.нет добре знаем, че още в първите години на ГЕРБ на власт натискът им и контролът над държавната администрация бяха ужасяващи, но в крайна сметка всеки човек има глава на раменете, гордост, чест и достойнство.

Това не е някаква нападка към държавните служители, а по-скоро една тъжна констатация: очевидно вече не сме онзи народ, който е вдигал Априлското или Илинденско-Преображенското въстание. Днес сме народът, който е готов да търпи какво ли не, и даже да се самозатрие… само и само да си остане на службицата.

На шесто и последно място, виновни сме всички ние, гражданите, защото независимо дали някои от нас са били последователни противници на Борисов и ГЕРБ, а други са го подкрепяли в даден момент, ние допуснахме този човек и мрежите му да се вкопчат в държавата толкова много години. Сега най-лесно е да си измием ръцете и да кажем, че народът ни не е имал никаква вина, че както винаги виновни са лошите политици, извънземните, чужденците и т.н.т. И в голяма степен отговорни са точно тези външни фактори. Но с изключение на две по-мащабни протестни серии – 2013 и 2020 година, българският народ като цяло си живуркаше примирено под ярема на ГЕРБ дълги години.

И продължаваме да сме виновни, защото и в момента продължаваме да сме равнодушни и апатични към съдбата си и бъдещето на България. Иначе как да си обясним потресаващо ниската избирателна активност на последните избори? Защо две трети от народа ни не излезе да гласува и не се вълнува от бъдещето, пък и настоящето? Защо трябва винаги да се стига до най-гнусни и очеизвадни наглости и прегрешения от страна на управляващите, че да се вдигнем на протести? Защото истината е, че от година на година народът ни се вписва все повече в общоевропейската яростно пропагандирана неолиберална тенденция, превръщайки се в консуматорска маса от комформисти. Преклонена главица сабя не я сече, нали?

Но все пак се вижда, че има надежда за България. И поне една част от българския народ доказа, че няма да търпи простащината, арогантността и наглостта на самозабравилите се бивши управляващи от ГЕРБ. Разбира се, много скоро ще трябва да се даде отпор и на новите управляващи от „Има такъв народ“ и други подобни, които бързо ще покажат, че са същите, като предишните. Защото проблемът не са различните лица – Борисов, Трифонов, Христо Иванов, Гешев и тнт.

Проблемът е в колониалната ни прозападно-неолиберална политическа и обществено-икономическа система, в духа и нравите на нашето време. Най-големият проблем, извор на всички наши днешни неволи, е фактът, че не сме господари на националната си съдба. Суверенитетът ни продължава да е заложник на западни и по-точно американски интереси, които винаги ще предпочетат начело на колонията им България да стои едно удобно и сервилно лице като гражданина Бойко Методиев Борисов. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: