Неведоми са пътищата шпионски, неведоми са прегрешенията на глобалния шпионаж, но най-видими са съдбите на набедените в този грях. България обвини в шпионаж трима руски свещеници, извършвали богослужение в руската църква „Свети Николай Чудотворец“ в София – архимандрит Васиан, протойерей Евгений и служител на храма. Руското МВнР бе категорично – тримата са прогонени под измислен предлог, а българските власти се държали с тях по кощунствен и оскърбителен начин. Нашата версия е банална – тези лица са заплаха за националната сигурност, затова са отведени в затворническа камионетка на българо-сръбската граница…

Брутални действия към свещеници са морално недопустими и правно неоправдани. Но какво да очакваш от държавна администрация, обладана от еничарския комплекс на евроатлантиците? 

Поне за мен е ясно – шефът на ДАНС „откри“ руски шпиони в расо, за да се откупи от ДБ и ПП, които искат главата му. Сметките му са погрешни, защото Сглобката е обладана от манията контраразузнаването да се оглави от техен кадър.

А сега най-важното – нито едно разузнаване не изпраща на шпионска мисия човек, зависим от сексуални и други отклонения, защото пороците го правят уязвим в очите на местното контраразузнаване. Колкото и да е странно, това се говори от десни богослови и заслепени от русофобия  коментатори, несъзнаващи, че подобни твърдения за архимандрит Васиан обезсилват предявените му обвинения в шпионаж.

Вероятно в ДАНС третират като шпионаж совалките на Васиан между София и Скопие в качеството му на дипломатически куриер на Московската патриаршия. Каквито и послания да е пренасял между българската и македонската църкви руският архимандрит, това е рутинна верска мисия, а не шпионаж. В правителството и подопечната му агенция пропускат една азбучна истина – църквата е отделена от държавата и на свещеници не могат да се вменяват светски грехове заради църковната им дейност. 

Дори в църквата „Свети Николай Чудотворец“ да е говорено пред вярващи срещу автокефалността на Украинската православна църква, което е кауза на Московската патриаршия, това не може да се третира нито като шпионаж, нито като хибридна война. Апропо, Руската православна църква подкрепяше съпротивата на Сръбската патриаршия срещу автокефалността и на Македонската православна църква, но това не я прави участник в светските войни на Балканите. Просто ортодоксалният канон трудно допуска отделяне от църквите-майки на църкви в новосъздадени държави, каквито са църковните общини в Киев и Скопие.

Ако пък архимандрит Васиан и протойерей Евгений са отказали да осъдят от амвона войната в Украйна, което за светския политически живот тук е грях, това нито е шпионаж, нито е вербален деликт. Колкото и да е абсурдно, допускам в доклада на ДАНС това да им е вменено като престъпление.

Подобен е и шпионският скандал в Лондон, където петима живеещи във Великобритания българи са обвинени в шпионаж в полза на Русия. За разлика от църковния казус в София, в Лондон обявиха уликите срещу петимата – „притежаване на фалшиви документи за самоличност с неуместни намерения и изработване на фалшиви шофьорски книжки…“

И пак изниква христоматиен въпрос от шпионските буквари: кое разузнаване вербува шпиони в други държави, упражняващи престъпни дейности като изработване и търговия с фалшиви документи, рискувайки да бъдат разкрити от криминалната полиция? И какви ценни контакти на високо ниво могат да имат най-обикновени мошеници, които им осигуряват поверителна информация? 

В тези буквари в императивен тон пише и това: спящите клетки на чужди агентури трябва да са по-ниски от тревата, да не привличат вниманието на полиция, пътни полицаи и силови институции, а не да печатат позиви, паспорти и шофьорски книжки.

И още един грях им вмениха – че петимата били в български избирателни секции в Лондон (и то четири пъти!) и имали статут на застъпници на български опозиционни партии. Което е пореден абсурд – та кой руски шпионин в Англия ще си позволи да е застъпник на опозиционна партия в България, обвинявана в русофилия?
Ако това е шпионаж, значи най-древната професия е във фалит.
 
*Авторът Велизар Енчев пише този текст в качеството си на офицер от външното разузнаване в Резидентурата в Югославия (1985-1996) 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: