Европа е съблазнителка. Тя много пъти в историята съблазняваше Русия със своя комфорт, просперитет, със съвършенството на своите технологии, със своя Лувър, Прадо, Уфици … И Съветският съюз при Горбачов се подмами по Европа и мечтаеше да се присъедини към нея. Новото поколение либерални руски политици разработи „план“ за влизането на Русия в Европа. Според въпросния план гигантският субконтинент „Русия“ не може да влезе в Европа като единно цяло. Русия трябваше да бъде разпарчатосана на малки държавици. Стигна се дотам либералстващият западен агент Габриел Попов да предложи официално Съветския съюз да бъде разделен на осемдесет части. И всяка от тези малки държавици да си се присъедини към Европа самостоятелно. Тези микроскопични частици от руския свят трябваше да се присъединяват една по една „безболезнено“ към „голямото европейско семейство“.

Горбачов подмени тази реакционна теза с „по-хитрата“- „Европа е нашият общ дом“. Там, в този общ дом, трябваше да седнем при равни условия на гостоприемната европейска маса. Но когато първите прибалтийски отломки от съветската държава, които Елцин подари на Запада, опитаха да се сродят с Европа, се оказа, че тя не приема с особена охота нови заселници. И Прибалтика започна да обезлюдява и линее. Много от тези мини държави все още се гърчат в европейски ръце, неспособни да дишат.

Днес Русия се бори да се откопчи от западната захапка. Огризана, изпонахапана, на нея все още й се иска да вярва в онази Европа: в нейната възвишеност и благородство, в нейните държавни институции, в нейната наука, в нейните духовни съкровища. В отговор на това свое възхищение обаче Русия получава от Европа само ръмжане и хапане. Зъби, които с всеки изминал ден ръфат все по-агресивно и вече късат мръвки . Европа безмилостно удря с юмруци по лековерното руско лице. Нанася крошетата си на цели серии, а Русия няма време да изтрие сълзите и кръвта от лицето си.

Връщайки си изконно руския Крим, приветствайки въстанието на свободните в Донбас, Русия погледна към Европа. Но чу само познатия истеричен вой. И тъкмо този вой я накара да спре порива на опълченците от Донбас, които след чувалите при Иловайск и Дебалцево минаха в настъпление и можеха да стигнат до Мариупол, че и зад него. Русия спря този порив, респектирана от крясъците и заплахите на европейските политици. Москва спря този справедлив порив за национално освобождение на населението в тези чисто руски територии… но западните санкции продължиха. Тези санкции са унизителни и обидни. Русия е изритана отвъд прага на Европа, плюят я, замерят я с камъни, а тя продължава срамежливо да пристъпя досами прага, мечтаейки да я приемат обратно в топлия, добре поддържан европейски дворец.

Време е Русия да се събуди, време й е да се преоблече – да смени костюмите на “Гучи” и “Ив Сен Лоран” с дрехите на фабрика “Болшевик”, а  ако е необходимо, даже да нахлузи бронежилетки.

Народът на Русия, преживял чудото от Крим, изгасна. Той изпадна в униние след трагедията в Донбас, където руснаци бяха методично избивани пред очите на целия свят и всяко погребение в къщата на донецки опълченец, беше възприемано от руския народ като погребение, което лети като черен гарван и към техните къщи .

Русия е нашият общ дом. Огромна- бреговете й се мият от три океана, с безброй богатства, обитавана от много възхитителни народи, които се сливат в единната симфония „Руска нация“. Руският народ е велик, способен на грандиозни победи, способен на мощен устрем към светлината, винаги готов на героизъм и смърт заради своята вселенска мечта. Той е жертвоготовен, вярващ, трудолюбив, като никоя друга нация в света. Руските цивилизационни кодове са клавишите , които историята натиска, давайки на тези северни добри хора да оцеляват в най-трудни времена с цената на невероятни усилия. Тези кодове карат руснаците да извършват безпрецедентни геройства, за да постигат грандиозни победи.

Днес руските кодове дремят. Роялът е затворен, а пианиста спи. А как спешно трябва да се събуди… от варварските викове, които идват откъм Лондон и Париж. За да види чудовищното американско оръдие, което Байдън е насочил в сърцето на руската държавност. Нека пианистът се събуди, нека отвори пианото и натисне черно-белите клавиши, за да съживи вечните руски кодове… и цялата Огромна страна и нейният велик народ от Москва до Владивосток ще изсвирят симфонията на руската победа, рамо до рамо с всички почтени и жадуващи свободата народи по целия свят. Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: