Вечерната заря на първи юни! Как съм я чакала като дете, ученичка и студентка! Враца бе известна със Школата си за запасни офицери, която заемаше челно място пред Ботевия паметник. Старши лейтенантите и капитаните рапортуваха: „Другарю полковник, в първа, втора, трета и т.н. рота вечерната проверка е проведена, целият състав е налице, с изключение на падналите в борбата за Освобождение на Отечеството от османско владичество. С отсечена стъпка приближаваше и командирът на Похода: „Другарю полковник, вечерната проверка в Похода по стъпките на Ботевата чета, е проведена, целият състав е налице, с изключение на падналите в боевете при Милин камък, връх Вола, Рашов дол. Полковникът церемониално удряше токове и рапортуваше пред ръководителя на държавата: „Другарю генерален секретар, във всички военни единици вечерната проверка е проведена, целият състав е налице, с изключение на геройски загиналите за свободата на България“. Тогава имахме реална армия и командирите бяха реални военни, а не джобни палячовци.
Авторът Милена Върбанова
И дълбокият бас на Стефан Гецов подемаше: „Хан Аспарух, основател на българската държава, паднал в бой с хазарите за утвърждаването на Родината. Хан Крум, Цар Симеон, цар Самуил, цар Калоян…Докато стигне до Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботьов, Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Кочо Честименски, Спас Гинев, Гоце Делчев, Даме Груев. А после до загиналите партизани.
Могъщият глас на Стефан Гецов, който звучеше като вековно ехо от българската история, завършваше: „И хилядите знайни и незнайни герои, паднали за свободата на България“. След смъртта на Стефан Гецов имената и делата на българските герои се четяха на зарята от един врачански актьор – със също така звучен басов глас и отлична дикция.
Ботевият площад във Враца
Ние стояхме толкова нагъсто на площада, че нямаше къде игла да падне, надигахме се на пръсти да видим светлините на прожекторите и фигурите на гостите около паметника. Не, не искахме да лицезрем разните министри и самия Тодор Живков, който всяка година пристигаше във Враца вечерта на Първи юни и приемаше зарята ( спря да идва след т.нар. атентат, при който едно момче се хвърли към него – и досега не знам с каква цел ). Но в голямата делегация, която придружаваше Живков, имаше знаменити български писатели, поети, актьори. Тях искахме да видим и се натискахме през раменете на стоящите пред нас, които бяха дошли по-рано и бяха заели по-добри места. Отивахме на площада още към шест вечерта, за да си запазим позиция за наблюдение, а зарята почваше в девет. Градът се опразваше, всички искаха да участват лично в честването на героите, майки возеха колички с бебета, бащи и дядовци вдигаха дечица и внуци на раменете си. Учениците бяха строени по училища в строго определен ред. Във всички очи ликуваше всенародният празник, който по пладне на следващия ден, Втори юни, щеше да стигне кулминацията си. В тия два дни Враца се превръщаше в столица на България.
И свещено преклонение пред Родината обхващаше народа, когато водещият зарята полковник или генерал ни налагаше да коленичим в минута мълчание.
А после ни оглушаваше пукотът на картечниците и бумтежът на фойерверките. Небето, площадът, лицата ни шеметно се озаряваха в алено, зелено, лилаво, а навръх Балкана гореше грамадна клада, която от Ботевия площад се виждаше като огнена точка – там, по високите врачански скали, стояха най-пламенните участници в Похода, които не бяха влезли в града.
Знаете ли, че на връщане от зарята, за да измина разстоянието от площад Ботев до дома ми – около осемстотин метра – ми трябваха два часа! Навалицата беше толкова гъста, че просто нямаше къде да стъпим. Търсехме пролука, но компаниите не се размърдваха, хората си говореха, безгрижно се смееха. Празникът продължаваше в кафенетата и ресторантите, в които малцина късметлии успяваха да намерят място, а повечето желаещи надвисваха като гирлянди около масите и стоешката вдигаха наздравици. Но всичко това ставаше без грубости, без пиянство и простащина.
С какъв изтънчен вкус бяха облечени тогава българите! Колко красиви бяха лицата и на млади, и на стари!
Преди две години – след емигрантските ми скитания, когато се установих във Враца, отново отидох на площада да гледам зарята на 1юни. Край Паметника на Ботев, бронзовия великан на Владимир Гиновски, се бяха наредили най-долните помияри, които закопаха България. Всяка от тия отвратителни мутри – общински и държавни – заслужаваше да изгние в затвора, барабар с родата си. Тия уроди, които Ботев би заплюл и стъпкал, се бяха изтъпанили пред паметника на гения „да отбележат подвига му“. Всеки от тях би го прострелял в челото и би го промушил в гърба, ако той възкръснеше.
А народът, събран на площада…
Народ нямаше. Имаше дебели цигани и циганки от всички възрасти, които люпеха слънчоглед и жвакаха дюнери с такава мощна захапка на челюстите, че кетчупът пръскаше на метри наоколо. Крещяха по циганетата и си разправяха случки от деня: „Моо, знааш ли щу мангизи …“. Циганско сборище. От високоговорителите едва се долавяха накакви рапорти – от кого, пред кого, за кого? Армия вече нямаме и тия рапорти са тъжен цирк. Българи почти не видях.
По сградите наоколо, както и днес, бяха налепени плакати на ДПС. Макар че турци във Враца няма. Поне преди години нямаше.
От идиотизмите, бълвани от политическата паплач на трибуните, не се разбираше срещу какво и в името на какво са се борили Ботев и хилядите знайни и незнайни.
Постоях, врътнах се на пети и си тръгнах към къщи. По средата на пътя ме застигнаха фойерверките. В това отношение кметът се беше постарал – думкането трая поне половин час.
Къде е тук Ботев?
Къде е моето място в тоя панаир на пошлостта?
Повече няма да стъпя на Ботевия площад на 1 юни. Докато България отново не се освободи.
1 юни 2024 г.
Автор: Милена Върбанова
Всичко описано от г-жа Върбанова аз съм го преживял и то именно във Враца. Там бях войник и като такъв участвах в един от парадите. Днес също има организирани празници – по различни поводи. Но това което липсва и това което никога няма да се завърне на тези псевдо празници са усмивките и радостта на хората – на всички хора. Това страшно ми липсва и ще ми липсва докато съм жив. Това е грубата истина – днес ние се отчуждихме един от друг, втренчини поглед в телефони забрпавихма да си говорим дори, загубихме напълно родовата си принадлежност, станахме жертва на внесената от чужбина тотална алиенация. По пътя на демокрацията по който ужким крачиме бодро, това което сме загубили никога повече няма да се върне. Празник сега е да отидеш на мач и да се сбиеш със себеподобните си – ей така просто защото те не са привърженици на твоя отбор. Това е днес, а утре? Поздрави скъпа госпожо Върбанова. Желая Ви здраве и дълголетие. Много хора имат нужда от водачи като Вас.
Милена, приеми поздрави от мен –
Проблемът на този свят е, че умните хора непрекъснато се съмняват, а идиотите са абсолютно самоуверени. (Муцинка Фешънлиева)
От ученически години с Похода по стъпките на Ботевата чета, с воинската клетва с Ботев, по Ботевградсите села на първи юни, там имаше избити от фашистите много млади хора,жалко до къде стигало. Няма да върнем времето, мълчанието по красноречиво
Благодаря с уважение!Там бях,там служих и от там организирано от школата почетохме паметта на Ботев на вр.Вола!!Благодаря!!
Това е истината, грозната истина, съсипаха духовна цялата нация. И тези типове, които ни блъскат надолу нямат умора.Бих предложил на Милена да направи една статия на тема плевелите в нашето общество.Днес съм скубал плевели повече от 2 часа. и те като всички растения черпят влага от земята, но растат с бясна скорост и не само не дават никакъв плод, те съсипват всяко плодоносно такова, например ягодите.Плевелите не са виновни,че са такива,те обаче са много по-вредни от хищниците в джунглата и съсипват всичко читаво.Размножават се като всички видове, които трябва да бъдат премахвани.ДА ПРЕМАХНЕМ ПЛЕВЕЛИТЕ В НАШЕТО ОБЩЕСТВО, НЕ В ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ, А СЕГА.
На така нареченият народ, който си е чисто и просто едно население, мразещо да го наричат шЕбек, скоро ще му се наложи да избира снимка за некролога си.
Все още има тук-таме хора, които сме давали клетви да мрем за Родината, но ни я откраднаха и сега живеем в една АНТИдържава – антиБългария, която избива българите, докато ги мачка и краде, за да размножава цигани и завоеватели, благозвучно наричани бежанци.
Нека някой ме светне, защо мамицата му да мрем за една колониална територия, в която се избива моя народ?
Или пък, защо да мрем за съществата, на които не им пука въобще за сънародниците и Родината им?
За чужди територии и несъществуващи народи няма да питам.
ШПЗО- ВРАЦА 1971:01.06.Вечерна проверка заря….КРАСОТА!!ДА ЗНАЕШ ЧЕ СИ БЪЛГАРИН!!!!Но имаше и 30.06.1971г. Строени,готови за МАЧА ,КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ. …. ( ГУНДИ И КОТКОВ) Ах, тази ВРАЦА НА БОТЕВ…..!!!!!
Българинът е развил безхаберие не само към политиците си,много от тях декларативни подлоги,като Бойчето. Снимал се с Урсулата ухилен и смята,че премиерството му е вече подпечатано.Развил е безхаберие и към околната среда.Плевели са избили около блока му, няма кой да се наведе за две минути и да ги оскуби.Надписи, безобразни върху стените стоят с години, градинки около блоковете са изключение.И нас като добитък, да не го обиждам, ни натискат да помагаме на украинците, за да се избиват. Такава лудост до сега не е запомнена.
Иванов, ходи ли да „поздравиш“ Урсуза фон за Лайно, че аз се прибрах в града чак 22:30 и за съжаление не можах?
На Околчица с червени щапки, още с петолъчка паметника беще и отвор отгоре за небето, и държава беше и народ с пасионарен дух, създаваше живот. Гунди с Котков, плачеха мъжете пред клуба, а огънят при гибелта им изгорил беше и дървото. В Ботевградсата казарма зазидана стая открили с кости на избити в 25 като Гео. Колко кратък път минали, колко съгрешили
Чрез неверни социологически прогнози и откровени измами “сглобката” се готви да се върне отново на власт.
Не само на втори юни… Сирени трябва да вият всеки един ден.
Докато се опомним.
Не го ли сторим. Стаим ли се в домовете си в изборния ден, сирени отново ще има. Сирени, приканващи ни да се крием по бомбоубежища.
Но и бомбоубежища няма.
Христо Христов
Няма да дочакаме не само справедливост, ами скоро дори няма да се сещаме изобщо за нея. Вече сме курдисани да рием само в Настоящето, операцията по обезпаметяването ни почти е приключила.Когато обикновеният народец изобщо не се сеща за някаква справедливост, с него можеш да правиш каквото си искаш.
Няма сила, която да събуди Народ, който не иска да бъде буден. Особено, ако той обитава държава, която произвежда единствено сънища, кошмарни в повечето случаи. А розовите й съновидения са толкова нелепи, че не си струва изобщо да ги споменаваме. Тя и влизането ни в Ада ще представи като крупен успех.
Кеворк Кеворкян
Социолози, щоработат ил създали, българите два сме вида, свободни и не, сал парите правят те свободен, несвобдният е прост. Парите да превърнеш в чуство е изкуство, айда
Благодаря на всички прочели и коментирали моята статия. Поздравлявам ви с Втори юни – Деня на Ботев, мои свидни приятели. Поздравлявам и редактора на единствения сайт без политическа цензура! Специални поздрави на Червената шапчица. Останете тук, мамзел. Оставете „свободното слово“.
Поздравите са от мен. Забравих да си напиша името.
Дано Вие сте попроменила виждането си за Възраждане, г-жо Върбанова, защото ,,сипехте,, обиди към всички, които призоваваха за обединение именно около тази партия.Аз не съм ,,Червеното кепе,, , но съм българин , който е близък до нейните виждания.Аз ще подкрепя единствената партия, която отстоява моите национални приоритети- Възраждане!
Ехааааа национално-европейските приоритети на българските роби.
Най-обичам да се появи менталто ощетен ментор да се драпне на трибуната и да ми дава напътствия.
Ти майно, по добре остави хората в този сайт сами да решават и се пробвай в сорсоидните издания, където 99% са безродници. На по-умни от теб акъл не давай, тъй като ефекта, почти винаги е обратен.
Ако си разбрал, разбрал, ако не си , да си разбрал!
Виждам един с български ,,Ник,, FuckEU,, ме ,,напъжда,, като ,,собственик, ха ха ха.. Значи това е нещо като ,,секта на умници,, , ха ха ха.. Всички, които сме за Възраждане и подкрепяме тяхните( това са и моите, български) позиции сме..Евроатлантици? Интересно- добре, че ми разясни, умника,ха ха ха.
И аз съм за „Възраждане“, за момента това е единственият избор, който може да донесе нещо различно. Фъки да маха сабята, няма проблем.
Ти първо се научи да разбираш значението на думите и се научи да четеш правилно, пък после си прави интерпретации – ха ха ха малоумнико.
Кое каква секта е не е твоя работа, пък и ние каква вина имаме, че се ощетен ментално?
Аз колкото хора съм събирал да гласуват за възраждане, кухи леки като теб не могат да го свършат 9 живота.
Във израждане вече няма нищо българско, това е една антибългарска-европейка сбирщина от дебили и тъй като и ти си олигофрен който не разбира от дума, нищо не ми пречи да взема да правя агитация ежедневно против Израждане и шебеците там, които се представят за българи, тъй като поназнайвам нещичко, за разлика от теб. До сега ме спираше единствено няколкото достойни хора там, като Ивелин Първанов.
Винаги съм се чудил какво кара хората да лъжат ? Перушимите, които измислиха Талмуд и предадоха Пратеника. Граф Цепелина с C 17 мина, стои и чака. Колесници XXL, VIP за разщирени в размeр в следизборната суматоха петунии
Българи, моля ви, прочетете статията ми „Какво му е Славейковото на тоя Национален поетичен конкурс“. Публикувана е в рубриката „топ скандандално“ на сайта.
Четохме я, още когато беше публикувана, но аз лично съм достатъчно тъп на тема поезия и не смея да изкажа мнение, където не ми е работа. Но идеята ви е ясна и някак си въобще не ме учуди, че без антибългарско НПО зад гърба си, никой българин няма шанс на българска земя.
И с резервна гума Ганю бай бай май. Колесник по добре от Искандер.