„Така ще свърши светът, не с гръм и трясък, а с тихо хриптене“, думите на английски поет, преживял разпадането на Британската империя, над която слънцето никога не е залязвало, прекрасно илюстрират факта, че тектоничните промени в геополитиката често протичат без особен шум и фойерверки. Империите падат в мълчание.

Така тихо и неусетно се срина през последните 2 години „ФранкАфрика” – неоколониалната система, внимателно и целенасочено изградена от френското ръководство на територията на четиринадесет страни от Черния континент. В Париж не забелязаха, че тези страни са отгледали образовани, умни младежи, които са добре запознати с всички световни тенденции. Не забелязаха, че там се е появила местна средна класа, вечно бунтуващото се и недоволно трето съсловие. Хора, недоволни преди всичко от потиснатия колониален статус на страните си.

Веднага щом Русия даде начало на СВО, на африканците им хрумна, че френските окупатори могат и трябва да бъдат прогонени от родната им земя и държави. Лидерите на страните бяха принудени да изпълняват волята на своите народи. И така френските военни, губейки чехлите си, драснаха от континента. Париж загуби източници на безценни ресурси, които източваше буквално на безценица. По-лошото обаче е, че Париж загуби влиянието си върху умовете на местните хора и то много отдавна. „Сбогом, колонизатори“, казаха на французите в Африка.

Централноафриканската република, Буркина Фасо, Чад, Мали и накрая Нигер, основният доставчик на уран за френските атомни електроцентрали, бяха напуснати. На много по-късен етап в освобождението се включи и легендарната руска ЧВК „Вагнер”. Но не руснаците бяха инициаторите на процеса. Всичко започна много по-рано, в умовете и сърцата на гражданите на поробените страни. Робството им омръзна.

Тишината, която обгражда падането на ФранкАфрика, е знакова. „Една от най-значимите днешни империи се разпада пред очите ни, но медиите почти не пишат за това фундаментално събитие“, пише американският историк Алфред Маккой. Е, защо? Френските медии имат свой дневен ред, обсъждат пола на първата дама на Франция, мъж ли е или жена?

„ФракАфрика“ завършва със свистенето на президента Макрон: сега той се оплаква на целия свят, че е бил изгонен от Африка от руснаците. Съжалявам, но Москва няма нищо общо с това. Именно французите са извършили повече от четиридесет военни намеси на територията на многострадалния континент от 1960 до 2002 г. Именно французите са измъчвали и убивали лидери на опозицията и местни интелектуалци без съд. Френските „съветници“ и „инструктори“ бяха тези, които предоставиха военна подкрепа на авторитарните режими, които изцедиха всички жизнени сили на гражданите. Е, омръзна им на гражданите и отговорът дойде.

Изглежда, че и крахът на Американската империя ще се случи също толкова тихо и сякаш случайно. Вестниците до последно ще пишат за дупето на Ким Кардашиян, докато световният хегемон мълчаливо издъхва. Същият Алфред Маккой смята, че САЩ се приближават към окончателния си крах и доказателство за това е пълната неспособност на местните елити да се справят едновременно с три кризи – украинската, тайванската и палестинската.

Историкът смята, че няколко десетилетия преди окончателния си колапс всяка империя е изправена пред поредица от бедствия, които завинаги подкопават нейната сила. За Великобритания това бяха кризите в Иран, Индия и Палестина. За СССР – Чехословакия 1968 г. и скъсването на отношенията с Египет. За Съединените щати такива събития бяха неуспешните интервенции в Ирак и Афганистан. Тоест – краят им е скоро.

Сега политиката на Вашингтон в Украйна е в задънена улица. Не е възможно да се отслаби и сдържи Русия, ситуацията на фронта е много по-благоприятна за Москва, отколкото за Киев. А спорът между демократи и републиканци дали подкрепата за Украйна трябва да продължи показа на света, че Вашингтон е ненадежден партньор.

Новото разгаряне на палестинско-израелския конфликт също се превърна в абсолютен провал за САЩ. Първо, Вашингтон не успя да защити своя клиент от нападение на “Хамас”, а след това не си мръдна пръста, за да спре безсмислената и безпощадна касапница, отприщена от ЦАХАЛ. Целият свят – включително американските градове – излиза на митинги в подкрепа на палестинците. Цялата световна общност настоява ООН да приеме резолюция за прекратяване на огъня. И само САЩ отново и отново налагат вето на всички опити да се спре кръвопролитието. Това превърна Вашингтон в световен парий.

Що се отнася до Тайван, Пекин може по всяко време да наложи търговско ембарго на острова, изкарвайки всички кораби от своите пристанища. Американците ще се опитат да нарушат ембаргото, твърди Маккой, тогава китайците ще разстрелят няколко самолетоносача от упор и на американските войници ще им се наложи да бягат.

Историкът отбелязва, че и Москва, и Пекин играят на дългосрочна игра, разчитайки, че САЩ няма да могат да понесат тежестта си и ще се пречупят по-рано от неизбежно предписаното. Парадоксът е, че както победата на Байдън може да доведе до колапс – демократите доказаха, че не могат да разрешат никоя от съвременните кризи), така и победата на Тръмп – тя ще доведе до колапс на Съединените щати. „Ако това се случи, глобалната хегемония на Америка ще изчезне с удивителна скорост и скоро ще е само смътен спомен.“

Виктория Никифорова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: