„Бойко Борисов лъже всички в името на своето оцеляване, а цената плащаме ние- целокупния български народ. Външните фактори, САЩ, ЕС и дори Русия частично, крепят Борисов, защото им е удобен със своите криминални и агентурни зависимости. Именно затова той е винаги готов да обещае всичко на всеки. Но често обещаваните от него неща са взаимоизключващи се и часът на истината наближава. Знаете знаменитата мисъл на Линкълн: „Можеш да лъжеш целия народ за кратко. Можеш да лъжеш част от народа за дълго. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време“. Борисов лъга българите цели 11 години. И именно в това е тъжната и страшна диагноза за нашия народ, който не разобличава и не санкционира лъжата. И най-резонно вече плащаме скъпа цена за това„, каза евродепутатът от групата на социалистите и демократите в ЕП Иво Христов в интервю днес.

– Г-н Христов, преди дни станахме свидетели на безпрецедентна незаконна атака срещу президента Румен Радев от страна на прокуратурата. В края на м. г. заявихте в интервю, по повод на кризата около избора на главния прокурор Гешев, че страната има нужда от нова конституция. Как виждате този нов основен закон – трябва ли да има преразпределяне на правомощия между Премиер, Президент и Парламент? 

– Категорично считам, че сегашната Конституция е изчерпана. България от 11 години насам е в диктатура, която формално се представя като парламентарна република. Опитът за дискредитиране на държавния глава със СРС-та, макар и неуспешен, показа, че правото вече е мъртва буква, защото тъкмо институциите, които трябва да са стожери на законите, ги нарушават. Категорично СРС-атаката срещу държавния глава идва от Борисов. Няма как главният прокурор да подеме такава агресивна и незаконна кампания без разрешение или подбудителството на българския премиер. За съжаление дневният ред на България е претрупан с горещи кризи: безводието в Перник и в други части на страната, внос на канцерогенни отпадъци, висока инфлация (свинското поскъпна с над 50%), нарастваща несигурност. Всичко това отлага конституционните въпроси, но те ще трябва да намерят решение в близко бъдеще.

Трябва да има преразпределение на властовите отговорности. Да речем, през годините президентските правомощия бяха орязани, при това по недопустим начин. Той е най-легитимната фигура в държавата, защото е избиран мажоритарно, за разлика от останалите, но в същото време е с вързани ръце. Откакто ГЕРБ са на власт много скандални решения се прокарват чрез колективни органи, което води до невъзможност за реализиране на наказателна отговорност. Всяка година Борисов лично разпределя милиарден „бюджетен излишък“ без оглед на закона за бюджета. България не функционира според закона, а като сбор от корупционни и паралелни на институциите схеми. Властта на ГЕРБ не може да бъде санирана, трябва да бъде отстранена, а системата – рестартирана. И това може да се случи само през конституцията. Нейното реновиране би дало и морален и поколенчески рестарт на българското общество.

– Властта в България започна 2019 г. с кризата с евтините имоти на управляващите, „АпартаментГейт“, а я изпрати и посрещна 2020 г. с водната криза в Перник и кризата с горенето на боклука. Как изглежда откъм Брюксел страната ни, която е в условията на перманентни политически кризи?

– Режимът на Борисов се радваше на надежден чадър от комисията Юнкер. Вече 11 години Брюксел се кахъри за демокрацията в Полша и Унгария и се прави, че не забелязва далеч по-драматичната липса на законност в България. Правото на безнаказана корупция е отпуснато на Борисов от ЕС срещу безрезервната му подкрепа за действията на ЕК. Нашенското беззаконие обаче вече поражда хуманитарни кризи като тази с водата в Перник. Или пък тази с горенето на боклука на мафиотски фирми, която привлече вниманието на италианските власти. Не става дума за делене на пари под масата или за рутинното ограбване на българското население, а за кризи, които вече засягат живота и здравето на стотици хиляди хора. Европейските институции трябва да излязат от хипнозата. Фон дер Лайен не трябва да допуска Борисов да я употребява за статист в своите селфи снимки за домашна употреба.

– Резултатите от отминалите местни избори като че ли не оправдаха вашите, а и на други политици очаквания за край на управлението на ГЕРБ. Как си обяснявате устойчивостта на режима на Бойко Борисов в тези условия? Само за апатия на българското общество ли става дума?

– Апатията е основен фактор. Но не бива да подценяваме и масовите фалшификации, организирани от властта на ГЕРБ. В съчетание с разните форми на натиск, сплашване, купен вот и прочее… вече трудно можем да говорим за избори в България. Отсъствието на свободни медии допълнително бетонира статуквото. Ще познаете обслужващите ГЕРБ по тезата им „няма алтернатива“. Плаща им се да я тиражират. С нея ни внушават, че беззаконието, грабежът, корупцията, безводието и безправието са за предпочитане пред другото, сиреч пред БСП, които по традиция биват наричани „комунисти“. Проповедниците на „няма -алтернатива“ правят невъзможна появата на алтернатива, защото така демотивират избирателите да ходят до урните и осигуряват възможност на олигархията да овладее изборния процес. Същевременно „няма алтернатива“ звучи принципно, взискателно… Съдържа претенция за високи очаквания. Нещо, което е абсурдно на фона на националната трагедия, в която сме изпаднали като народ и държава. Тезата „няма алтернатива“ е платена от статуквото и го обслужва. А всъщност диалектиката на демокрацията е тъкмо в смяната на властта на всеки 4 години и санкционирането на прегрешилите. Дори управляващите да бъдат заместени от неубедителни конкуренти, това е задължително да се случи, защото тази смяна предотвратява изграждането на едноличен режим, срастването на управляващата партия с държавата. Дава възможност за периодична ревизия на хазната и действията на предходната власт. Действа дисциплиниращо на политическата класа. Но с любезната помощ на Вашингтон и Брюксел, на българските медии, на казионните ТВ коментатори, на десните и левите патерици на ГЕРБ… диктатурата върху България е вече факт.

– Г-н Христов, казахте веднъж, че цялата външна политика на премиера Борисов е да разправя на руснаците как лъже американците и обратното. В светлината на заявлението на зам. държавния секретар на САЩ Дейвид Хейл, че официален Вашингтон е против „Турски поток“, може ли да кажете кого последно излъга Борисов? Как България трябва да построи политиката си във връзка с този енергиен проект? Наблюдаваме ли фаворизиране на отношенията ни със САЩ, за сметка на тези с ЕС?

– Бойко Борисов лъже всички в името на своето оцеляване, а цената плащаме ние- целокупния български народ. Външните фактори, САЩ, ЕС и дори Русия частично, крепят Борисов, защото им е удобен със своите криминални и агентурни зависимости. Именно затова той е винаги готов да обещае всичко на всеки. Но често обещаваните от него неща са взаимоизключващи се и часът на истината наближава. Знаете знаменитата мисъл на Линкълн: „Можеш да лъжеш целия народ за кратко. Можеш да лъжеш част от народа за дълго. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време“. Борисов лъга българите цели десет години. И именно в това е тъжната и страшна диагноза за нашия народ, който не разобличава и не санкционира лъжата. И най-резонно вече плащаме скъпа цена за това.

– Вие сте в центъра на европейската политика. Виждате ли промяна в отношенията между Вашингтон и Брюксел, за които говорят редица наблюдатели? Ако да, то каква политика трябва да има нашата страна в условията на избор между Европа и Америка?

– Във външната си политика не трябва да избираме враг, дори когато някой ни тласка да го сторим. Трябва да търсим полезното сътрудничество. С всеки от партньорите – европейските държави, САЩ, Русия, Китай, Турция, страните от Близкия Изток – имаме терен за сътрудничество. В Европа в момента се вихри яростна русофобия, която е особено зловредна, защото избуява на базата на безпросветност и предубеденост. Нашата страна трябва да отстоява преди всичко своя, а сетне и европейския интерес и култура. Това не става с фобии, а с трезвомислие, добронамереност и твърдост.

Що се отнася до България, тук сме в състояние на държавен разпад. А през това време властта на ГЕРБ търгува с нашия суверенитет в името на своето оцеляване. Възстановяването на държавността минава през нова конституция, смяна на политическия персонал, възвръщане на законността и правовата държава.

– Г-н Христов, в контекста на посткримското напрежение между Русия и ЕС, и САЩ от друга страна, сме свидетели на своеобразна война за историческата памет на Европа. Страни от Източна Европа (основно Полша и Прибалтийските републики), като че ли чрез провокативни трактовки на причините и последствията от Втората световна война се опитват да преразгледат резултатите от този конфликт. Къде е мястото на ЕП в този случай? Верни ли са трактовките, че Европарламентът е по-скоро русофобско учреждение, което разпалва неприязън, отколкото да примирява вековни противници?

– Европарламентът упорства в грешките си. За разлика от Франция, да речем, чийто президент осъзна значението на Русия за Европа и подхвана конструктивен диалог с Москва, за разлика от САЩ, които все повече градят отношенията си с Русия, но не само, на базата на реалполитиката. За разлика от тях в Европарламента не се забелязва трезва оценка. Декларацията на ЕП по повод пакта Молотов-Рибентроп е илюстрация на проблема. Впрочем вътрешната опозиция в БСП се опита да направи от нея интрига и посегна дори на свята тема като антифашизма. Аз гласувах с „въздържал се“ и намирам, че това е правилният подход. Защото тази декларация преди всичко осъжда фашизма, с което всички сме съгласни, това е и причината да бъде одобрена с огромно мнозинство от парламента. Нали не твърдим, че парламентът е пълен само с фашисти и ревизионисти? Но декларацията прави на едно място и амалгама между фашизма и комунизма и внушава, че Втората световна е разпалена от два тоталитарни колоса (Русия и Германия), а нейни жертви са останалите държави. Това е непростима и удобна симплификация, която всеки грамотен човек отхвърля. Най-вече декларацията цели да върне историята на ВСВ в политическото поле. Моето мнение е, че Втората световна война принадлежи на историците, които трябва да описват, анализират и дискутират темата. Декларацията не може да зачеркне великите произведения на литературата и киното – „Живот и съдба“ на Василий Гросман, дневникът на Ане Франк, книгите на Примо Леви, Виктор Франкл, дневниците на Константин Симонов, думите на Олга Бергхолц или филми като „Летят жерави“ на Калатозов, „Списъкът на Шиндлер“ на Спилбърг, „Извисяване“ на Лариса Шапитко или „Иди и виж“ на Елем Климов. Този културен масив ще оформи паметта за войната, а не манипулативните декларации на ЕП и други институции. Такива винаги е имало и те не бива да бъдат превръщани в събитие. За съжаление декларацията породи гневни реакции, каквито целеше, и разпали война за паметта. Тя постигна целта си. Така Втората световна война бе иззета от историците и върната за злободневна политическа злоупотреба.

За финал да кажа добра дума за медии като вашата, които давате трибуна на професионалните истински историци, за да се съхрани паметта за войната в това време на поголовни манипулации. Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: