В началото на българския преход към американизиран неолиберален капитализъм Тодор Колев пееше „кога ще ги стигнем американците“, а нашенските политици, които направляваха този преход ни обясняваха как ще станем като тях „нормална държава“, а в последните години славят евроатлантическите им „ценности“ и говорят за „евроатлантически мнозинства“. Това ни говореха и по медиите от сутрин до вечер. И до днес ни обясняват как, ако ги слушаме ще ни доведат до онова най-висше състояние на човечеството, което Франсис Фукуяма наричаше „краят на историята“, а реално е тресящ се от противоречия и задълбочаваща се криза неолиберален капитализъм.

Проблемът обаче е, че повечето американци не вярват нито в настоящето, нито в бъдещето, което им носи сегашната тяхна система с нейните „евроатлантически ценности“, в които се кълнат нашите политици. Това виждаме от  публикувани данни от изследване, направено между 27 март и 2 април от известната американска социологическа агенция „Пю Рисърч център“.

Как виждат своето настояще американците? Дали като най-висшето състояние на човечеството, както ни убеждават по медиите повече от три десетилетия нашите неолиберални идеолози? Точно обратното – само 19 % от американците имат позитивно отношение към това, което става днес в тяхната страна, докато 80 % са недоволни и са с нагласата, че става още по-зле. Знаем, че  у нас голяма част от българите имат носталгия по миналото, когато смятат, че са живели по-добре от днешния ден. Но същото е и при американците. Когато са питани за това как виждат днешния ден, как им изглежда настоящето в САЩ, 58 % отговарят, че американците днес живеят по-зле отколкото преди 50 години, когато там, както знаем, все още съществуваше социалната държава, а не неолибералният капитализъм. Само около една четвърт (23%) казват, че животът днес е по-добър, а 19% смятат, че е почти същият.

Когато са питани за това как виждат бъдещето на САЩ до 2050 година голямата част от американците смятат, че страната им е в процес на упадък, при който основните й проблеми ще се задълбочават – 66 % отговарят, че американската икономика ще продължи да губи позиции и да отслабва,  за 71 % – ролята на САЩ в света ще намалява, за 77 % – страната ще бъде политически много по-разделена, за 81 % – пропастта между бедни и богати ще нараства. При това сравнението с отговорите на този въпрос година по-рано показва, че процентът на песимистите за бъдещето на САЩ непрекъснато нараства. Същественото е, че по-богатите хора са по-оптимисти, за разлика от по-бедните. За имащите много пари и възможности светът изглежда различен в сравнение с начина, по който го вижда огромната част от по-бедното население. Известната разлика във виждането за света между 1 % най-богати и останалите 99 %. Ако използваме един вече заклеймен от нашите политици наратив, според огромната част от американците класовите противоречия ще нарастват и политическите конфликти ще се задълбочават.

Това е и с нашата съдба по пътя на неолибералния капитализъм, наричан „преход към демокрация“ през последните 34 години. И у нас икономическото разделение между бедни и богати е най-голямото не просто от 50 години насам, а от времето, когато се правят изобщо изследвания в тази област. А днес е най-голямото в Европейския съюз и унищожаващо българското население със скорост, непозната в историята. И у нас политическото разделение тресе обществото повече дори отколкото при американците, тъй като поради пропорционалната избирателна система предизвиква политическа фрагментация, ненавист, крясъци кой повече краде и повече е корумпиран, омраза и заклеймявания между политическите партии и невъзможност да се създаде правителство вече две години. Огромната част от онези, които пееха някога „времето е наше“ се чувстват излъгани и откриват, че времето е на някой друг. Де, да беше жив Тодор Колев, за да види как сме ги стигнали американците и по отрицание на настоящето, и по неверие в бъдещето, и по-носталгия към миналото.

Авторът: Проф. Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: