Навремето Грамши каза, че основният приоритет на левицата е не овладяване на оръдията на труда, а овладяване на човешкото съзнание. Също така каза, че най-успешната революция не минава през директния физически сблъсък. Далеч по-важна е културната битка срещу управляващата класа, атаката срещу културната тъкан във всичките й аспекти- от литература, изкуството и образованието, до нещата от ежедневието.

Аз мисля, че вече всички виждаме плодовете на тази битка, макар че Грамши едва ли е предполагал, че те ще бъдат толкова гротескни и деформирани. Убедена съм, че старата левица, онази, която воюваше срещу Хитлер и мреше по концлагерите и затворите, би се срамувала дълбоко от днешното перверзно и клоунско ляво, което чете Маркс, както дявола- евангелието. Става дума за неолибералите-глобалисти, които в новата си реакционна идеология взеха от Карл Маркс разни фрагменти, но не и социалната му идея за равенството и справедливостта. Днешните западни неолиберали – познати още като глобалисти и прогресивисти (ама не по Хайек) – за някакви си двайсетина години, наложиха нов диктат, нова хегемония, която истерично зове за убийството на свободното слово, в името на политическата коректност. Изхвърлят се автори, променят се учебни програми, бутат се исторически статуи, обявява се война на класическата музика, воюва се с термини и понятия от ежедневието на хората.

Аз самата преди десетина години бях надъхан либерал-анархист. Движех се в български и британски арт среди на неразбрани бунтари, където ругаехме системата, мечтаехме за справедливо общество и ходехме по протести. Не дай боже, някой да каже крива дума на тема жени, гейове, чернокожи и мюсюлмани – впивахме се в гръцмула му като питбули. С течение на времето обаче се случиха две любопитни неща:

– Тези от нас, които все пак бяха учили яко и бачкали здраво, взеха, че се реализираха нелошо в същото това макар и силно несправедливо капиталистическо общество. Другите започнаха кариера на вечно недоволни граждани в социалните медии. А после плавно преминаха към НПО-мрежите и фондации с крайно любопитно финансиране и цели;

– Каузите, в които вярвах, се промениха. Те се промениха, не аз. Ако аз винаги съм защитавала яростно равноправието на тема пол, сексуални предпочитания, раса и религия, то постепенно идеята за ‘равноправието’ се транформира:

– първо в хленчещото „ние сме жервти“,

– после в горделивото „ние сме специални и се гордеем с това“,

– а накрая – в гръмкото „ние ви превъзхождаме и ние сме бъдещето“;

В последните няколко години, комбинацията от всички неолиберални каузи, сред които толерирането и подпомагането на мигрантските потоци от третия към първия свят, нахлуването на исляма в Европа, във войната в Сирия поддръжка на страната на враговете на светската държава, яростното отричане на патриотизма като нелепа отживелица, демонтажа на християнските устои на Европа, подкопаването на държавите и техните нации и маргинализирането на белия, работещ и хетеро мъж, ме превърнаха от възторжен либерал в кисел анти-либерал.

Да, знам, че избързвам с крайната си позиция и че процесите, на които съм станала свидетел във Великобритания, Франция и Гърция все още са в зародиш тук в България и Източна Европа. Но аз знам кой спонсорира тези процеси и защо го прави… а знам и какво следва.
Ето защо отчаяно се съпротивлявам на тази доктрина, внесена и в България от възторжените розови градско-десни. Тези бивши седесари, самоетикирали се като носители на снежнобял морал и чутовни умствени дълбини, не се свенят да се наричат дори „умните и красивите“. И в същото време, слагам ръка на сърцето си, и знам, че ние, останалите нормални хора, нямаме визионерски проект за бъдещето. А без проект си заникъде.

Риториката от нашия лагер звучи така: „Престанете с тая лудост, нека си оставим света, какъвто е”. Само че това, нашето не е проект, а ариегарден бой, защита от нападение. Прогресистите неолиберали ни облъчват с манипулативни приказки за 4-та индустриална революция, цифрова икономика, квантови компютри, биг дейта, изкуствен интелект, „интернет на нещата“, глобална мрежа, електронни аватари, конвергенция между IT и биология/генетика – модификация на човека в резултат от тази конвергенция (трансхуманизъм), изграждане на ново безкласово общество. И всичко това щяло да се случи до 50 години.

А НИЕ за какво говорим? Ние къде се виждаме след 50 години? А след 100? Капитализмът вероятно наистина е изчерпан, изяде го доминиращият капитал в него – финансовият. Тогава какво можем да противопоставим на неолибералната доктрина?

Защото тя е тук, крайно агресивна… и ни атакува с това: https://www.facebook.com/gymstatuz/posts/2942448079160904

Автор: Ирини Зикидис, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: