„Очевидно в момента няма воля за мир у никоя от страните – нито Украйна, нито Русия, нито Западна Европа в лицето на Европейския съюз, Париж, Берлин, Варшава, нито САЩ желаят мир чрез преговори. Говори се за война до победен край. В този смисъл, президентът Румен Радев не казва нищо повече от това да констатира очевидното“. Това заяви в ефира на предаването „Говори сега“ по Българската национална телевизия Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.

На коментар на водещата, че някои намират изказването на българския президент за цинично, тъй като Украйна иска оръжия, за да защитава територията си, евродепутатът отговори така: „Украйна говори за отвоюване на Крим и провежда операции дълбоко в руския тил, така че тази интерпретационната рамка от преди година и половина, е задмината от събитията.“

„Дипломатическият дебют на премиера Денков по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс беше съпътстван от много гафове“, каза още Иво Христов. „Премиерът се произнесе за доставката на касетъчни боеприпаси, по забраната на които България е страна. Той заяви, че сме в пълноценна война. Това е нещо, което хората могат да коментират помежду си, но когато официално лице от най-високо ниво говори за пълноценна война, това крие риск да бъде прието доста сериозно. Това са непростими грешки, когато говориш от позицията на премиер, особено, ако си академик.“

Според евродепутата решението за сформиране на дивизионен щаб в България означава засилено военно присъствие в страната.

„Предвид топящата се мощ на българската армия, която изпразва своите складове, включително складовете на МВР, както разбрахме преди два дни, това присъствие би трябвало да засили сигурността на България. Но същевременно то ни превръща в цел“, смята Христов.

Изпращането на БТР-и от складовете на МВР той коментира така: „Не е вярно, че тези бронетранспортьори не могат да свършат никаква работа на Украйна, защото, твърди се, не можели да изминат повече от 50-60 метра сами. Служил съм на тях и знам какво представляват. Самият факт, че ги предоставяме, означава, че са употребими. Дали предоставянето е целесъобразно – и друг път съм казвал, че не бива да участваме по никакъв начин в тази война и всеки снаряд, изпратен там, е в наш ущърб“.

Иво Христов бе категоричен, че касетъчните боеприпаси са стъпка в ескалацията на войната: „Следващата ще бъде доставката на изтребители, а после – оръжия за масово поразяване. Не е ясно срещу кого ще бъдат употребени. След атентата срещу Кримския мост, убийството на Дария Дугина, взривяването на „Северен поток“ и обстрелите на крайгранични руски градове войната не се ограничава само на украинска територия. Разраства се на изток и на запад”.

На въпрос за необходимостта от пилона на Рожен евродепутатът отговори: „В кръга на анекдота: на етапа, на който е нашият суверенитет, един пилон без знаме му стига. Този път имаме пилон със знаме.“

Иво Христов сподели, че отначало е бил скептичен към идеята, тъй като му се е струвала излишна.

„Като видях всеобщата мобилизация на един тесен кръг от българското общество срещу пилона, като видях множеството на Рожен, разбрах, че от това има смисъл. Чрез знамето хората заявяват своето желание за държава, готовността си да живеят заедно под някакви правила, под това знаме; своята причастност към тази земя, към родината, която изобличителите на пилона наричат „територия“. Като видях несретните аргументи, с които беше атакуван пилонът – че щял да загрози природата, също се озадачих. Не мисля, че българското знаме може да загрози нещо. Някои го мислят.“

Според евродепутата президентът Радев не е сбъркал в определението „безродници“ (държавният глава го използва в изказването си на Рожен).

„Не може хем да ти се зловиди флагът, хем да разоръжаваш българската армия в период на война, хем да харизваш ядрените ни реактори и да закриваш българската ядрена енергетика в перспектива, хем да носиш от девет кладенеца вода, за да изобличиш знамето над Рожен, а да очакваш да бъдеш акламиран като патриот. „Безродник“ е точна констатация, когато се държиш по този начин, вееш чужди знамена и ги носиш на ревера си, когато нерядко демонстрираш погнуса от всичко българско, трябва да си готов да понесеш това определение.“

„Не само у нас, но и в цяла Европа виждам как се завръщат тоталитарни практики и тези. У нас тази опасност се свързва само с една конкретна партия – „Възраждане“. Сочат я с пръст хора, които преди 30 години задаваха въпроса дали е имало фашизъм в България. През тези три десетилетия едновременно чествахме спасяването на българските евреи и не обяснявахме от какво са спасени, от кого. През тези години бяха поругавани всички антифашистки паметници, водеше се война с паметта. В момента на лавиците на българските книжарници ще видите само мемоарите на хитлеристки генерали. Други сведения за Втората световна война практически няма. Така протече реабилитацията на фашизма у нас. Тя протича и в много страни в Европа“, каза още Иво Христов.

„Неотдавна чух известен български медиен експерт, доцент, да апелира службите да влязат в медиите, за да спрели проруската и евроскептична пропаганда. Това какво е, ако не фашистки апел? Друг професор от Военната академия преди няколко дни написа във Фейсбук апология на Хитлер, след това я изтри. Луковмарш се провежда от десетилетия, въпреки протестите ни. Никой не обръща внимание на тези неща. Това е настъплението на културния фашизъм, който прониква в обществото.“

Евродепутатът сподели, че не приема грубите практики на „Възраждане“ – респектирането на зрители пред кината или физическото присъствие там, където не са канени.

„Факт е, че това тяхно действие не беше демократично. Но проблемът е много по-дълбок. Успехът на „Възраждане“ и увеличаването на подкрепата за тях се дължи на отвращението на обществото от онези, които опорочиха, деградираха и фашизираха европейската идея, за да я употребят за нечия лична изгода. България беше една от най-ентусиазираните страни, когато ни приеха в Европейския съюз. Но това доверие постепенно беше уронвано, ерозираше го корупцията и беззаконието на наднационално ниво.“

Днешна България е парламентарна република в своя финален етап. Пледирам за реформа в посока суверенна президентска република. Конституционната реформа – такава, каквато е предложена сега, въобще не се занимава с проблемите на българското общество. Имаме скъсване на обществения договор между българските граждани и политиците. Българските граждани вече не гласуват за политиците, защото разбраха, че те всички са представители не на националните сили, а външни лобита. Една малка третина от българското общество все още гласува за тях, а измежду тях една още по-малка група сформира мнозинство и кабинет. Това далеч не е представително.“

Според евродепутата изходът от българския хаос в европейски и западен контекст е да основем президентска република.

„Няма да излезем от сегашните си проблеми в дъното на които е геополитиката, като пренаредим съдебната си система. Ние няма и да го направим – едно лоби с външнополитическа подкрепа ще овладее това, което до момента друго лоби с външнополитическа подкрепа владееше. Реформа няма да има, но дори и да се случи, с нея не решаваме проблема с легитимността, с управляемостта, а още по-малко – този със суверенитета на България.“