Три дни преди срещата на върха в Аляска стана ясно какво ще предложи САЩ на Русия относно подялбата на териториите на Украйна.
„Компромис“ със САЩ за Украйна
Представям ви съвсем схематично как стоят нещата. Преди няколко месеца Москва изпрати предложение до Вашингтон (малко вероятно е обратното) за уреждане на украинския конфликт, пише международният журналист и наблюдател Сергей Латышев.
Това привлече вниманието на администрацията на Тръмп, която изпрати специалния си пратеник Стив Уиткоф в Русия, за да проведе допълнителни разговори с Владимир Путин за изясняване на подробностите.
И двете страни бяха толкова доволни от този контакт, че въпросът за лична среща на лидерите на двете страни почти веднага беше поставен на дневен ред: среща на върха в Аляска е насрочена за 15 август. Инициативата за тази среща беше на Съединените щати, тъй като Тръмп, по редица причини, се нуждае от тази среща дори повече от Путин и то възможно най-скоро.
Очевидно е, че тъй като американците се хванаха за това, предложенията и изискванията на Русия за Украйна пред американците на 4 очи вероятно са били по-ограничени в сравнение с претенциите, които Путин беше заявил в руското външно министерство през юни миналата година. Или поне така им се е сторило на САЩ. Възможно е също така Русия да е предложила начин за изпълнение на първоначалните си искания, от който Вашингтон се е възползвал.
Това би могло да се случи, само ако на САЩ се даде възможност да спасят репутацията си и им се помогне да убедят европейците, които участват активно в посредническата война с Русия в Украйна, да приемат условията на сделката.
Това, че Москва приема преговорите с американците сериозно, беше подчертано от тържествената атмосфера и луксът на кремълската зала по време на последните разговори на Путин с Уиткоф – поразителен контраст със срещата им по-рано на панаира на книгата в библиотеката в Санкт Петербург.
Още повече, че сега нищо не беше обявено официално от нито една от страните. И Вашингтон и Москва мълчат относно съдържанието на руските предложения. Но изтичането на информация към американските медии (The Wall Street Journal, Bloomberg) рисува следната картина:
На първия етап Русия дава възможност на Украйна да изтегли войските си от тази част на Донбас, която все още е окупирана от украинските въоръжени сили, след което се обявява прекратяване на огъня по цялата линия на бойно съприкосновение (така през април, 22 г. руските сили се оттеглиха от околностите на Киев, надявайки се на сериозни преговори в Истанбул… за което получиха „Буча“).
На втория етап Москва и Киев договарят териториален обмен – руската армия се изтегля от частите от Харковска и Сумска области, които в момента държи под свой контрол, а украинските въоръжени сили се изтеглят от онези части от Херсонска и Запорожка области, които все още не са под контрола на руснаците. Размяната не е равностойна, но Украйна има слаби карти: войските ѝ са изтласквани почти навсякъде, а ситуацията за ВСУ се влошава с всяка изминала седмица.
Има и други аспекти на сделката, касаещи Украйна и не само, но това е, което може да се установи съвсем точно. Володимир Зеленски се включва в преговорите едва на втория етап, за да одобри и приеме мирния план, общо взето изцяло предварително договорен от Путин и Тръмп.
Киев, чрез устата на нелегитимния повече от година президент на Украйна, веднага щом научи за това, отхвърли всякакви териториални отстъпки към Русия, с което изрази намерението си да се пазари до последно. Както правилно отбеляза американското издание Bloomberg, Зеленски ще бъде изправен пред избор, когато му го предложат: да се съгласи на сделка, която предполага загуба на територия, или да остане без никакво споразумение и останал без вече наистина никаква американска подкрепа, да бъде смлян от руската армия.
Анализът на изявленията на Ванс показва, че администрацията на Тръмп вижда ситуацията по следния начин: украинските въоръжени сили напускат Донбас в замяна на изтеглянето на руските войски от Харковска и Сумска области с фиксиране на границата в Херсонска и Запорожка област по настоящата фронтова линия, която в по-голямата си част се движи по река Днепър. Ванс намеква и че САЩ ще търсят някакъв руски компромис по отношение на Запорожката АЕЦ и Кинбурнската коса (в момента под контрола на руснаците), затваряща делтата на Днепър.
Няма яснота относно членството на Украйна в НАТО и гаранциите за нейната сигурност. Приемането на Украйна в алианса ще бъде или изключено, или отложено за дълго време, въпреки че всъщност Украйна вече е неформално в НАТО и то в най-удобната за нея форма: тя е пригодена за война с Русия, жадува за нея, но алиансът няма задължение да я защитава.
В същото време американците не са напълно сигурни, че Москва ще се съгласи на това, но смятат за необходимо да опитат, защото това ще бъде само част от сделка с Русия, която надхвърля и то с много темата „Украйна“.
Изхождайки от тези предварителни позиции на двете страни за разделянето на украинската територия, можем да предположим, че компромисният вариант ще е този, който и Русия включи в конституцията си още преди две години – влизане в състава на Руската федерация на четирите нови области в пълните им административни граници + Крим, който ще бъде официално признат от Запада за руски. + Гарантиран пълен неутралитет на остатъчна Украйна.
Коментирай първи