В нашето общество тече дълбока линия на разделение на… можем общо да ги наречем прозападно настроени индивиди и проруски. Проруски, а не произточни, защото ние, българите, малко познаваме останалия Изток и малко гледаме към него. Проблемът на това разделение е, че то смесва културни, политически и икономически разбирания и създава объркване в представите на хората, които иначе имат доста сходни възгледи за това кое е добро и кое е полезно за нас.

В съвременната глобална икономическа система основен фактор за ефективно производство е степента на разделение на труда. Грубо казано, колкото един производствен процес е разделен на повече малки, ефективни, бързи етапи, толкова той е по-ефективен. Ако разбием производството на един електрически чайник от 5 по-груби на 15 по-технологични операции, ще позволим един работник да произведе повече продукция. Степента на разделение на труда зависи от мащабите на производството, на населението на дадена страна, на технологичното развитие, на клъстерните агломерации. Това прави така, че не само спортни коли или космически совалки, но дори един чайник произведен в Калифорния или Бранденбург ще бъде по-евтин отколкото един чайник произведен в нашата страна с нейните мащаби, население и технологично равнище.

Проблемът тук за нас идва от сблъсъка между една развита и една средно развита или слаба икономика. Излизайки на свободния пазар и търгувайки, силната икономика с по-висока степен на разделение на труда произвежда почти всичко по-евтино от средната или слабата. В условията на свободна конкуренция страната, която преди е била дори не лошо развита губи своите производства, които фалират едно по едно под натиска на по-силно развити индустрии с по-големи мащаби. Това се случва и в момента с нашата страна, която влезе в свободния пазар на Европейския съюз преди да е достигнала равнището на западните икономики. А и мащабите на нашата държава не ни позволяват да развием такава степен на разделение на труда каквато има в Германия например. За справка – това не се случва само с България. От влизането на обединения пазар и най-вече в еврозоната от към 2000 година насам страни като Италия са загубили голяма част от своите индустрии за сметка на Германия. Да, хората в Италия все още живеят по-добре отколкото у нас, но не е случайност, че жизненият стандарт там пада от години и имат почти същата демографска криза като у нас.

Бидейки на свободният пазар ние все пак имаме някакви възможности за маневриране, макар и нелесни за изпълнение. Един икономист (от малкото, които не си изкарват прехраната чрез програми на НПО-та) веднъж ми даде за пример Дания. Малка страна, която е наясно, че не може да създаде достатъчно висока степен на разделение на труда във всякакви отрасли и да произвежда текстил, храна и автомобили като Германия. Затова датското правителство отдавна стимулира високотехнологично обособяване в едно направление – хранително-вкусова промишленост. Датчаните успяват да са конкурентни там и да изнасят храни за дори по-големи и силни икономики около тях. Един основен и успешен сектор в страната дърпа жизнения стандарт нагоре и позволява на хората да живеят добре. Една фризьорка, която работи по 8 часа на ден и подстригва 16 клиенти за това време, работи еднакво добре и ефективно както в Дания, така и в България. В Дания обаче имат една голяма и успешна индустрия, която дърпа икономиката напред и позволява фризьорката там да получава много по-добра заплата отколкото нейната колежка у нас.

Тук идва основният проблем, който пречи нещо подобно да бъде създадено у нас. Въпреки всичките приказки за демокрация, запознатите със западното общество и тежкия лобизъм в Брюксел са наясно, че западните политически елити представляват най-вече западния бизнес и се борят за неговите интереси. Нашата страна загуби битката в Студената война и реално стана плячка на западния бизнес. Затова и производствата ни бяха унищожени – за да не бъдат конкурентни на западните. С вкарването ни на свободния пазар пък беше циментирана невъзможността да развием нещо силно, защото всяка стока произведена в центъра на европейската икономика е по-евтина и качествена. Без някаква форма на целенасочена държавна намеса – програма, защита, стимул, не е възможно едно производство да израсте от нулата до средно и после до високо технологично и ефективно, за да е реална конкуренция на западните производства.

