Вчера видни ръководители на Европейския съюз отказаха на Доналд Тръмп да помагат за сигурността на Ормузкия проток. Германският канцлер Фридрих Мерц го игра говорител, за да се възмути прикрит зад „принципна“ позиция. „НАТО е отбранителен съюз, а не интервенционистки. И точно затова НАТО изобщо няма място там“, каза Мерц (цит. по Politico).
Да се твърди, че НАТО е „само отбранителен съюз“ днес е твърде комично.
Да, на хартия съюзът е създаден за колективна отбрана. Но действията на тази организация след края на Студената война разказват съвсем друга история.
През 1999 г., при бомбардировките над Югославия през 1999 г., НАТО удря суверенна държава без мандат от ООН. Това ли е „отбрана“ — и от кого точно се отбраняваше тогава НАТО?
След това идва войната в Афганистан (2001–2021) — превърнала се в две десетилетия военна намеса и опит за пренареждане на цяла държава.
А през 2011 г. при военната интервенция в Либия под прикритието на „защита на цивилни“ се стигна до смяна на режим, дългосрочен хаос и пълно разрушаване на държавата. Ако това е „неинтервенционизъм“, тогава думите са загубили смисъла си.
Истината е по-проста: НАТО отдавна не е просто отбранителен съюз. То е военен и политически инструмент, който действа там, където неговите западни членове преценят, че имат икономически интерес — независимо как ще го формулират – защита, стабилизация или откровена намеса.
Затова изречения от типа „НАТО е отбранителен съюз“ не са нищо повече от мантра за наивници и негодяи. Защото мантрите не обясняват света — те го прикриват.
Юрий Борисов
Коментирай първи