Центърът на моята кампания е човекът. Европа е родина на хуманизма, а самата дума сякаш е изхвърлена от речника на ЕС. Или почти. Европа е земята на свободомислието, дължи възхода си на свободата и критицизма, а днес те са под натиска на конформизма и политкоректността. Философът, благородникът, джентълменът, интелектуалецът, революционерът, дисидентът са все фигури от европейската традиция. Сега те са на изчезване. Днешният свят разглежда човека като потребител, класира го в графа “човешки ресурси”, политически го свежда до „активист“, но го лишава от етическа дълбочина. За съжаление ЕС се вписва в глобалното опростенчество, а Европа дължи постиженията си тъкмо на своята традиция, на своето различие.

Трябва да се питаем от великата европейска култура – политическа и духовна, – а не да се поддаваме на натиска отвън. Да речем, социалната държава с нейните отпуски, гаранции, обезщетения, е част от политическите завоевания на Европа. И трябва да бъде отстоявана, а не разграждана. ЕС трябва да поставя социални стандарти на външните си партньори. Вместо това тя се поддава на корпоративния натиск, който разгражда социалната държава.

– Ние се познаваме, но ще ни четат хора, които не познават добре политическия живот в България. Какво е заложено в тези европейски избори?

– За България залозите са два. Първият е национален. От резултата зависи дали в страната ще се създаде нова политическа ситуация. Ако опозицията от БСП победи, това отваря перспективата за предсрочни избори и политическа промяна, която българите очакват. Вторият залог е как българите ще възприемат Европа в бъдеще. Понастоящем сме свидетели на парадокс. ЕНП от години афишира безрезервна подкрепа за управляващата партия ГЕРБ. Борисов приватизира европейската тема за национална употреба. Същевременно ГЕРБ затъна в безброй грандиозни корупционни скандали. Те избухват поне веднъж седмично и биха сринали всяко правителство в коя да е държава, не само в Европа. Висши чиновници бяха осветлени като собственици на апартаменти, придобити на занижени цени, един министър бе записан как дава инструкции да се заобиколи закона. Последният мониторингов доклад на Брюксел по Механизма за сътрудничество и проверка даде оценка на България, която управляващите развяваха като индулгенция, а веднага след него избухнаха серия от скандали, които драматично опровергаха констатациите на ЕК. В този смисъл уж проевропейската партия ГЕРБ в очите на огромното мнозинство от българите е партията на корупцията, а това дискредитира самата европейска идея. Брюксел се прави, че не го забелязва. Посолствата в София също предпочитат лесния диалог с познатата администрация и зле оценяват ситуацията. Това захранва антиевропейските настроения, които не раждат алтернатива, а се израждат в популизъм.

В последните дни Брюксел даде знак, че не възнамерява да отменя Механизма за сътрудничество и проверка. Сиреч постави под въпрос върховенството на закона в България. Същевременно Манфред Вебер, кандидатът на ЕНП и ГЕРБ за председател на ЕК, се обяви за орязване на еврофондовете на страните, в които няма върховенство на закона. Така ПП ГЕРБ се оказва двойно опасна за България: хем подрива върховенството на закона, хем подкрепя Вебер, който мисли да ни санкционира за този грях. Мисля, че времето на политическия блъф, че ГЕРБ е българският партньор на Брюксел отминава, защото партията вече дискредитира самата ЕНП. Толерансът ще свърши с изборите, след това ЕНП ще очаква промени в партията на Борисов-Цветанов. Но за тях е вече късно.

– Отправяш тежка критика към Борисов и ГЕРБ, но БСП също са правили купища глупости, когато са били на власт. Наистина ли БСП са по-добра алтернатива?

– БСП бе на власт, когато България подписа присъединяването си към ЕС. В последните десет години почти неизменно на власт е ГЕРБ в коалиция с малки, десни и крайнодесни партньори. Към настоящия момент БСП е единствената алтернатива, с готова програма. Президентът, издигнат от БСП, се радва на подкрепата на повече от половината българи, което е симптоматично за настроенията. Независимо от възможните критики, БСП е единствената спасителна алтернатива на автократичния режим на Борисов, който изтри разделителните линии между властите и съсредоточи в ръцете си огромен медиен, административен и финансов ресурс, с който се разпорежда за свои нужди. Брюксел критикува полската и унгарската демокрации, но проявява пълна незаинтересованост към далеч по-фрапантни нарушения в България. Да речем Полша бе атакувана от ЕК за начина, по който се формира Върховния съд. У нас властта създаде комисия за борба с корупцията, която се назначава от парламентарното мнозинство и трябва да контролира правителството, излъчено от същото парламентарно мнозинство. Брюксел не реагира на този абсурд. Днес ръководството на комисията е обект на скандали и проверки, а провалът в борбата с корупцията е очевиден.

Ако ГЕРБ, с цената на манипулации, победи и на тези избори, въпреки катастрофалните корупционни разкрития, Борисов все още има ресурса да задуши остатъчните си критици. Следващи избори може и да няма. Занапред изборите ще се превърнат в псевдодемократична бутафория за легитимиране на назначените от ГЕРБ кметове и депутати.

– И защо ти, български интелектуалец, се обвърза политически с тях? Не мислиш ли, че при сегашното си ръководство, БСП силно залитна към анти-европейското, противопоставяйки се на Истанбулската конвенция, на Пакта на ООН за миграцията, да не говорим за про-руската реторика? Ти как се примиряваш с това?

