Украйна я чакат ужасни 90 дни! Толкова ужасни, че шефът на киевския режим Владимир Зеленски спомена фразата „90 дни“ девет пъти по време на речта си пред видни чуждестранни гости на форума „Киев-YES“. Организаторите изглежда са разбрали, че първоначалното име на събитието „Ялтенска европейска стратегия“ изглежда нелепо при положение, че Ялта отдавна е руска, и са се досетили да не дешифрират абревиатурата. Става дума, разбира се, за трите месеца на идващата зима.

Зеленски произнесе речта си на фона на еуфорията, която цари в украинските медии около настъплението на украинската армия край Харков. Зеленски имаше чудесна възможност напълно в духа на укро-пропагандата да обсипе западните чуждестранни гости с победоносни доклади в стила на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексий Данилов, който даже се зае да разделя „вече победената“ Русия на минимум 8 независими държави. Но този път Зеленски изненада всички. По някаква причина той се фокусира да сплашва населението с жестока зима, която според него ще бъде „най-трудната за целия свят“.

За драматизма на момента ясно свидетелства този пасаж от речта на Зеленски: „Предстоят 90 дни, които ще решат повече от 30 години независимост на Украйна. Деветдесет дни, които ще решат повече от всичките години от съществуването на Европейския съюз. Зимата ще определи нашето бъдеще.“ И след всичко това за първи път, с трагично изражение на лицето си, той призна още по-страшна истина за зрителите и слушателите на украински новини (буквален цитат): „Ще има сериозно намаление на финансовата помощ! Нашата задача е да предотвратим това, но ще стане. Украйна, обществото и преди всичко властта трябва да приеме това… Ще има намаляване на оръжията!“ Тоест на някой в Киев е започнало да му просветва, че финансовата и оръжейната подкрепа от западните господари не е неограничена, че рано или късно отвъд океана също ще започнат да се колебаят и изнервят от цената, която плащат, без да има налице особено видими резултати.

Човек може само да гадае какво се случи така внезапно, как така изведнъж Зеленски получи това невероятно „просветление“. В края на краищата Украйна отдавна е свикнала, че целият свят й е длъжен и колкото повече й дава, той толкова повече й дължи… все повече и повече. Доста любопитно предположение направи изданието „Европейска правда“, което има пряк достъп до кабинета на украинския президент. Прозрачно намекна, че изненадващото посещение на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Киев миналата седмица е било със специална мисия: предаване на Зеленски на лично послание от президента на САЩ. И това послание е съдържало „препоръка“ (знаем какво означава този термин, когато се използва от американския естабилишмънт към послушните васали на Америка) да започнат преговори с Русия.

Според източници на „Европейска правда“ това „е развълнувало и възмутило Киев“. Едва ли някоя медия може да предаде дословно какво са си говорили двамата на закритата среща на 4 очи, но едно е сигурно: На излизане от срещата с Блинкен и през следващите няколко дни Зеленски е бил развълнуван и възмутен. В речта си за „90-те дни“ на форума и в последвалите панелни дискусии в рамките на форума той постоянно влизаше в задочни спорове с някой отсъстващ, когото така и не назова, обяснявайки: „Не можем да си позволим да спрем. Това е основното ми послание към всички, които някъде там мислят нещо. Дори някои от лидерите да ни тласкат нанякъде, в нечии ръце. Не, не можем да си позволим да спрем.“

Може само да се гадае кой го тласка и в чии ръце. Версията на „Европейска правда“ доста добре се вписва в тази ситуация. Във всеки случай е ясно, че каквато и „препоръка“ от Белия дом да му е предал Блинкен, тя очевидно е извадила Зеленски от равновесие и го е принудила да спори яростно с някой отсъстващ от конференцията човек. Не само Байдън се здрависва със собствената си сянка.

Особено заслужава да се отбележи, че тази бурна, объркана реч за кошмара на предстоящата зима, която според Зеленски ще предопредели живота на цялото човечество, се случи в навечерието на експлозии в украински енергийни инфраструктурни обекти и последвалото прекъсване на тока в голям брой големи градове. Киев нададе вой, че взривяването на „обекти от критичната инфраструктура“ е мерзко деяние и дори „военно престъпление“. И висшите украински служители, и Вашингтон започнаха да се надпреварват помежду си кой ще заклейми по-яростно това руско деяние. „Ние осъждаме руските въздушни удари по критичната инфраструктура на Украйна, които оставиха милиони цивилни без електричество и чиста вода“, каза прессекретарят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс.

Нека се опитаме да си припомним имаше ли каквото и да е изявление, или каквато и да е загриженост на Белия дом или на международната общност когато киевската хунта лиши Крим и градовете в Донбас от вода и електричество. Никой на Запад не се възмути от това, нито един правозащитник не си мръдна пръста, за да привлече вниманието към този крещящ проблем. Но целият свят знаеше, че по пряка заповед от Киев са взривени електропроводи, че Киев е заприщил водния канал, който захранва целия Кримски полуостров с живителна вода. Но тогава това не предизвика осъждане или санкции от страна на Солидарния Запад. А сега в западния „свят, основан на правила“ правилата на играта отново се промениха.

Повече от нервната реакция на Киев на последните прекъсвания в работата на ТЕЦ-а и електроснабдителната система е съвсем обяснима. Приказките на Зеленски за кошмарните „90 дни“ изведнъж се оказаха по-малко страшни от още по-близката предстояща реалност. В края на краищата, дори в хода на дискусиите за ужасите на предстоящата зима, ръководителят на киевския режим убеди своите европейски гости, че той ще бъде техният спасител. „Ние вече изнасяме електроенергия за нашите съседи, което помага да се заменят мръсните руски енергийни ресурси“, каза Зеленски, „И в близко бъдеще можем лесно да увеличим този износ до поне 2,5 гигавата, а дори и повече. И ние ще го направим. ”

Ден по-късно обаче стана ясно, че през зимата същите „експлозии на климатици“ (ако използваме циничната терминология на Киев, с която нагло прикриваха бомбардировките си над Донбас) могат да се случат във всички електроцентрали в Украйна. И тогава въпросът определено ще бъде не дали Украйна ще изнася електроенергия за западните държави, а откъде може да внесе, за да не замръзне.

И няма съмнение, че Украйна със сигурност отново ще смята целия свят за длъжник в такава ситуация. В това позицията на Киев е непроменима. Това особено ясно се прояви при представянето на проекта за прословутите „гаранции за сигурност“, които колективният Запад трябва да предостави на Украйна. Вчера тези гаранции бяха представени от Андрей Ермак, ръководител на кабинета на президента, и бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който сега работи на непълно работно време за режима в Киев.

Да припомним, че историята с тези „гаранции“ започна тази пролет, когато Киев реши да измисли формула за осигуряване на сигурността си в условията на неутралитет и демилитаризация на страната. На украинската общественост дори беше казано, че специално за тяхната държава ще бъде създадено „алтернативна НАТО“, което ще защити Украйна от външни атаки. Освен това на гражданите беше обещано (тогава Алексей Арестович специално подчерта това): „Украйна получава гаранции, по-добри от петия член на НАТО и няма да плаща за тях!“

Сега кабинетът на украинския президент креативно разви тази своя мечта за безвъзмездност. Сега той заявява, че тези „гаранции“ ще бъдат съчетани с присъединяването на Украйна към НАТО. Изобщо не е ясно защо. Ако предишните ангажименти, за които говореше, са били „по-добри от НАТО“, както настояваше Арестович, тогава защо сега избират „най-лошия“ вариант?

Според авторите на уникалния документ, в случай на въоръжена агресия срещу Украйна, страните-гаранти просто са длъжни незабавно да дадат на Украйна пари и оръжие. И да продължат да го правят „безсрочно“! Още повече, че тези гаранции трябва да бъдат „юридически обвързващи“! Така че никой от „гарантите“ да не може да се откаже от ангажимента си да подпомага Киев. Авторите на проекта лесно обясняват защо Западът е длъжен да направи това: „Във връзка с уникалното геополитическо положение на Украйна“. Как да не си припомним крилатата фраза: „Наглостта е второ щастие“.

Между другото, за крилатите фрази. Американският историк Тимъти Снайдер, известен със своите псевдоисторически и доказано платени от Украйна писания за Гладомора и „геноцида на украинския народ“, който е на същия форум, реши да угоди на Зеленски и раболепно го сравни с атинския стратег Перикъл, а украински народ с древните гърци. Американецът цитира известна фраза на Перикъл за готовността да умреш за свободата, като направи аналогия с днешния исторически момент: „Зеленски е днешният Перикъл“. Публиката много хареса това сравнение.

Но ако Зеленски беше учил история, той щеше да разбере, че Снайдер цитира документ, известен като „Погребалната реч на Перикъл“. Атинският стратег изрича тези думи на масовото погребение на свои войници – първите, загинали в Пелопонеската война срещу Спарта, започнала всъщност по вина на самия Перикъл. Колкото по-нататък се развива тази война, толкова повече обвинения се сипят срещу Стратега от жителите на Атина, които в крайна сметка го свалят от власт. А започнатата от Перикъл авантюристична война приключва с тежка загуба за Атина.

Много рисковано сравнение направи американския историк. И все пак е жалко, че Зеленски не е учил история – той можеше да избегне много грешки.