Научих, че „Да, България“ са организирали кръгла маса, посветена на „дезинформацията и лъжеинформацията“. Похвално и възхитително, чак настръхнах от адмирации.

В тази връзка обаче аз имам няколко конкретни въпроса, за да знам как да реагирам в определени ситуации, и как да преценявам кое е единствена и сияйна евроатлантическа истина, и кое – „гнусна руска дезинформация“:

Въпрос 1:

Преди броени дни внукът на Шарл дьо Гол (президент на Франция 1959 – 1969) каза следното за една френска медия:
„… Противопоставям се и протестирам срещу това интелектуално безчестие в украинската криза, защото подстрекателите на войната са НАТО и като доказателство бих искал да цитирам неотдавнашните заявления на госпожа Меркел, която каза, че никога не е имала намерението да приложи споразуменията от Минск, които бяха договорени и подписани, за да гарантират сигурността, целостта и зачитането на рускоезичното население на Донбас, и на които германците и французите станаха гаранти за равенството, стабилността и защитата на населението в този район….

… Оторизирайки тази украинска националистична експанзия, тя позволи между 16 и 18 хиляди души да бъдат избити, да бъдат бомбардирани. Тя позволи украинските националисти да унищожат руската култура, да унищожат чувството им за принадлежност към Русия. Тя унищожи възможността им да практикуват езика си и остави тези престъпления да се извършат. Това означава, че те съзнателно допринесоха за тази война и съзнателно допринесоха за това ескалиране.“
Леко съм объркана и не знам какво да правим. Предлагам да наречем внукът на де Гол четирихилядник, ватенка, путинска подлога и му пишем на вратата „ЧЕМАДАН ВАКЗАЛ МАЦКВА“. Или да го набием за всеки случай. Като онова, българчето в македония, дето го потрошиха от бой…

Въпрос 2:

Пак преди броени дни Foreign Affairs излезе с доста притеснителен анализ за ефективността на санкциите. Цитирам:
„….Колкото повече Вашингтон разчита на санкциите, толкова повече непокорните страни по света, които стават все повече, започват да заздравяват икономиките си срещу подобни незаконни мерки, които се взимат от позицията на силата…

…Създаването на фрагментиран финансов ландшафт застрашава както дипломацията, така и националната сигурност на САЩ. В допълнение с разклатената ефективност на санкциите, възходът на устойчиви на санкции финансови канали означава, че Съединените щати ще имат все по-голяма мъртва точка при установяването на незаконни глобални действия….“
Тук какво да правим? Ок ли е да изляза на площада и да изкрещя, че Foreign Affairs са ватенки, а лично аз налагам тежки санкции на руската салата? Достатъчно ли е? Или и водката да мине под ножа?

Въпрос 3:

В САЩ в момента тече доста сериозен скандал, след изнесени сведения, че Джордж Сорос „от много години е плащал на влиятелни медийни фигури, включително журналисти, репортери, телевизионни водещи и шефове на CNN, NBC, CBS, Bloomberg, NPR и Washington Post. Става дума за около 131 милиона долара за няколко години.“
„Отделно, той е похарчил над 32 милиарда долара чрез своите организации, за да разпространява радикалната си програма за „отворено общество“ по цял свят по отношение на абортите, глобализираната икономика, унищожаване на религиите и националната държава, обезкървяването на полицията, екологичния екстремизъм и ЛГБТ фанатизма по света.“

Сега, всички знаем поименно нашите си НПО-грантаджии, усвоили милиони от Сорос, за да се борят за демокрация, либерализация, за гей права, срещу всичко руско… Но там не задаваме въпроси, защото са наши хора. Ама ок ли е да наречем американските разследващи журналисти „четирихилядници“, „ушанки“ и „ватенки“, заради това разследване, или директно да ги пратим „да си ходят в Сибир“?

Въпрос 4:

Миналата година украинското правителство в продължение на две седмици твърдеше, че бойците от Азов са се евакуирали, докато руският Телеграм показваше същите тези нац. бойци в плен да благодарят за толпата супа; Тук какво правим, че вече се затрудних сериозно? Ок ли е да си избодем очите, щото, нали, с очите си сме видели едно, пък евроатлантизмът ни казва съвсем друго?

Имам и още няколко въпроса, но те са от философско естество. Седя, бачкам си по един проект по 14 часа на ден, знам с колко труд си вадя парите, и в паузите разсъждавам:

– Как така хора, които твърдят, че са демократи, отричат крайъгълния камък на демокрацията, а именно свободното слово;
– Как така доказани двайсетхилядници на дебели грантове сочат с пръст и наричат опонентите си „четирихилядници“, заради партенката на една дама, която спешно трябваше да отклони вниманието от парапета си;
– Как така се борят с мафията и корпуцията, а самите те са се овъртолили в тежки схеми и съмнителни НПО-та, задължително паразитиращи върху човешката мъка и болка;
– Как така борят комунизма, когато родителите на повечето от  лидерите им са от тежката червена номенклатура, а дядовците – от Държавна сигурност;
– Как така бутат България към конфликт, в който те самите или пък техните мъже и синове няма да умират със сигурност;
Ако някой знае- да казва, че аз вече нищо не разбирам.
https://www.agoravox.fr/…/nouvelle-intervention-de-pierre…
https://www.foreignaffairs.com/united…/end-age-sanctions
https://www.foxnews.com/…/george-soros-tied-54-influential…

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: