Всеки трети българин изразява готовност да изложи на риск личния си живот, за да защити демокрацията, а всеки пети е готов да се запише като доброволец и да се бие с оръжие в ръка в случай на война с Русия. Между двете групи има висока степен на припокриване, което показва наличие на солидна връзка между гражданската смелост на българите и готовността им да защитят страната си от руската заплаха. Това сочи Доклад за обществените нагласи към демокрацията в България през 2025 година, изготвен от Института на Джордж Сорос „Отворено общество“ – София на база на данни от Национално представително проучване на общественото мнение, поръчано от института и проведено на терен от Alpha Research.
В изследването, осъществено през септември тази година, 33% от анкетираните български граждани заявяват, че биха защитили демокрацията в страната си срещу евентуална военна агресия на авторитарна Русия с цената на личната си сигурност, а 28% споделят, че биха го направили, дори ако това им коства да стават обект на очерняща кампания. Тези дялове означават, че приблизително 1 500 000 български граждани, на декларативно ниво, са готови да рискуват живота си, за да защитят демократичния ред в страната.
Изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев коментира за БНР, че „реалната готовност може да бъде проверена само в реална ситуация, тоест, ако сме в състояние на война с Русия или ако вътрешни сили атакуват демокрацията и демократичния ред в страната“, но:
„За нас беше важно да проверим всъщност колко български граждани допускат в мислите си, че демокрацията е такава ценност, за която те са готови да пожертват личния си живот. Виждаме, че са доста солидна група – около 1,5 милиона души. Малко по-малка група – около 1 милион души – са хората, които казват, че биха се записали като доброволци, за да се бият срещу Русия ако избухне война. Това е голям ресурс. Тук не говорим за хора, които биха били мобилизирани или професионални военни, а говорим за хора, които биха се записали като доброволци“.
До голяма степен, хората, готови да защитят демокрацията от евентуален опит за преврат в страната, са същите, които са готови да подкрепят и страната си, когато тя бъде нападната от Русия. Две трети от всички хора, които декларират че биха се записали като доброволци, всъщност са и хора, които биха защитили демокрацията.
Едно от обясненията е, че по принцип хората с определени демографски характеристики са по-граждански активни. Например, сред хората, които са членове на някакъв тип обществена организация, делът на тези, които са готови да защитят страната си и демокрацията е два пъти по-голям от средния за страната.
Средното поколение в по-голяма степен от най-младите и най-възрастните е склонно да поеме лични рискове да защити демокрацията. Това са хора на възраст между 40 и 59 години, които имат много ярък спомен за това колко тежко е да живееш в недемократично общество и са прекарали по-голямата част от съзнателния си живот в рамките на една изграждаща се демокрация. Фактът, че те могат да сравнят живота в демокрация и извън демокрация, според мен, е едно от логичните обяснения за готовността на това поколение в по-голяма степен да защитава демокрацията, коментира Стойчев в предаването „Хоризонт до обед“.
Най-младите хора – на възраст между 18 и 29 години, които заявяват готовност да жертват личния си комфорт, за да защитят демокрацията, са значително по-малко като процент.
„Може би не си дават сметка, че демокрацията е обратим процес, а не е природно явление. Липсата на личен опит е важно обстоятелство при формирането на нагласите на хората. Единственият начин, по който тази липса може да се компенсира е образователната система“.
Гражданското образование „като хоризонтален въпрос, който да се внушава и повтаря от всички учители в училище, а не като конкретен предмет в училище“, е начинът по който евроатлантическите ценности наистина могат да бъдат възпитавани чрез образователната система“, допълни той.
Според изследването по-високообразованите и живеещите в градовете са, в много по-голям процент, склонни да отстояват демокрацията и правата си.
„Демокрацията в България е концентрирана в определени групи. Включително сред симпатизантите на определени политически сили. Фактът, че имаме политически сили, които разчитат на гласоподаватели, които не споделят, че демокрацията е най-добра форма за управление на България, е притеснителен и създава рискове за стабилността на демокрацията“.
Относно решението на Народното събрание да създаде комисия, която да разследва престъпната дейност на Джордж Сорос в България, неговият български служител Стойчев коментира:
„Множеството български граждани, около 53%, не смятат, че правата им у нас са защитени. Подобно решение не изпраща добър сигнал, защото показва, че на практика без реални основания и аргументи, по един абсолютно произволен и даже варварски начин, парламентът може да бъде превърнат в инструмент за преследване на хора с неолиберални и глобалистки възгледи.
Винаги, когато една власт започне да се авторитаризира. тя започва да атакува гражданските организации – НПО. Те може би са първите, но никога не са последните на опашката, които биват атакувани. След това се атакува свободният бизнес, атакуват се медиите, атакуват се образователните институции, висшите училища, докато държавата бъде подчинена на волята на един човек, притеснен е директорът на соросоидния институт „Отворено общество“ Георги Стойчев.
Абе, нали не е 1 април??? Кой ще воюва с Русия, бе смешници????