Вашингтон, заради вроденото си патологично високомерие, проспаха възродената военна мощ и външнополитически амбициите на Русия. Но това не беше най-големият гаф на глобалния задокеански хегемон. Много по-трагичен е пропускът на САЩ с Китай.

В сравнение с Русия, нещата с Пекин сеслучиха в коренно противоположен порядък. Западните либерал-глобалисти бяха обмислили целия процес много внимателно. През 90-те години планът беше съвсем прост: на вълната на либерализацията на икономиката се предполагаше, че ще използват Поднебесната като евтин пазар на работна сила. След това, с нарастването на благосъстоянието на китайското население и разширяването на пазарните реформи, беше планирано на базата на показалите се блага на западната цивилизация (маратонки, Макдоналдс, Холивуд) да се отгледа политически активна средна класа, която да послужи като таран за разрушаването на комунистическата система на Китай, ръководена от ККП. А по-нататък бе планирано да последва стандартният западняшки сценарий – Китай да загуби суверенитета си и да бъде колонизиран от американските корпорации.

И първоначално този план работеше безупречно. Страната, в която само преди едно поколение, за да запазят всяко зрънце ориз, селяните застрелваха врабчетата, и в почти всяко селце имаше примитивна топилна пещ, със заветната цел Китай да догони и изпревари СССР в производството на метали… та същата тази страна само за 20 години рязко, та чак хиперзвуково повиши промишления и технологичния си потенциал. При това нарастването на икономиката се базираше на подкрепата и развитието от държавата (разбирай – от комунистическата партия) на китайския частен капитал.

Още тогава, преди 20 години, политиците във Вашингтон трябваше да се замислят защо комунистите така възторжено подкрепят иначе толкова мразения от тях (според теорията за класовата борба) капитал? Трябваше да се замислят и да спрат да финансират със своите поръчки и инвестиции феноменалния растеж на китайската икономика, превръщаща се в огромна световна свръх-фабрика със скоростта на експресен влак. Много, много богата световна фабрика. Но прословутите със своята недалновидност, надменност и високомерие вашингтонски елити не съумяха да си направят тези изводи. И Америка, а с нея и целият Запад, наслаждавайки се на предимствата на евтината китайска работна ръка, продължиха да подхранват растежа на икономиката на Поднебесната с поръчки, финанси и технологии. И се опомниха едва около 2010 г., когато осъзнаха, че Китай, тласкан напред от тристамилиарден положителен външнотърговски обем на икономиката, стремително догонва САЩ.

За голямо учудване на американските анализатори, китайската средна класа само за 20 години от 10 млн. нарасна до 300 милиона души, а броя на милионерите скочи до 15 млн. – истински богати предприемачи. Които обаче се оказаха невъзприемчиви към западната „либерална” пропаганда и се проявиха изключително патриотично. Вместо очакваната цветна прозападна революция, с която да съборят комунизма и да приемат псевдолибералната демокрация, те, напълно доволни от своето положение и новия си статут, дружно и дисциплинирано последваха курса на Китайската комунистическа партия за изграждане на някакъв доста успешен хибрид на социализма с капитализма. Но дори тази очевидна угроза за по-нататъшното господство на САЩ върху света не спря това крайно неизгодно за Вашингтон от геополитическа гледна точка сътрудничество с Китай.

Едва сега във Вашингтон разбраха какво чудовище са отгледали. Разбраха се ужасиха от собствената си тъпотия. Призна го на всеослушание за първи път сегашния стопанин на Белия дом, Доналд Тръмп. Но да не забравяме суетата и арогантното високомерие, така характерни за американския елит. И няма как да е инак. „Изключителните“ политици, ръководещи една „изключителна“ имперска нация, не търпят поражения. Затова, губейки лидерската си роля като самодържец на света в честна конкурентна икономическа борба с Китай… Тази честна конкурентна битка, която янките доскоро възпяваха като най-висше благо на капитализма… във Вашингтон прибягнаха до икономическо насилие. Тъй като старите правила на играта вече не им носеха успех, те просто смениха правилата на играта. САЩ започнаха яростно да натискат и пресират Китай с незаконни американски мита и тарифи, декларираната цел на които е да съкрати положителния за Китай баланс от търговския му оборот със САЩ. А реалната скрита цел е – задушаване и подчиняване на китайската икономика и отстраняването на Китай като най-силен икономически конкурент на САЩ.

Но се оказа, че тези действия на американците, въпреки своято подлост и безпринципност, не водят до никакъв положителен за САЩ резултат. Въпреки значителните неудобства, Пекин засега с чест издържа на безпрецедентния икономически натиск. И не просто издържа, а дори форсира икономиката си. След въвеждането през 2018 година от Белия дом на допълнителни тарифи за китайските стоки, за обща учудване на анализаторите, положителният баланс на Китай в търговията със САЩ дори се е увеличил в сравнение с предходната година.

Не е ясно как ще приключи търговската война на двата икономически великана. Някои твърдят, че ще се договорят, други – че щатите ще притиснат Китай до край, а трети – че Америка ще се преумори да се бори с целия свят. Но едно е сигурно: Какъв ще е изходът от това противопоставяне- ще разберем съвсем скоро.

От горе казаното обаче има нещо още по-важно:

Заради процъфтяващата в американския политически елит глуповата надменност, за по-малко от 20 години, на планетата се появиха две свръхдържави, способни да оспорят световната хегемония на Америка. Русия във военната сфера и Китай в икономическата. Успоредно с това въоръжените сили на Китай стремглаво се модернизират и с бързи темпове намаляват технологичното си изоставане в този ресор от Русия и САЩ.

Перспективата за противопоставяне на САЩ с Русия и Китай е много опасна, защото всяка от тези страни в един такъв конфликт е способна да нанесе непоправими щети не само на врага си, но и на цялата планета. От друга страна- Русия и Китай се държат здраво една за друга и едновременният конфликт на Америка с тези двама противници ще е живо самоубийство за янките. В тази ситуация Америка изглежда няма нито сили, нито интелект, нито време, нито (най-удивителното) желание за елегантна победа. Затова използва изпитани методи – груб натиск и заплахи, надявайки се, че противникът-конкурент ще трепне и ще се пречупи под наглия й натиск. Тия изпитани клишета, с които САЩ през последните 70 години подчини света, вече не работят. И Китай, и Русия са наясно с целият инструментариум от подлости и други хитри трикове на американската външна политика.

Има и още един прост, но не лошо работещ сценарий, който англосаксите са използвали многократно в своята история: да вземат единия от опонентите като съюзник, за да унищожат другия или да сблъскат враговете си един с друг. Но и това няма шанс днес да сработи, защото и китайци, и руснаци четат, познават и се учат от историята.

И още един много важен момент:

След Втората световна война САЩ се превърнаха в неоколониална империя, която въввремето все повече увеличаваше броя и територията на колониите си. Първоначално сферата им на господство беше Западна Европа и Югоизточна Азия, а след това страните от третия свят, които избраха капиталистическия път на развитие. След падането на СССР, в краката на Америка се търкулна останалата част от света, доскоро вярна на социалистическата идеология. Извън сферата на политическо и икономическо влияние на САЩ остана единствено Китай и няколко други държави, които обаче не разваляха цялостната картина. Но времето, когато Вашингтон се наслаждаваше на глобален всесветовен имперски статут, продължи само 25 години. Дори и без действително да премине през фазата на глобалния растеж и разцвет, американската империя, под натиска на вътрешни и външни промени, започна да клони към залез. А на този етап намиращата се в края на пътя империя, губи стратегическия си фокус, нейните идеологически нагласи се размиват, вътрешните й опори отслабват под натиска на новите тенденции и трендове. От височината на някога успешния завоевател за нея е по-трудно да изработи разбиране за новата картина на света, да оцени нейната динамика, да осъзнае предстоящите промени и заплахи. Всяка империя, намираща се в края на своя жизнен цикъл, за отвличане на вниманието на народа и да оправдае собствените си грешки, се нуждае от универсално средство за политическа мобилизация – от главния враг. И слизащата от имперския трон САЩ не прави изключение от това правило. Опитът на американците да обявят за свой глобален враг Иран или Ал Кайда се провали. Кандидатите се оказаха с несъответстващ мащаб. Затова американският политически елит по инерция избра за главен враг кротката Русия. И така направи още една, този път фатална грешка, защото даде на Китай възможност и време да използва все по-разрастващата се своя икономическа сила за вътрешно развитие и световна експанзия.

В САЩ все още не могат да разберат, че Москва няма глобални амбиции. Тя иска само зачитане на законните си интереси, които са предимно регионални по характер и спазване на установената система от международни правила. Или създаване на нова на основата на консенсус. И що се отнася до икономиката, Русия не може да се конкурира със САЩ в повечето индустрии, с изключение на суровините. Докато Китай се е съсредоточил върху световна икономическа и търговска експанзия, която му е жизнено необходима за поддържане на работата на неговата суперконкурентна, експортно ориентирана икономика. Без експанзия няма да има пазари за продажби, фабриките ще спрат, десетки милиони китайци, които са свикнали с охолен живот, ще останат без работа. Такава ситуация заплашва да доведе до неконтролируема социална експлозия, която Китайската комунистимеска партия не може да допусне. Затова Пекин ще използва всички налични средства, да разшири сферата си на влияние… и това разширяване ще се случи главно за сметка на САЩ.

Засега китайската икономическа експанзия по планетата използва мека сила и замаскира средствата и лостовете си за влияние като икономически подкуп, извършван под формата на заеми и инвестиции. А влиянието на Пекин се засилва предимно в региони, които не са особено интересни за глобалните корпорации от САЩ: Африка, Югоизточна Азия и Латинска Америка. Но скоро военната мощ на Китай ще достигне ниво, достатъчно успешно да се противопоставя на въоръжените сили на САЩ и нейната икономическа експанзия съвсем скоро ще започне да завладява региони, традиционно намиращи се под влияние на САЩ. Този процес вече е започнал в Европа, където китайският Huawei успешно изтласква американските производители на мрежово оборудване от пазара на 4G и е на прага на монопол на 5G. А също на Балканския полуостров и в Италия, където Китай наля култовата инвестиция от 200 млрд. долара. Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: