Очевидци от Мариупол разказват пред камерата на Максим Григоров, член на Обществената палата на Русия, за събитията в обсадения град, ракетните обстрели от страна на ВСУ, издевателствата на бандеровците над мирното население, как украинските военни са използвали цивилното население като жив щит. Документалният разказ е с български субтитри.

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/jmkQADhNcAE

Из репортажа на Максим Григоров, член на Обществената палата на Русия:

–    Когато попаднахте под обстрел и в дома ви влетя мина, имаше ли някакви войници, бандеровци или руски войници?

–    Не, изобщо в селището нямаше никакви стратегически обекти наблизо.

–    Ние от 5 март, от 5 март, нали, Юра? Да, от 5 март бяхме в мазето. Къщата се тресеше така. Руснаци нямаше даже в близост. Украинците ни обстрелваха.

–    Просто стреляха по жилищни домове. Без никаква причина, не, че някой конкретно е бил там, или някакви военни. Те просто разстрелваха града. Това го видях с очите си.

–    Това беше нещо ужасно. Лежах на дивана, когато от едната страна, направо вътре вкъщи, от пристройката която е временна кухня, се изсипа целия таван.

–    Кой стреляше?

–    Кой стреляше – бандеровци, кой. Фашистите бледнеят в сравнение с тях.

Живи щитове

–    Значи, сложиха мирни жители в мазето, държаха ги три денонощия, те не ядоха и не пиха, трепереха от страх…

–    А втория ден започнаха да се крият зад хората. Когато нашият дом започна да гори, когато стигна до нас, ние искахме да излезем, но те започнаха да стрелят в краката ни, за да не можем да излезем.

–    Казаха ни: „Слагайте бели лентички, тръгвайте напред като жив щит“.

–    Те специално между болниците, между корпусите ту слагаха мини и започваха да стрелят, ту слагаха танкове и започваха да стрелят, именно от там.

–    Стреляха поред по училища, по сгради, именно с танкове и миномети. Аз самата видях този танк, който разруши дома ми, останах даже без документи.

–    Украинците ли?

–    Да.

Просто отиваше за вода

–    И те бяха именно украинци. И започнаха да обстрелват именно пътя, по който хората ходят с водата.

–    Отиваше със сина си за вода, и просто започнаха да летят куршуми. Убиха и него, и сина му. Човекът ходеше без оръжие, без нищо, просто отиваше за вода.

–    Кой стреля?

–    Там имаше само украинци, нямаше руснаци там.

–    Аз взех 19 бутилки и примерно към 12 и половина тръгнах за вода. Там бях ранен. Долетя, не знам, мина ли, не мина ли, но имаше взрив, имаше удар от страната на Азовстал.

Отнасяха се с нас като фашисти

–    Кажете, когато тук дойдоха украински военни, какво направиха?

–    Те дойдоха в 6 часа, разбиха вратата и изкараха всички хора от входа, счупиха всички врати, сложиха вътре граната и не ни пускаха там.

–    Бяха от батальона Азов, от Донбас, охранители с автомати, там имаше всякакви топли неща, спортни неща, те започнаха да чупят, взеха всички неща…

–    От колоната стреляха по мъже, жени, започнаха да издевателстват, на 16-годишно момче отрязаха ушите, просто така.

–    Натикаха го в това училище и с нажежена тръба просто го мъчиха, гориха младежа до смърт.

–    Като фашисти се отнасяха с нас, това е немислимо, цял месец не ни пускаха от мазето, пихме вода от акумулатори…, ядяхме овесена каша и пиехме тази вода, може ли така, даже и фашистите не правят така.
Да се спасиш от Азовстал
Максим Обломий, жител на Мариупол

–    Нямахме нито интернет, нито връзка. Живеехме в нашата малка община около 800 човека и не разбирахме какво става зад стените на бункера, извън територията на завода. Можехме да получаваме информация само от военните, които се намираха в завода.

–    Вижте, ние отначало не знаехме за наличието на коридори, ние ги молихме да ни разкажат, да кажат има ли потвърдени някакви затишия, примирия…

–    Да, чухме, че май са отворили хуманитарни коридори, но украинските момчета, накратко войниците, просто не ни пускаха.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: