Общата кауза на сицилианската мафия и ЦРУ
На 27 октомври се навършват 60 години от едно от най-шумните престъпления в следвоенна Италия. На 27 октомври 1962 г. ръководителят на най-голямата нефтена и газова компания в страната ENI , Енрико Матеи , загина в самолетна катастрофа близо до Милано. Веднага се появиха съмнения, че става дума за терористична атака, но разследването приключи с прекратяване на случая поради „липса на състав на престъпление“.
В началото на 70-те години, филмовият режисьор Франческо Рози започна да снима филма „Случаят Матеи“ /„Il caso Mattei“/, посветен на тази мистериозна история, и поиска от известния журналист Мауро Де Мауро да разследва отново смъртта на ръководителя на ENI. Скоро обаче репортерът беше отвлечен и изчезна безследно. В навечерието на отвличането Де Мауро каза на колеги от палермския вестник L’Ora: „Имам сензация, която ще разтърси Италия“. Той обаче нямаше време да каже нищо повече.
През 1997 г. са открити допълнителни физически доказателства и е започнато ново разследване на смъртта на ръководителя на ENI. Този път разследването стига до извода, че става дума за саботаж. Анализите свидетелстват за наличие на следи от експлозиви по телата на пътниците. Доказано е, че в самолета е била поставена бомба с мощност 150 грама тротил. Била е скрита зад арматурното табло и е заработила при освобождаване на колесника. Разследването обаче не можа да посочи нито клиентите, нито извършителите на престъплението. През февруари 2003 г. прокурорът Винченцо Калия най-накрая завежда дело.
Енрико Матеи е роден през 1906 г. в малък град близо до Пезаро, син на бригадир на карабинерите. Работи като работник във фабрика и прави шеметна кариера. След края на войната той заема позицията на директор на Agip, голяма компания, която се занимава с търсенето на находища на газ и метан в Северна Италия.
И през 1953 г. по негова инициатива е създаден държавният енергиен консорциум ENI , днес той е една от най-големите компании от този вид в Европа. В Италия има малко петрол, Матей започва да го търси извън страната и в това търсене си създава опасни врагове в лицето на англо-американските „Седемте сестри“.
Ръководителят на ENI започна да си сътрудничи със страните от Африка и Близкия изток, предлагайки на държавите износителки на петрол рекордно висока печалба от продажбата – до 75% вместо 50%, установени от „седемте сестри“. Освен това в разгара на Студената война той започва да си сътрудничи със СССР.
През октомври 1960 г. Матеи пристига в Москва след италианския президент Джовани Гронки. По време на престоя на президента на ENI в съветската столица му беше предложено да участва в изграждането на петролопровода Кавказ-Северно море. Съветското правителство обяви готовността си да достави 12 милиона тона петрол в рамките на четири години (за сравнение: нефтените полета на ENI в Египет тогава дават 1 милион тона годишно, а производството в Иран възлиза на 2 милиона тона годишно).
В замяна СССР искаше да получи 50 000 тона синтетичен каучук, 240 000 тона стоманени тръби с голям диаметър, помпи за изпомпване на нефт и компресори за нефтопроводите. Споразумението е подписано на 11 октомври 1960 г. от самия Матеи и министъра на външната търговия на СССР Н. Патоличев.
За Италия сделката се оказва изключително изгодна. Тя успя да закупи петрол от СССР на цена от 1 долар за барел, докато внасяше от Кувейт за 1,59 долара за барел плюс 0,59 долара за транспортни разходи. И СССР спечели много. Благодарение на търговското сътрудничество с Италия той придобива висококачествено оборудване, което му позволява да решава много важни икономически задачи. И със самото това Матеи засегна интересите на англо-американските петролни монополи,
Някои разкаяли се мафиоти, като Гаетано Джани и Томазо Бускета, потвърдиха, че експлозивите в самолета на Матеи са били поставени от членове на сицилианската мафия, които са били помолени за „услуга“ от американската мафия.
През 1970 г. двама италиански журналисти, Фулвио Белини и Алесандро Превиди, в добре документирана книга „Убийството на Енрико Матеи“, публикувана в Милано, заявяват, че самолетната катастрофа на Матеи е обща кауза /коза ностра/ за мафията и ЦРУ.
Изплуваха и други подробности за дейността на Матеи, които можеха да причинят смъртта на ръководителя на ENI. Бенито Ли Вини, писател и бивш помощник на Матеи, намери неизвестни документи в Америка, които хвърлят светлина върху последните дни от живота му. От тях става ясно, че американският президент Джон Кенеди ще се срещне с Матеи, за да установи чрез него по-тесни връзки със Съветския съюз.
„Енрико Матеи“, пише италианският журналист Матео Савино, „стана в очите на Вашингтон главният герой на така наречената „съветска петролна офанзива“. САЩ бяха убедени, че петролната търговия на Москва със Запада може да унищожи НАТО.
Именно Италия Вашингтон смяташе за автор на този сценарий, смятайки, че основната задача на Енрико Матеи е да постигне оттеглянето на Рим от Северноатлантическия алианс и да го доближи до блока на необвързаните страни. Той стана враг и на различни политически и мафиотски сили“.
Първият опит за покушение над живота на Енрико Матеи се състоя през януари 1962 г.: нападателите се опитаха да взривят самолета му, когато главата на ENI се готви да лети за Мароко. Вторият опит през октомври същата година е успешен. „След смъртта на Енрико Матеи въпросът за енергийната независимост беше закрит“, заключава Савино.
Не само Матеи, но и други европейски предприемачи, които се опитаха да постигнат енергийната независимост на своите страни, станаха жертви на опити за убийство. Така през 1973 г. синът на известния гръцки корабособственик Аристотел Онасис Александрос загива в самолетна катастрофа. Неговият личен самолет-амфибия Piaggio P.136L-2, на който той е бил пътник, се разби на международното летище Hellinikon в Атина.
Бащата на Александрос също беше „виновен“ в това, че започна да си сътрудничи в енергийния сектор със СССР и започна да транспортира петрол със своите танкери от Близкия изток, заобикаляйки американските монополи. Аристотел Онасис беше сигурен, че САЩ са виновни за смъртта на сина му. Както и в случая с Матеи обаче, отново не беше възможно да се намерят виновните.
Сега, за да запазят господството си, включително на енергийните пазари, Съединените щати вече са тръгнали да унищожават не отделни бизнесмени, а цяла страна – Украйна, принуждавайки Европа, под предлог на отприщения от самите тях конфликт, да се откаже от евтиния тръбопроводен газ от Русия и налагане на по-скъпия си LNG газ на европейските държави. Заради това днес умират не отделни бизнесмени, а хиляди хора.
Написаното е вярно. Но неверни са изводите. Ако преди половин век на политическата сцена беше излязъл нашият герой – просто не мога да го назова по друг начин освен като Плевньо, той щеше да ги напляска лошите руснаци и всичко да се свърши. Както направи сего с нас.А когато в напляскването му помага и „майната му на православието“ тогава нещата са сигурни.
НЕ Е МНОГО ТРУДНО КАНЕЩЕСИЯ ДА НАПЛЯСКА РУСНАЦИТЕ И МАЙНАТА МУ НА ПРАВОСЛАВИЕТО ДА БЪДАТ ПОКОЙНИЦИ