Как работи стопанството е пределно ясно на западните политически елити, които със зъби и нокти защитават тамошния бизнес. На тях им е ясно, че приемайки ни от позицията на силния икономически на свободния си пазар, те ще ни затрият стопанството, а с него и всяка надежда за по-висок жизнен стандарт. Добавяме отворените граници и хората сами отиват натам поради липсата на перспектива у нас. Последният пирон в ковчега е ниската раждаемост породена най-вече от ниския стандарт на живот и липсата на перспектива.

Има ли хубави западни музика, кино, френско сирене, немски наденички, западна литература? Има. Симпатични ли са испанците, работливи ли са немците, забавни ли са французите? Да. Но това няма нищо общо с политиката и икономиката. Французите, немците, испанците живеят добре, защото техните политически класи се борят всячески за бизнеса в техните страни. Дали ще убият демократично избран президент в Африка и ще сложат кървав диктатор на негово място, който ще позволи на френска компания да източва природни ресурси на безценица. Дали ще спонсорират НПО-та в Източна Европа, които да докарат на власт политици, които да саботират местния бизнес и да принудят евтина и образована работна ръка да отиде да работи в западните предприятия. Механизмът е един и същ. Механизмът е практичен, работещ, жесток и циничен.

В Европа често се говори за хуманизъм, демокрация, права на човека. Демократични ли са западните държави, ако позволяват някаква ограничена демокрация вкъщи, но свалят правителства в Африка? Разсекретените архиви на западните разузнавания показват един модел на поведение, който най-често се състои в това, където може, да се убие всеки опит за национален суверенитет. Не са малко примерите в Африка, Южна Америка, Азия за слагането на диктатор на власт, който с десетилетия убива милиони свои сънародници, за да позволи на западни компании да работят концесии за жълти стотинки. Архивите на западните спецслужби ни показват примери като тези в Чили и Панама – Пиночет и Нориега са сложени на власт от американските служби, те си ги и сменят после с “нови” личности. Хората гледат на тези събития като на нещо далечно в миналото. Проблемът е, че нищо в западния политически модел не се е променило от тогава. През 1985 година Рейгън и шефът на ЦРУ са се появявали на екран с вдигнат юмрук, декламирайки как се борят за демокрация. По същото време в американските медии тече скандалът с продажбата на дрога на американска земя от ЦРУ, за да спонсорира борбата с Иран. Днес Урсула фон дер Лайен от трибуната в Брюксел ни говори за ценности и демокрация, а я разследват за конфликт на интереси за милиарди евро. За разлика от социалистическите режими в Източна Европа, които паднаха през 1989 година, на Запад няма политически промени. Моделът на политическата класа, която работи без никакви задръжки за западния бизнес, продължава да се възпроизвежда.

При това се възпроизвежда все по-лицемерно и нагло, навирайки в очите на целия свят своето несъществуващо морално превъзходство. Немското правителство финансира немски фирми, които се борят срещу глада в Африка. Един от едрите производители на замразени пици е от най-големите облагодетелствани лица по тази програма. Но в Африка само 5% от населението може да си позволи вносна немска замразена пица и това са единствените 5%, които нямат проблем с глада. Но за сметка на това заобикаляме уж свободния пазар и помагаме на родното немско производство – чиста работа, че сме и борци срещу глада в Африка.

За да можем да работим и да развиваме нашата страна България, ние трябва най-накрая да излезем от объркващите клишета запад-изток, които смесват култура, политика и икономика. Няма значение, че на Пешо от София му харесва американски поп, а на Гошо от Плевен руски шлагери. В културното разнообразие и контакт със света няма нищо лошо. Лошото е в неразбирането на това, че успехът на западния икономически модел се гради върху една много агресивна и кървава политика, която се бори и побеждава – победила е и нас и източва хора и капитали от България.

