Епопеята с американския втечнен газ, която уж трябваше да изтласка от европейския пазар руския „Газпром”, продължава вече няколко години.

Напълно лъжлива и политическо-пропагандна бе и приказката за „шистовата революция, в резултат на която САЩ щели да залеят целия свят с шистов петрол, на всичкото отгоре и супер-евтин. Но този отрасъл в САЩ в момента, към 2018 г. преживява, меко казано, не най-добрите си дни – повечето добивни компании са затънали до гуша в кредити, най-богатите находища са вече на границата на изчерпването си, а загубите им са колосални. Забележете, че тук въобще не става дума за каквато и да е печалба.

И какво имаме в наличност: Няколко терминала за втечнен газ в Европа: четири във Великобритания (те не са ни интересни, защото UK напуска ЕС, а и никой не е имал намерение да прокарва до Британия тръба от Русия), четири във Франция, седем в Италия, в Испания работят шест, а още три се строят (макар, че доставките до тях да идват от Либия, а не от САЩ), по една в Белгия, Холандия, Португалия и Гърция.

Някои от терминалите за втечнен природен газ (особено в страните под външния контрол контрол на Съединените щати) са нерентабилни – например полските и литовските не се изплащат.

Дори когато терминалите за втечнен природен газ работят нормално, те най-често консумират не американски газ, а такъв от Норвегия, Алжир, Мароко, Нигерия и т.н. Делът на действителния американски газ в Европа е незначителен, той дори не надхвърля 0,7% от общите газови доставки.

За сравнение, през 2017 г. Русия е доставила 194,4 милиарда кубически метра на европейския пазар, а САЩ – по-малко от 2 милиона тона ВПГ (около 3 милиарда кубически метра). Това означава, че САЩ са продали на Европа е 65 пъти по-малко количество газ от Русия.

Ясно е и защо американците трябва да политизират този въпрос до крайност – те не могат да направят нищо с руския пазар на газ чрез чисто пазарни механизми. Тъй като газът от тръбопроводите е по-надежден (по-стабилен), много по-евтин и често с много по-високо качество.

Ето защо думите на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през лятото, че „ЕС е готов да инвестира в изграждането на нови терминали за получаване на ВПГ, главно от САЩ, ако цените са конкурентни”, могат да се приемат само като превъзходно подигравка.

 

Защото те няма да бъдат конкурентни. В цял свят ВПГ се използва по принуда, когато няма други налични методи за доставка на газ. Доказателство за това е простият факт, че повечето от терминалите, които вече са построени, работят с хипер намален капацитет. Съществуващият европейски капацитет може да побере около 160 милиона тона, но в действителност през 2017 г. общият европейски внос възлиза на едва 47 милиона тона, т.е. малко над една четвърт от основия капацитет.

Така че всички ужасяващи истории за изтласкването на „Газпром” от европейския пазар са нещо абсолютно нереално и пълна фантастика. И всички участници в процеса са наясно с това: Русия, европейците и самите американци.

Тъй като икономиката е по-силна от политиката, а политиката е само надстройка, обслужваща икономиката. Това е А и Б, другари.

Имам още един аргумент, който по някаква причина досега никой не е цитирал в такива съображения. За да се изгони или поне значително да се изтласка Русия от европейския газов пазар, са необходими сериозни транспортни възможности, с каквито американците не разполагат. За това те се нуждаят от около 100 до 150 газови танкера.

И ако планират наистина да превземат европейския пазар, тогава през следващите 2-3 години те би трябвало да построят или поръчат около 130 нови транспортни кораба. Но такава мащабна дейност не се забелязва – нито в американски, нито в други световни корабостроителници. Все още никой не се е заел с подобно колосално начинание.

И това означава само едно – никой в бизнес средите не вярва наистина, че американците ще могат да стъпят сериозно на този пазар. Затова иникой не инвестира в безнадеждното и нерентабилно събитие.

Продажбата на малко количество ВПГ на завишени цени на полските или балтийски русофоби е хубаво нещо. Малка частна афера на отделни US-бизнесмени и политици, които лобират за техните интереси.

Но за да се получи широкомащабна инвазия на американския втечнен газ на европейския пазар… това са напълно различни размери и условия. Всеки специалист разбира илюзорността на такъв проект.

И така, опитите да се предотврати изграждането на нови руски газопроводи отново са частни прищевки на отделни американски политици, които имат своя собствена изгода от продажбата на ВПГ на различните „много независими” страни-лимитрофи. Не е нужно да разглеждате това като някаква дълбока дългосрочна стратегия. Както и в случая с нахлуването в Ирак, това е просто бизнес. Skandalno.net

Екип на Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: