За последните десет години Китайската народна република се е развила толкова и е постигнала такива резултати, каквито колективният Запад, който в продължение на последните няколко века имаше пълен контрол над почти цялото земно кълбо, не успя да постигне за последните 100 години. И такова едно твърдение не е преувеличено. Дори повърхностния поглед върху фактите и статистиките го доказва.
Ето и думите на небезизвестния американски неолиберал Франсис Фукуяма, който наскоро също бе принуден да признае успеха на Китай, колкото и да не му се иска:
„Китай е наследник на дълга и горда традиция на висококачествено бюрократично управление, което се простира назад в продължение на две хилядолетия. Неговите лидери управляваха много сложния преход от централизирана планова икономика от съветски тип към динамична и открита такава, правейки това със забележителна компетентност – по-компетентно, честно казано, отколкото американските лидери са показали в менажирането на тяхната макроикономическа политика в последните години. Много хора напоследък се възхищават от китайската система не само заради икономическите й резултати, но и защото тя може да взема големи, сложни решения бързо, в сравнение с агонизиращата политическа парализа, ударила САЩ и Европа през последните години.“
Фукуяма е прав. През периода на финансовата криза Китай доказа, че има много жизнеспособна и ефективна политическа и икономическа система. Както и на Запад да манипулират цифрите, факт е че от поне 5 години Китай е най-голямата по обем и най-скоростно нарастваща икономика в света.
Изумително е също, когато си помислим, че през 1980 БВП на глава от населението на Китай е едва 200 долара, а към края на 2022 се очаква да стигне почти 12,000 долара и то по западни данни. Още по-изумителното е, че половината от този растеж е постигнат през последните десет години: така през 2012 година БВП на глава от населението е 6591.65 долара, а днес е на път да стане почти 12,000. Това е двойно увеличение за период от десет години, каквото няма нито една държава от т.нар. „златен милиард“.
Но по-важното е, че нарасналите икономически показатели на Китай, са се отразили пряко и на населението му, което не може да се каже за страни като САЩ или тези от ЕС напоследък. Днес в големите китайски градове няма просяци и това не е случайно. През последните години, при сериозните усилия на Си Дзинпин и цялата партия и общество, останалите 98 милиона бедни китайци бяха социално повдигнати и изкарани от задънената улица на бедността. Близо 128,000 села са махнати от списъка с бедни населени места към края на 2020 година. Както казват в белия документ на Информационния офис на китайския Държавен съвет по този повод: „Бедността нито е предетерминирана, нито е непобедима“. През 2020 г. в Китай вече няма нито един човек под чертата на бедността.
През 2014 година Китай изпревари САЩ по БВП ППП (което е много по-показателно от номиналното БВП), а през 2021 година стана първи в света по богатството, с което разполага. Китайското богатство е било около 7 трилиона долара през 2000 година, докато към 2020 година е 120 трилиона долара – невиждано в човешката история постижение и увеличение. Нещо повече, към 2022 година Китай е допринесъл с близо една трета от нарастването на цялото световно богатство.
Нека да го кажем по-ясно – от цялото нарастване на богатството в света за последните 10 години, една трета се дължи на Китайската народна република и системата на социализма с китайски характеристики.
През последните 10 години може да се каже, че „китайската мечта“, напълно измести американската, както пише българският експерт проф. Васил Проданов. Неслучайно през 2017 година 8 милиона студенти са завършили китайските университети, което е с 10 пъти повече, отколкото две десетилетия по-рано. И нещо по-важно, китайските деца без всякакво съмнение и във всяка сериозна международна класация, олимпиада и конкуренция се представят по-добре от децата от развити и богати западни страни като САЩ и не само. Що се отнася до науката, която върви редом до образователната система, към 2022 година Китай води в повечето научни сфери дори пред САЩ. Например, в сферата на изкуствения интелект, която е стратегическа за бъдещето, китайските научни статии са цитирани с хиляди повече, отколкото разработките на американски учени. Факт е, че Китай има толкова роботи, колкото Европа и САЩ взети заедно. Днес китайските научни статии в повечето стратегически направления са по-цитирани, т.е. по-успешни академично, отколкото американските. Така например, Националният институт за научна и технологична политика на Япония тази година откри, че Китай е произвел по-голям брой качествени научни разработки, отколкото САЩ и Германия, които са след него в класацията.
Китайските научни разработки представляват 27,2 % от най-цитирания 1 % научни разработки и статии на света в момента. А както е известно, колкото повече е цитиран един научен труд от други учени, толкова по-голямо значение и важност има.
Китай е публикувал средно на година по 407,181 научни разработки и изследвания, докато САЩ са публикували 293,431 такива. Китай без съмнение води по брой и качество на научните разработки в сферите на материалознанието, химията, инженерните науки и математиката. САЩ все още доминират само в някои сфери като клиничната медицина и физиката, но дори и в тях започват лека-полека да изостават от китайската наука. И докато Китай споделя науката си с целия свят, президентът Байдън подписа Закона за чиповете и науката (Chips and Science Act), който цели да подкопае китайските усилия и да запази американската научна доминация. На което китайците отвърнаха, че са твърдо против този закон, който е „вкоренен в манталитета на играта с нулева сума или студената война“.
За последните 10 години Китай има и други решаващи успехи, които смайват западните и световните анализатори. Така например, от 2012 до 2021 година китайската търговия на стоки и услуги е нараснала от 4,4 трилиона долара на 6,9 трилиона долара. През споменатата 2012 г., Китай е втори в света по търговия, а днес е без всякакво съмнение първи (именно реализирането на този успех провокира и гнева, и митническата война на САЩ срещу Китай от 2016 до днес).
Впрочем, Китай е и един от лидерите в света днес по привличане на инвестиции, въпреки усилията на някои западни правителства да попречат на този естествен процес. Така например, само за миналата година КНР е привлякла 1,15 трилиона юани (170 милиарда долара) чуждестранен капитал, което представлява увеличение от 62,9 % от 2012 година насам. Всъщност, за четири поредни години Китай е втори в света по привличане на чуждестранни инвестиции.
В това отношение следва да се отбележи, че особено успешни са опитните свободни търговски зони на Китай, които през 2013 година стартират с около 190 рестриктивни мерки и възбрани, а днес те са ограничени до едва 27 конкретни рестриктивни точки, което сериозно стимулира инвестициите. Китайската народна република е установила 21 пробни зони за свободна търговия, в резултат на което 278 институционни иновации са репликирани и насърчени из цялата милиардна нация.
Освен това, докато САЩ и някои западни страни, които твърде много се влияят от американската външна политика, все повече ограничават свободната търговия и конструктивните бизнес отношения между държавите, Китай успя да увеличи само за 10 години споразуменията си за свободна търговия от 10 на 19. Делът на партньорите, които имат споразумения за свободна търговия е нараснал в китайската търговия от 17 процента на 35 само през последната година.
Само си представете – през 2019 година Китай е изнесъл 12 % от стоките и услугите в целия свят, а през 2020 година вече говорим за 13 % или иначе казано – 2,3 трилиона долара. През 2021 този бурен растеж продължава и Китай е изнесъл 14,7 % от стоките в света на стойност почти 2,6 трилиона долара. За сравнение, другата икономическа свръхсила САЩ през 2021 са представлявали 8,1 % от износа на стоки, равен на 1,4 трилиона долара.
През 2020 китайските преки инвестиции в чужбина са били 153,71 милиарда долара, което е увеличение от цели 12,3 % само спрямо предходната година, да не говорим за 10 години по-рано.
Китай през последните десет години не само че разви най-голямата инициатива в човешката история – „Един път, Един пояс“, която обхваща почти всички страни в Азия, а също и държави в Европа, Африка и т.н.т. През това време Китай успешно насърчи постигането на споразумение по Пекинската пътна карта за свободна търговия на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество и 21 негови страни-членки през 2014 година. По този начин са начертани основите и базата за свободна търговия в Азиатско-тихоокеанския регион.
Друго важно икономическо постижение на Китай за последните десет години е, че страната успешно се бори с инфлацията, за разлика от европейските страни, които към днешна дата имат двуцифрена инфлация. Към днешна дата инфлацията, например, в САЩ е 8,26 % по официални данни, а реално е по-голяма. Нека сравним това с инфлацията в Китай, която неотдавна е била едва 1,5 %. Това е особено показателно коя икономика е по-здрава и конкурентна.
Това са само част от постиженията на Китай в периода 2012-2022 година, които смаяха света. Без съмнение КНР ще продължи да жъне нови успехи, защото очевидно китайците са открили една работеща формула и правилната за себе си система, въпреки всякакви нападки и обвинения на други държави, които изостават зад Китай. Историята на съвременен Китай може да се каже, че е историята на най-голямата социо-икономическа трансформация в човешката история, която изважда от бедността и изостаналостта не само стотици милиони китайски граждани, но чрез инициативи като „Един път, Един пояс“, помогна на десетки милиони хора в страни като Пакистан, Иран, Виетнам, Тайланд, Бирма, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Ирак, Египет, Либия, Сомалия, Етиопия, Индонезия, Филипините, Турция, а също и в Европа – Русия, Гърция, Сърбия, Унгария и други.
Автор: д-р Румен Петков
Не въздишайте толкова по Китай, това е същото, като да въздишаш по роботите на Мъск. Китайското общество е толкова различно от нашето, че ако дойдат извънземни, ще са по-близо до нас.
Не въздишаме Иване, само правим паралел с Китай и нашата трагична държавица, която по определението на проф.Иво Христов преживява най-голямата си трагедия от 120 г досега. И най-страшнто е, че националните дебили не са спрели да се лигавят на колонизатора. И последно нашият президент потвърди, че ние сме абсолютна колония. Дали по собствена инициатива, или по поредната поръчка,той подреди днешния цирк с Урсулата и с останалите, за да не би пък тоя народ да вземе да гласува за Възраждане.Това, че колонизирана Европа „отива на кино“ не е грижа нито на президента, нито на коя да е от петте атлантически(морски) партии. ПОЗОР!!!
И МИ Е МНОГО ДРАГО ДА ГЛЕДАМ ТАКИВА БЕЗУМЦИ КАТО НАШИЯ Огнян Минчев. Да е прост,не е, да е необразован също, не е и млад без житейски опит. Тогава кои са факторите, които създават такива духовни изроди. Кой и защо им дава глас в ежедневниците. Огнян Минчев: „Историята е присмехулница – Радев с „руския Крим“ открива интерконектора“ На тоя сладур може да му се изсипе тонове информация,няма да бъде променен, черните души отиват директно на едно място-вечния ад. Да го пита човек поне знае ли кой уби жестоко двама президенти, на Ирак и на Либия и защо??Да го пита човек какво правиха брадърите в Афганистан цели 20 години, какво правят още в Ирак и Сирия, какво правят и у нас, от Русия ли се отбраняват със своите 700-800 военни бази в чужди държави и какво искаха с тези стотици биологични лаборатории на чужд терен.