„Блек рок“ е най-мощната финансова корпорация, която е съществувала някога в историята. Макар че през 2021 г. тя управляваше повече от 10 трилиона долара, в момента положението ѝ е значително по-лошо, отколкото преди една година: управляваните от „Блек рок“ активи спаднаха до по-малко от 8 трилиона долара през третото тримесечие на 2022 г., което се равнява на загуба от над 20% от нейния капитал.
Намира ли се „Блек рок“, както твърдят някои медии, в екзистенциални затруднения или направо е напът да изпадне в несъстоятелност?
Категорично не. Настоящата загуба е резултат от глобалистка стратегия, в която самата „Блек рок“ участва в значителна степен и която има две цели: унищожаването на средната класа във всички страни, в които САЩ и следователно „Блек рок“ имат влияние, и въвеждането на нова парична система – отново в контролираната от САЩ част от света.
Ето и предпоставките за това:
„Блек рок“ е основана в Ню Йорк през 1988 г. Облагодетелствана от дерегулацията на световната финансова система, в рамките на три десетилетия компанията се разрастна до най-големия управител на активи в света. Най-големият акционер на „Блек рок“ е „Вангард“. Двете компании заедно са основните акционери в шест от осемте най-големи мениджъри на активи в света и са сред първите акционери в най-големите дигитални концерни – „Епъл“, „Амазон“, „Алфабет“ и „Майкрософт“.
Освен това „Блек рок“ разполага с най-всеобхватната система за анализ на финансови данни в света – компютърната мрежа „Аладин“, на която разчитат и най-големите централни банки на държави след световната финансова криза от 2007-2008 г., когато „Блекрок“ стана техният най-важен съветник. Няма съмнение, че компанията е частна само на хартия, а в действителност зад нея стоят капитали на американската държава, ЦРУ и публични активи на САЩ.
Тъй като „Блек рок“ и „Вангард“ могат да влияят на почти всички пазари в света в своя полза, те имат решаващо влияние върху паричната политика на централните банки. Затова решението, което се взе преди няколко месеца, да се изостави разхлабената парична политика и да се повишат основните лихвени проценти, в никакъв случай не е решение, взето срещу „Блек рок“ и „Вангард“. Независимо, че заради това те сега загубиха повече от 2 трилиона долара.
Но защо двата финансови гиганта провеждат политика, която съкращава собствените им активи и ги обеднява? По две причини:
От една страна, най-успешният бизнес модел през последните две десетилетия е този на платформената икономика. Компании като „Амазон“, „Юбер“, airbnb, booking.com, „МайХамер“ или „Лиферандо“ обаче не само са изключително печеливши, но и процъфтяват, като унищожават малките и средните предприятия. „Амазон“ например съсипа стотици хиляди търговци на дребно по света, а „Юбер“ доведе до фалит не по-малко таксиметрови компании.
Настоящата парична политика на централните банки на държавите от западния лагер – повишаването на лихвените проценти – гарантира, че средната класа ще бъде подложена на още по-голям натиск, отколкото досега, и дава възможност на големите платформени компании, които лесно могат да се справят с временни загуби, да продължат с поглъщанията на други компании и по този начин да предоставят на тях и на „Блек рок“ още по-голяма пазарна сила в бъдеще.
От друга страна, заради действията на Русия и Китай през последните години, глобалната ни финансова система е разрушена и вече не може да бъде поддържана в дългосрочен план. По тази причина във Вашингтон в момента се подготвя нова система, основана на цифрови централизирани пари. Кредитирането ще бъде отнето от търговските банки и ще бъде поверено изключително в ръцете на централните държавни банки.
Но това означава край на всякаква финансова свобода, край на пазарната икономика и съответно край на демокрацията. За да можеш да наложиш тази система на хората, трябва да ги поставиш в изкуствено създадена среда на социални, икономически и финансови затруднения. Именно това постига и настоящата парична политика на Вашингтон. Тя стимулира инфлацията в ситуация на най-високи външни дългове на САЩ и останалите западни държави за всички времена, затруднява обслужването на заемите и при това създава армия от безработни, които в крайна сметка в отчаянието си ще са готови да приемат всяка парична система, независимо колко недемократична е тя.
Така че, ако „Блек рок“ в момента търпи загуби, това не е нищо повече от стратегическа маневра с ясната цел в края на изтощителния период да натрупа още по-голямо богатство и да съсредоточи в ръцете си още по-голяма власт отпреди.
Автор: Ернст Волф, икономически журналист
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Чифути!
AHATEMA !!!
Я! Швабите виждали в тъмното. Сега остана те тоя шваб да победи оня Шваб.
В нашия фолклор има невероятни бисери в това число и за личните финанси. По времето когато тази максима се е разпространявала се е говорило в България не за финанси а за кесия. Та ето максимата – “ простирай краката си според дължината на чергата“. Сега няма място където да не се сблъскаш с агресията – „вземи сега, плати догодина“,“вземи две плати едно“ , „имаш кола имаш пари“ , „вземи кредит по телефона“. За последиците от „вързването“ на такива рекламни послания, мога да говоря с дни – това е част от моя занаят. Тръпна от ужас за времето когато ще се въведе единният европейски електронен портфейл – това което знам и съм виждал е просто страшно. Ще ги управляват и чрез този портфейл. В статията има невероятни истини – защо в България се създаде социална прослойка на „работещите бедни“. Кому е нужно това – бедният човек е зависим човек. Каква е ползата на един дребен местен капиталист работниците му да са бедни? Докато се набива масово в главите на хората, че могат да потребяват независимо от това колко са произвели, нещата ще отиват на зле и още по-зле.