– У нас понятието интелектуалец е обременено с морални компромиси и държа да се разгранича от тази спорна визитка. Сегашното ръководство на БСП проявява характер и самостоятелност. Европа е свикнала в България да си има работа с безпроблемни йесмени и затова е подозрителна към БСП. Не мисля, че отхвърлянето на Истанбулската конвенция е антиевропейско поведение. Стори го не само БСП, но и КС на България, в който заседават пет жени. Трудно ми е да приема, че дамите в КС на България са по-малко жени или юридически по-невежи от  застъпниците на конвенцията, които настояват за нейното приемане.

Конвенцията е зле написан документ, който създава мониторингов бизнес за НПО, но по никакъв начин няма да повлияе на проблема с домашното насилие и насилието над жени. Което впрочем можем да проследим и в страните, които са приели конвенцията.

Що се отнася до външнополитическите позиции, не приемам априори позициите на Брюксел за правилни, а съгласието с тях – за задължение. В случая с Венецуела, да речем, върховният представител Могерини предложи неадекватна позиция, съдържаща ултиматум. До обща позиция на ЕС въобще не се стигна, а събитията показаха цялата слабост на европейската външна политика, защото ултиматумът бе неглижиран от Каракас. Европа е силна, когато говори с аргументите на правото, а не с ултиматуми. Трябва да се стремим към единство в принципите и в правото, а не единство в грешките.

Не мисля, че обвиненията в проруска реторика спрямо БСП са основателни. БСП проявява здрав смисъл. Ако искаме да сме интелектуално издържани, „проруска“ не е синоним на „грешна“ и „недалновидна“ позиция. Заклинанията не бива да изместват трезвомислието. Европа невинаги е по-далновидна от Русия. Да речем в Сирия ЕС и отделните страни членки бяха дотолкова дезориентирани и непоследователни, че днес Европа въобще изпадна от сирийския политически процес.

– Ти беше шеф на кабинета на президента Румен Радев, и по всеобщо впечатление му беше полезен. Няма ли риск без теб президентът да се огради с военни и да загуби опора в това, което в казармата наричахме „цивилизацията“ ?

– Не виждам подобна опасност. Около президента има екип от компетентни хора, а аз оставам председател на Стратегическия съвет, с което се надявам да продължа да бъда полезен. Самият Радев е човек с интелектуална постройка и умее да прави обективна преценка.

– Каква кампания смяташ да водиш?

– Центърът на моята кампания  е човекът. Европа е родина на хуманизма, а самата дума сякаш е изхвърлена от речника на ЕС. Или почти. Европа е земята на свободомислието, дължи възхода си на свободата и критицизма, а днес те са под натиска на конформизма и политкоректността. Философът, благородникът, джентълменът, интелектуалецът, революционерът, дисидентът са все фигури от европейската традиция. Сега те са на изчезване. Днешният свят разглежда човека като потребител, класира го в графа “човешки ресурси”, политически го свежда до „активист“, но го лишава от етическа дълбочина. За съжаление ЕС се вписва в глобалното опростенчество, а Европа дължи постиженията си тъкмо на своята традиция, на своето различие. Трябва да се питаем от великата европейска култура – политическа и духовна,  – а не да се поддаваме на натиска отвън. Да речем, социалната държава с нейните отпуски, гаранции, обезщетения, е част от политическите завоевания на Европа. И трябва да бъде отстоявана, а не разграждана. ЕС трябва да поставя социални стандарти на външните си партньори. Вместо това тя се поддава на корпоративния натиск, който разгражда социалната държава.

Неотдавна, в разговор, една от грандамите на европейската политика Катрин Лалюмиер ми каза: „ние създадохме Европа, но се провалихме в създаването на европееца“. В началото на миналия век, когато Европа е политически разединена на съперничещи си империи, но по континента се пътува без визи, културното и духовното единство на континента е факт в по-голяма степен от днес. Интелектуалният климат, вкусът, речникът се определя от фигури като Куденхов-Калерги, Стефан Цвайг, Пол Валери. У нас Иван Шишманов е проводник на този европейски културен оптимизъм. Днес ЕС е строго икономически и политически проект, движен от чиновници и лобисти и не бива да се изненадваме, че сме се озовали в безпътица.

– Осъзнаваш ли, че други кандидати ще се борят да получат преференции и да те изместят?

– Да, разбира се. Това ни най-малко не ме притеснява. Важно е България да избере най-достойните си представители. Радвам се, че избирателите съхраниха правото си на преференциално гласуване, благодарение на ветото на президента, който спря закона на ГЕРБ съдържащ фактическа отмяна на преференциите.

– Ако бъдеш избран за евродепутат, по какви теми би искал да работиш?

– Считам, че ЕС трябва да гарантира свободата и достойните доходи на своите граждани. Това означава да се материализират принципите, заложени в Европейския стълб на социалните права. Да се гарантира достъпа до обществени услуги като електроснабдяване и водоснабдяване, което страна като Словения вече вписа в конституцията си. Да се разширят възможностите на държавите в икономиката. Да се въведе законодателство срещу офшорните зони, където изтичат парите на европейците. Да се таксуват финансовите транзакции, защото бързото мигриране на парите опустошава производствения сектор и застрашава работните места.

По темите, свързани с демокрацията: днес европейският гражданин се чувства много отдалечен от Брюксел, което вече поражда недоверие и ропот. За да обуздаем разрушителните крайности, трябва да създадем възможности гласът на гражданите да бъде чуван. Петиции с нисък праг да подлежат на разглеждане. Не бива да дамгосваме, преди да сме изслушали.

Считам, че Брюксел трябва радикално да опрости и очовечи езика, на който общува с хората, за да бъде разбран. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: