Бившият шеф на израелското контраразузнаване Ами Аялон (вляво) с пратеника на в. „24 часа“ в Израел през 2004 г. Снимка: Румяна Тонева.

Колкото повече палестинци ние убивахме толкова повече те бяха готови да се самоубиват. Бяхме постигнали ефекта на обратната реакция, казва бившият шеф на израелското контраразузнаване пред „24 часа“ през 2004 г.

„Точката на абсурда отдавна е премината. Припомням интервю, публикувано навремето в „24 часа“, защото думите на ген. Аялон звучат покъртително днес, когато Израел страда за своите невинни жертви и отвлечени граждани, а Газа е в пламъци, от които цивилното население няма къде да избяга, освен да се издави в морето“. Това написа специалният кореспондент на „24 часа“ Георги Милков във фейсбук страницата си.: „Той беше убил много палестинци, а също египтяни и други араби. Някои лично, в пряка битка лице в лице, други чрез заповеди на командваните от него специални подразделения. Най-напред предвождаше командосите от разузнавателно-диверсионната група „Шайетет 13“, където подчинен му бе днешният военен министър на Израел Йоав Галант, после бе станал началник на военноморските сили на Израел, а след убийството на премиера Ицхак Рабин бе оглавил и най-страховитата от всички служби за сигурност – „Шабак“, по известна като „Шин Бет“. Преди да се срещна с ген. Ами Аялон не бях виждал негова съвременна снимка, само една от ранните му военни години, та се чудех дали ще го разпозная отдалече. Срещата ни бе в един кибуц на юг от Тел Авив и наоколо имаше всякакви хора. Бъди спокоен, отдалече ще разбереш кой е, успокои ме един от тези, които бяха помогнали с организацията на интервюто. И наистина, още когато го видях да слиза от колата, говорещ по мобилния си телефон, разбрах. Вече нямаше коса и не беше в униформа, но все едно си бе взел кратък отпуск от Шестдневната война, за да дойде да говори с мен“, спомня Милков относно срещата с бившия шеф на израелското контраразузнаване Ами Аялон през 2004 г.

На 23 ноември преди 19 години пратеникът на „24 часа“ в Израел Георги Милков се срещна с израелския генерал Ами Аялон.

Мащабна изненадваща атака на групировката ““Хамас“” от Газа срещу Израел доведе до смъртта на стотици израелци, което предизвика обещания за възмездие от премиера Бенямин Нетаняху и смъртоносен залп от ответни въздушни удари, което е и поводът за припомнянето на материала.

„Наблюдавах го от разстояние, докато чаках да свърши разговора, след което той изключи мобилния си телефон и дойде при мен.“, споделя още Милков.

Снимка: Ген. Ами Аялон в ранните му военни години

Ето цялото интервю от 2004 г.:

– Г-н генерал, защо си изключихте мобилния телефон преди малко?

– Тук у нас в Израел често стават атентати като взривното устройство се задейства чрез мобилния телефон. Затова когато съм на места с много хора винаги си го изключвам.

– Преди няколко дни един арабски сайт пусна информация, че Арафат е купил част от банка в България. Знаете ли нещо за това? Въобще проблемът с парите на бившия палестински лидер е много дискутиран сега. Има ли наистина милиарди и къде са те?

– Въпросът с парите наистина е много дискутиран. И има защо. Но аз не знам нито колко са, нито къде са. Нека да ви припомня, че аз вече не съм шеф на Шабак и много голяма часто от информацията ми е остаряла. Тоест нямам никакви актуални данни за случилото се в последно време.

– Да, но според информацията на този арабски сайт сделката е станала някъде през 1996 г. когато именно вие сте оглавявал израелската Служба за обща сигурност. Затова ви питам. Възможно ли е това да е станало?

– Какво да е станало?

– Арафат или хора, свързани с него да са придобили част от банка в България.

– Напълно е възможно това да се е случило. Но не мога да ви кажа нищо със сигурност.

– В онзи период какви бяха връзките на Арафат в България? Следяхте ли у нас контактите на хора, свързани с него?

– Разбира се Арафат и хората му имаха връзки в България. Знаехме за някои от тях. Но не сме извършвали никакво физическо следене. Това, което имахме като инвформация не беше много атрактивно. Просто не открихме нищо интересно. По тази тема работеха и други служби. Трябва да питате и Мосад. За нас специално връзките и делата на Арафат в България не бяха от първостепенно значение. И затова много много не ни интересуваха.

– Тоест България не ви беше интересна от тази гледна точка?

– Да, имаше други страни, които ни интересуваха повече. Знаете, че всяка държава и всяка служба за сигурност има приоритетни райони. За нас вие не бяхте от първостепенно значение.

– Тогава да ви питам за вашите приоритети. Каква беше ситуацията в Палестинските автономни територии, когато поехте израелското контраразузнаване и когато напуснахте. Какво се случва сега?

– Когато оглавих Шабак първите седмици бяха най-страшните. Имаше няколко атентата, загинаха 55 израелци, а повече от 200 бяха ранени. Тези събития промениха напълно реалността в Израел. Шимон Перес и Партията на труда загубиха изборите и на власт дойдоха партията Ликуд и Биби Нетаняху. Следващите години ние работихме така, че през 1998 и 1999 г имаше само един убит израелец. Това беше преди да започне интифадата. Нашата служба предупреди премиера Барак за тези събития много по-рано. Тогава нашите анализи сочеха, че ако нещата не се променят ще започне вълна от терор и това няма да е инициатива на палестинското ръководство, а на хората в териториите.

– На какво се основаваха вашите анализи?

Някъде през април 2000 г. аз се срещнах в Лондон с група палестинци. Имал съм и преди това такива срещи. Защото, за да знаеш какво става в териториите, трябва да говориш с хората там. Така, че това не беше официална среща. Просто хора от двете страни се опитвахме да направим нещо, за да излезем от омагьосания кръг. Всеки от нас се опитваше да разбере логиката и действията на другия. По време на тази среща си разменихме и остри думи. Един от тези палестинци ми каза: Ние вече ви победихме. Попитах го какво има предвид. За нас, казва, победата е да ви видим че страдате. Палестинският народ страда, но вече и израелският народ страда. Сега вече има баланс. Това ми каза. Аз съм емоционален човек и избухнах. Казах му, майната ти. Това не е никакъв баланс. Това е баланс на ненавистта и омразата. Но всъщност тази среща беше важна, защото аз разбрах логиката.

– И каква беше тя?

Колкото повече палестинци ние убивахме толкова повече те бяха готови да се самоубиват. Бяхме постигнали ефекта на обратната реакция. Преди да убият шейх Ахмед Ясин той говореше в джамията и това, което каза беше: „Израелците само изглеждат умни. Но те са глупави. Защото не разбират, че колкото повече ни убиват, толкова по-силни ни правят.“

– „Хамас“ ли е най-големият проблем?

Наричаме „Хамас“ терористична организация. Но това е много повече. „Хамас“ е ислямистко движение. Те имат първо образователна система, социална, политическа и едва тогава военни структури. Те се грижат за възпитанието на младежта, те показват ежедневното държане на всеки мюсюлманин. „Хамас“ никога няма да убие мюсюлманин. Това ги различава от Ал Кайда и други терористични организации. „Хамас“ се бори за общественото мнение, за доверието на палестинската улица. Ако хората, ако палестинското общество не вижда в терора изход, то „Хамас“ няма да насърчава терора. Или поне ще го ограничи. Важно е какво ще каже мюфтията по време на петъчната молитва в джамията. Легитимацията на тероризма като средство за борба идва именно от там. И се пренася на палестинската улица.

Информацията, която събираме в териториите е важна, но понякога един палестински поет може да ти даде много повече разбиране за положението, отколкото сухите факти. За съжаление нашите специалисти наблягат повече на тази информация и много рядко четат палестинска поезия. За да разбереш организация като „Хамас“, трябва да вникнеш в теологията.

– Тогава вероятно може да си обясните защо те се самоубиват?

– По една причина. Палестинците нямат какво да губят. А ние, израелците, няма с какво да ги изплашим. В началото те вярваха в мирния процес. Казваха, че хората им искат мир. Но после престанаха да вярват.

До 1998-2000 г. палестинците бяха нормално общество. Надяваха се, имаха мечти. Тоест имаха какво да губят. Тогава ние можехме да им кажем: „Ако не направите това или онова, ако не се борите с терора, вашата мечта няма да се изпълни.“ Тогава ние можехме да ги изплашим. Сега вече няма с какво.Можем да подредим по една хоризонтала колко наши автобуса те са взривили, колко техни къщи ние сме съборили. Колко наши те са убили и колко техни ние сме екзекутирали. Колко бомби те са взривили на наша територия и колко техни маслинови дръвчета ние сме изкоренили. А по хоризонталата можем да отбележим силата на страданието, предизвикано в едната и другата страна. Получава се една графика на абсурда.

– Това може да продължава вечно, няма ли решение?

– Точно това е сложното. Как да върнем нещата назад. Така, че палестинците да имат отново мечти. Отново да вярват и да има какво да губят. Да дадем надежда на палестинците. Може да звучи наивно, но нямаме друг шанс. Точно поради тази причина решихме да направим това, което нашите ръководители не можаха. С моя палестински приятел проф. Сари Нусейба създадохме движението „Национален призив“. Той е много смел човек, ректор на университета „Ал Кудс“.Написахме декларация за мирна инициатива в шест точки. Много хора вече са се подписали под нея. Трябва да разберем, че колкото повече убиваме, толкова по-силни правим палестинците. Трябва да върнем надеждата за мир, иначе оставаме в омагьосания кръг. Хамас е повече от терористична организация. Това е философия

– А колко палестинци подкрепят инициативата?

– Подписали са се около 150 хил. души, което ме изненада, защото очаквах доста по-малко.

– Как мислите, защитната стена, която Израел строи, ще реши ли проблема с палестинските атаки?

– Стената няма да реши никакви проблеми. Тя няма да спре тероризма. Всяка стена може да бъде преодоляна. Аз лично съм го правил много пъти. Като десантник работата ми е била да прескачам през много огради. Синът ми е парашутист. Четири пъти участва в превземането на Шхем. И днес, на минутата, можем да превземем този град.Но последният самоубиец, който се взриви на пазара в Тел Авив, беше точно от Шхем. И десет пъти да превземем, окупираме и оградим с тел всички палестински територии пак няма да решим проблемите. Трябва да помислим не как да убиваме повече палестинци, а как да върнем доверието на хората.

Затова тази стена не струва нищо. Трябва да строим не стени, а хоризонти.