Ако не можете да видите причинно-следствената връзка между израелското малтретиране на поколения палестинци и престъпленията на Хамас, значи нямате представа за човешката природа. Вие не разбирате самите себе си.

Автор: Джонатан Кук

В продължение на много години живеех точно до затвора Мегидо в Северен Израел,от който наскоро излязоха шокиращите кадри на палестинци, измъчвани до смърт от израелските надзиратели. Снимките и видеата бяха публикувани от вестник „Хаарец“. С времето бях спрял да забелязвам скупчените сиви сгради, заобиколени от наблюдателни кули и бодлива тел.

В северната част на Израел има няколко големи затвора като въпросния Мегидо. В него са затворени палестинци, които са били извлечени от домовете си в уж автономията Западен бряг, често са отвличани посред нощ. Израел и западните медии казват, че тези палестинци са били „арестувани“, сякаш Израел прилага някаква законна правна процедура спрямо потиснатите субекти – или по-скоро обекти – на своята окупация. В действителност тези палестинци са били отвлечени., защото на теория живеят в друга държава – Западния бряг.

Затворите неизменно се намират в близост до основни пътища в Израел, вероятно защото израелците намират за успокояващо да знаят, че палестинците са затворени в такъв голям брой. (Като допълнение трябва да спомена, че прехвърлянето на затворници от окупирана територия на територията на окупатора е военно престъпление. Но нека да оставим това настрана.)

Още преди масовите задържания през последните 11 месеца Палестинската автономия изчислява, че 800 000 палестинци – или 40% от мъжкото население – са прекарали известно време в израелски затвори. Повечето от тях никога не са били обвинявани в престъпления и не са били подлагани на съдебен процес. Не че това би имало някакво значение – процентът на осъдените палестинци в израелските военни съдилища е почти 100%-ов. Както изглежда, за тях невинен палестинец не съществува.

Лишаването от свобода е се е превърнало в ужасяващ ритуал за възмъжаване, на който израелската система на апартейд и окупация подлага поколения палестинци. Това вече се е превърнало в бюрокрация.

Изтезанията и убийствата, дори на деца, са рутинна практика в тези затвори от началото на окупацията преди близо 60 години, както е редовно документирано от израелски групи за защита на правата на човека.

Лишаването от свобода и изтезанията на палестинците служат на Израел за постигане на няколко цели. То смазва духа на палестинците поотделно и колективно. То травмира поколение след поколение, създавайки страх и подозрения между членовете вътре в общността. И помага за набирането на голям брой палестински информатори и колаборатори, които тайно работят с израелската тайна полиция „Шин Бет“, за да осуетят палестинските съпротивителни операции срещу незаконните окупационни сили на Израел.

Трябва да отбележим, че този вид палестинска съпротива е изрично разрешена от международното право. С други думи, това, което Западът осъжда като „тероризъм“, всъщност е законно съгласно принципите, установени от Запада след Втората световна война. Парадоксално, меко казано. Принципът е, че един окупиран народ има право да се бори за своята свобода, включително и с оръжие.

Униженията и травмите, системно причинявани на тези стотици хиляди палестинци и на палестинското общество като цяло, както и пълната липса на загриженост от страна на така наречената „международна общност“, или още по-лошо – нейното съучастие, неизбежно подхранват нарастващия религиозен екстремизъм сред голяма част от палестинското общество, което някога е било до голяма степен светско.

Ако международните институции, създадени от Запада, който едновременно тръби за своя секуларизъм и изтъква християнските си ценности, не могат да предложат справедливост или възмездие, тогава палестинците стигат до заключението, че може би могат да намерят справедливост – или поне възмездие – не чрез безполезни, фалшифицирани „преговори“, а чрез по-голяма ангажираност с насилствена съпротива, осъществявана в името на исляма.

Това обяснява появата на групировката „Хамас“ в края на 80-те години на миналия век и нейната непрестанно нарастваща популярност. Непримиримата ислямска войнственост на управляващата ивицата Газа политико-военна организация „Хамас“ контрастира с по-примирителния светски национализъм на управляващата Западния бряг партия „Фатах“, дълго време ръководена от Махмуд Абас. Дълго време Израел обаче подкрепяше радикалната „Хамас“ – скрито и явно, а не умерената „Фатах“. Тел Авив разбираше, че ислямизмът ще дискредитира палестинската кауза в очите на западните граждани и ще накара Запада да подкрепя в още по-голяма степен Израел.

Но израелската система за изтезания – както в „редовите“ затвори като Мегидо, така и в гигантския затвор на открито, в каквото Израел превърна Газа през последните десетилетия – доведе и до още по-голяма решимост на групировки като Хамас да се освободят чрез насилие. Ако с Израел не може да се постигне разбирателство, ако той разбира само от меча, тогава това е езикът, на който палестинците ще говорят с Израел. Точно това беше причината за зверствата на Хамас от 7 октомври в централен Израел.

Ако сте били ужасени от 7 октомври, но не сте още по-ужасени от това, което Израел върши с палестинците в своите затвори вече повече от половин век, значи или сте в състояние на дълбоко невежество – което не е изненадващо предвид липсата на медийно отразяване на деспотичното управление на Израел над палестинците – или сте в състояние на дълбоко отрицание.

Ако не можете да видите причинно-следствената връзка между варварските издевателства над палестинците поколение след поколение и престъпленията, извършени на 7 октомври, значи не разбирате човешката природа. Нямате вътрешно съзнание за това как бихте действали, ако вие, баща ви и дядо ви бяхте измъчвани или убити в израелски затвор – това е травма, която се предава в семействата на генетично ниво, също както цвета на косата или телосложението.

Сцените, заснети в Мегидо. Снимките на измършавели мъже, съкрушени от побоищата в затвора. Изчезването на стотици палестински лекари в израелските килии за мъчения и констатацията на смъртта им години по-късно. Видеозаписът на палестинец, изнасилен от израелски надзиратели. Констатациите на израелски и международни организации, че това се случва системно. Ужасът се е втренчил в нас, гледа ни в очите. Но твърде много от нас извръщат поглед встрани, връщайки се към магическото мислене от детството си, според което, когато закрием очите си, светът изчезва.

Ужасите на израелската затворническа система не са нещо ново. Те продължават от десетилетия. Новото е само, че през последната година Израел засили още повече издевателствата. Сега той се наслаждава на жестокостите, които преди е криел като мрачна тайна.

Израел е изгубен. Той е пропаднал на дъното на черна, геноцидна дупка. Въпросът е дали ще се оставите да бъдете засмукани от същата тази празнота? Ще продължите ли да си затваряте очите? Дали мъченията и убийствата свършват само защото предпочитате да не ги гледате?

Авторът: Джонатан Кук е британски журналист, живеещ в Назарет, Израел. Работил е в издания като Guardian и Observer. Носител е на редица награди за журналистика и е автор на три изследвания на израело-палестинския конфликт.