А нашата страна реално загуби много по време на прехода. Българите редовно се фокусират върху миналото и смяната от социализъм към пазарен капитализъм, обвиняват съвременните български политически елити, че са пребоядисани комунисти. Това реално не променя много картината. Дали българският политически елит се състои на 30% или на 70% от наследници на бившата номенклатура няма реално значение. Важното е, че той всекидневно продава и предава българския народ. Важното е, че властта у нас е готова да убие всеки по-успешен бизнес в зародиш и да позволи източването на капитали към Запада срещу процент.

Основен проблем за справянето с тежката икономическа и политическа обствановка е силната пропагандна машина, установена от западните политически елити у нас. Редица НПО-та, институти, програми за обучение отглеждат тук икономисти, политолози, анализатори, чиято основна цел е да подкрепят политическото и икономическото прозападно статукво. Не статуквото на мафията или на корупционерите както хората си мислят. Мафията и корупционерите са страничен ефект от статуквото на западния икономически модел, който ни владее. Съвсем съзнателно и целенасочено западните политически класи осъществяват у нас политики чрез ръцете на своите местни изпълнители, които облагодетелстват западния бизнес. Това статукво се възпроизвежда независимо от това кое правителство на коя партия дойде на власт. Защото която и партия да дойде на власт тя, тя е допусната да дойде на власт едва след като се е заклела във вярност на Статуквото с главно „С“ – на нашето подчинение на Запада и неговия едър бизнес.

Има ли изход от тази ситуация? Има и той е от две стъпки. Първо трябва поне една голяма част от българите да разберат как работи световната икономика и да разберат защо ние сме бедни и защо на Запад са богати, да разберат причините за неравенството и да осъзнаят колко жесток, безскрупулен и ефективен е западният политик. Веднъж осъзнал грозната реалност под красивата картинка на пропагандата, българинът може да работи за това в неговата държава да бъде стимулиран българският бизнес, да бъдат създадени мерки за развитие на определен водещ отрасъл, в който българите да развият висока степен на разделение на труда, която да ни направи конкурентни, ако не в света, поне в Европа. Един силен сектор за 6 милиона население може да дръпне стандарта на живот за всички останали. Да не забравяме за примера с фризьорките в Дания.

Според източните философии негативните чувства са нещо вредно и тровят живота на човека, който ги изпитва. Ние като обикновени балканци може и да не сме достигнали до висините на източните философии и малко хъс и гняв биха се отразили добре на сегашното ни заспало състояние. Можем ли да обичаме нашите съседски народи от Западна Европа? Можем и то със сигурност. Въпреки различията един българин може да бъде дори по-лесно приятел с немец или испанец поради по-близката култура, отколкото с един представител на някоя далечна и неразбираема култура от Африка или Азия. Европа е нашият континент. Той е такъв и за нашите духовни братя – руснаците. И всички европейски народи са хора като нас от плът и кръв, които просто искат да живеят добре и да отглеждат децата си. Можем ли да сме нахъсани и ядосани на западните политически елити, които в борбата си за осигуряване на надмощие на западния бизнес правят така, че българите да са по-бедни, по-нещастни и бездетни? Можем и трябва да излезем от апатията, да станем от дивана и да се борим с тях, за да освободим нашата страна от неоколониалния модел на източване на ресурси, в който са ни вкарали. Трябва да се борим за политическа независимост, която единствена може да работи за силна икономика, която от своя страна да осигури перспективи и да подобри раждаемостта у нас. Според данните на Националния статистически институт през следващите 20 години около 450 000 българки ще родят около 640 000 българчета. Между 2040 и 2060 пък около 330 000 българки ще родят около 470 000 българчета. Деморализиращо е въобще да продължаваме да ги смятаме така до края на века… По-добре овреме да си опичаме акъла и да не се оставяме да ни крадат и лъжат.

Автор: Георги Съйков