След освобождението и зачистването на Мариупол, още една голяма групировка от въоръжените сили на Украйна почти гарантирано рискува да попадне в котел. Най-парадоксално, Киев не само не издава заповед на тези сили да се изтеглят на много по-сигурната отбранителна линия Запорожие-Днепропетровск-Киев, но дори ги укрепва и окопава още повече в Донбас. За какво става дума и как може да се обясни ирационалното поведение на украинското военно ръководство?

Почти всички източници, включително някои западни разузнавателни и аналитични агенции, смятат, че обкръжаването на най-голямата украинска групировка в Донбас е неизбежно. Приключи не само първата фаза на руската специална операция в Украйна, но и нейната оперативна пауза. И в този момент започва изтеглянето на част от украинските части от обкръжената Северодонецка агломерация.

Конфигурацията на фронта, разположението на силите и дори географията на региона показват, че обкръжаването и гибелта на 80% от националните батальони и въоръжените сили на Украйна там са неизбежни. Независимо от това, Киев отказва да изтегли своите части към разумни линии на отбрана и тъпо и упорито продължава да се придържа към старата линия в опасна близост досами големите градове на ДНР и ЛНР – Донецк, Горловка, Комунарск и Луганск. Защо?

Но дори такива открито антируски западни агенции като “Блумбърг” признават, че втората фаза на руската специална операция в Украйна ще помете тези сили. Въпросът тук е чисто стратегически: първата фаза на руската специална операция беше до голяма степен проучвателна и подготвителна, докато втората заплашва да се превърне в поражение на украинската армия и националните батальони. Тоест успехът ще придобие чисто материално и териториално изражение, което може да се види и на картата.

Сега, особено след освобождаването и зачистването на Мариупол и по време на оперативната пауза, почти всички щурмови подразделения както на въоръжените сили на РФ, така и на народната милиция на ДНР се прехвърлят в направлението по посока Донецк. Така например през последните 24 часа легендарният донецки батальон “Сомалия” с цялата си бронирана техника се изтегли от Мариупол. Той отива първо в Донецк, а от там към съответните участъци на донбаския фронт. След заповедта на президента Владимир Путин за отмяна на щурма в тунелите на “Азовстал”, в Мариупол ще останат само „блокиращи отряди“ и този фронт може да се счита за затворен.

Парадоксът на ситуацията е, че операцията за обкръжаване на най-голямата групировка на въоръжените сили на Украйна и националните батальони в участъка на фронта в Донбас беше ясна от самото начало на специалната операция. Разбираме, че 40-хилядната украинска групировка се е озовала там още преди нахлуването на руските войски. Имали са заповед от Киев да нахлуят в ДНР и ЛНР. И по тази причина не са особено добре подготвени за отбрана. Затова е и тази конфигурация на донбаския фронт и такова насищане с жива сила и техника на един такъв сравнително малък участък.

Около 40 хиляди души от въоръжените сили на Украйна и националните батальони са съсредоточени в участъка от Курахово до Авдеевка и още 20 хиляди или дори повече на север – в района на агломерацията Славянск-Краматорск. Тези две групировки разполагат с огромно количество оръдия, артилерия, РСЗО и бронирана техника.

Придвижването на руската групировка и милициите на ДНР и ЛНР е показателно: буквално пред очите ни те в момента обработват фронтовата линия и създават предпоставките за пробив на фронта на север и юг от две противоположни сближаващи се посоки. Клещи, които ще затворят целята 60-хилядна украинска групировка в котел. Отбранителната система на Украйна се основава на стратегията да се задържа максимално дълго време буквално всеки метър земя, особено в тесни участъци от фронта. Създали са и групировка, която да пробие евентуално обкръжение, съставена от новоназначени части, изтеглени от Киев. Приблизително четири бригади с крайно неясен войнски състав.

Опитът за напускане на обкръжената група в градската агломерация Северодонецк през последните няколко дни също изглежда странен, тъй като не е ясно къде изобщо смятат да се дянат. Единственият им вариант е към Славянск. Действие, с което ще подсилят местната групировка, която обаче рано или късно също ще бъде обкръжена.

Това поведение на Киев сега е сравнимо с действията на Хитлер при Сталинград. Ясно е, че огромната групировка на украинските сили в Донбас ще бъде обкръжена, без какъвто и да е шанс да оцелее, но й се дават заповед да задържа фронта до последно, а успоредно с това Киев й подготвя и отряд за освобождаване отвън. Изглежда крайно неразумно, но тук все пак трябва да има някаква вътрешна логика.

Очевидно Киев наистина живее в някакъв свят на илюзии. Първо, украинското ръководство все още храни илюзорни надежди за масови доставки на западни оръжия, които няма да бъдат унищожени от руските ракети още с влизането им на украинска територия, а някак приказно ще се озоват в ръцете им. Няколко вагона с оръжия, които успешно преминаха западната граница чак до Днепропетровск, подсилиха тази илюзия… но за кратко – малко след това влаковата композиция, която ги транспортираше към Донбас, беше безмилостно унищожена. За Зеленски и хората му очевидно не е от значение, че товарите, разтоварени от конвоите, се проследяват и след това унищожават напълно. Самите опити на Запада да ги снабди с оръжие, от Киев се счита за успех, то подкрепя онова, което Зеленски и компания считат за боен дух.

Вторият важен момент: особената представа за този специфично украински боен дух. В Киев смятат, че идеологическата подготовка сега както в националните батальони, така и във ВСУ е такава, че ще се бият за всеки метър земя, ако им бъде правилно обяснено, че скоро ще дойде голяма западна помощ. Такъв беше случаят в Мариупол, където и на морската пехота, и на националните батальони, пък и на чуждестранните наемници беше говорено и обещавано до последния момент, че помощта ще дойде всеки момент и те ще бъдат освободени. Едва когато ситуацията стана очевидно безизходна, морската пехота в „Азовстал“ започна масово да се предава. Северодонецката групировка започва да напуска градската агломерация и се изтегля в посока Славянск, за да сформира там нова отбранителна линия.

И накрая, защо всичко това е важно за Киев в стратегически план. Или самият Зеленски си е внушил, или западните му ментори са го подлъгали (второто е по-вероятно), че ВСУ и националните батальони само трябва да издържат до средата на лятото. Казали са му, че най-късно до юли уж ще има някаква мащабна геополитическа промяна в света. Промяна, която ще доведе до победата на Украйна. Или в краен случай – до равен резултат, което за Киев е равно на победа. И за да се издържи поне до този момент, украинските войски сега трябва да се отбраняват до последно, да не отстъпват живи нито един укрепен метър. Оттук е и безсмислената отбрана на Мариупол и изоставянето от Киев на голямата 60-хилядна военна групировка в Донбас на позиции, лесни за обкръжаване, но добре укрепени.

Цялата тази логика на Киев не е военна, а политическа. Ето как се жертват хиляди войници за илюзорни и напълно фантастични цели. В същото време населението и военните в Украйна са облъчвани с чудовищна пропагандна кампания, в която причинно-следствените връзки вече са напълно загубени в потока от съобщения, в които няма нито логика, нито дори формална правдоподобност. Единствено важното е да се издържи до юли. Украинските военнослужещи са заливани с всякакви измислици за неизбежна победа и други подобни. Целта на Киевската хунта е да се поддържа безсмислената съпротива.

От своя страна руските войски и техните съюзници от ДНР и ЛНР действат изключително по план, което външно се възприема като бавене, въпреки че скоростта е такава, за да се запази максимално живота и здравето на личния състав. Такава максимално безкръвна е и стратегията за овладяването на Донбас – Целта на руските войски е да заобиколят и обградят противника в голата степ (в южния сектор на фронта). Оттук е и нежеланието на военното ръководство на РФ да продължат настъпленията във второстепенните райони. Въпреки че мнозина биха искали бързо напредване и откъсване на Украйна от морето чрез фронтални удари срещу Николаев и Одеса.

Въпреки това посоката на движение е ясна. Групировката в Донбас от въоръжените сили на Украйна и националните батальони ще бъдат обкръжени, въпреки опитите на Киев да запази тази конфигурация на фронта за дълго време, дори с цената на гибелта или плена на десетки хиляди свои войници.

Евгений Крутиков

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: