Мотивите на Зеленски, с които накара Въоръжените сили на Украйна да кървят три месеца в безсмислена и безнадеждна битка за малък областен град като Бахмут (Артьомовск) не са разбираеми нито за украинските генерали, нито за западните им съюзници, които многократно през последните месеци съветваха Киев да отстъпи. „Царьград“ анализира ситуацията и отговаря на въпроса защо украинският президент продължава да държи така фанатично на Бахмут.
Трети месец „месомелачката Бахмут” върти кървава кайма от бригадите на украинската армия. Само в периода от февруари до средата на април в непрекъснати сражения въоръжените сили на Украйна загубиха 80% от територията на града и над 30 хиляди военнослужещи. От началото на конфликта пък броя на убитите украински войници в района на Бахмут и Соледар е около 80 хил.
От втората половина на март снабдяването на гарнизона в останалата под украински контрол малка част от Бахмут се извършва по един-единствен неасфалтиран селски път и през полето западно от Бахмут. Въпреки че и тези райони бяха под пълния огневи контрол на руснаците, все пак през нощта ВСУ успяваха да вкарват боеприпаси и подкрепления в града – на цената на немалко жертви.
Ситуацията обаче се затегна драстично през последните няколко седмици: падналият през последните дни на март сняг и последвалите го проливни дъждове, размекнаха почвата, превръщайки черния „път на украинското спасение“ и нивите наоколо в кално блато. Снабдяването на Бахмут се влоши драстично, загубите на ВСУ в жива сила се увеличиха, а отбраната на въоръжените сили на Украйна рязко се спихна.
Към 16-17 април въоръжените сили на Украйна контролират последните три микрорайона в западната част на града и понасят загуби от средно 450 души на ден.
При все това отчайващото клане в образувания котел, където ВСУ са в оперативно обкръжение, продължава, въпреки многобройните призиви от страна на западните съюзници на Киев да изостави зачукания и полусринат вече руски град и да се оттегли на нова отбранителна линия по на запад.
Това състояние на нещата повдига въпроси: Защо Зеленски се е вкопчил така маниакално в Бахмут? Как украинците успяват да задържат позициите си в такава неблагоприятна за тях конфигурация? Какво ще се случи след края на битката и кой всъщност печели от това?
Потокът от украински ковчези не е пречка за рейтинга на Зеленски
Зеленски многократно е заявявал, че въоръжените сили на Украйна няма да напуснат града и има сигурни данни, че дори е спорил със западните си спонсори за това свое решение.
Донякъде той наистина е прав: в началото на битката Бахмут беше изключително удобна отбранителна позиция – преден украински пост, отстоящ на 30-50 километра от Славяно-Краматорската агломерация.
Тоест тази позиция не позволяваше на руските сили да атакуват последното силно укрепление на въоръжените сили на Украйна в Донбас и може би в цяла югоизточна Украйна до река Днепър – а именно Славяно-Краматорската агломерация. От друга страна, отстъплението на запад не решава нито един проблем на украинската армия.
Ако отстъпят, нашата армия и ЧВК „Вагнер“ просто ще ги последват и битката ще се прехвърли в Краматорск и Славянск. Само дето в тила на ВСУ повече няма да има гъсто градско застрояване, в което удобно се крият войски и инфраструктура, а голи полета чак до Днепър. И отстъпвайки от там, те вече няма къде да се скрият и защитят.
Освен това Зеленски явно е смятал, че удържането на Бахмут ще има грандиозен пи-ар еефект, който допълнително ще вдъхнови украинското население и в същото време ще покаже на западните му съюзниците, че Киев заслужава оръжията и парите, които му пращат… и заслужава още допълнително финансиране.
И тук възниква въпросът на въпросите: Как е възможно загубата на градче като Бахмут, в което преди войната живееха всичко на всичко 70 000 души, да нанесе болезнени щети на репутацията на Киевския режим, а нескончаемият поток в продължение на месеци от десетки хиляди ковчези да не се отразява на същата тази тяхна репутация? Това изглежда странно.
Но само на пръв поглед. Трябва да се вземе предвид, че в продължение на дълги години украинското общество беше преформатирано и изграждано по модела на тоталитарна секта, в която „учението“ е издигнато до абсолют.
Всякакви съмнения в правотата на генералната линия са забранени, а тези, които не се съгласяваха и се бунтуваха, бяха изключвани, репресирани или физически унищожавани. Украинската пропаганда, умело манипулирайки чувствата на паството, разпалва истерични, преодоляващи и замъгляващи здравия разум настроения.
В рамките на този психо-курс поне за половин година пристигането във всеки регион на страната на следващата партида ковчези се превръща в театрално представление: стотици или дори хиляди хора коленичат пред преминаващите камиони с ковчези; навсякъде, където е възможно, се окачват знамена; мъже и жени (които често дори не са роднини на убития) ронят сълзи, дават тържествени обещания „да не забравят подвига на убития и да отмъстят за него“, скандират песнопения за „неумиращи“ герои от бандеровската история на Западна Украйна и други театрални глупости.
Всеки експерт-етнолог ще ви каже, че украинската култура изначално е склонна към сакрализиране на смъртта, страданието и омразата към „враговете“ (тези, които не вярват, могат да прочетат стиховете на Тарас Шевченко). И днешните кукловоди осъзнават това добре.
И неспирно те дърпат тези конци. В резултат на това потокът от ковчези от фронта само засилва увереността на украинците (всъщност препрограмираните руснаци), че правдата е на тяхна страна.
Но най-стабилната основа на ефективността на украинската пропаганда е репресивната машина. Зеленски разполага с апарат за насилие и репресии, какъвто освен Хитлер, никой друг диктатор в Европа не е имал. Украинската СБУ е не само 100 %-ов аналог на Гестапо (тайната политическа полиция на нацистка Германия); тя действа в почти същия социален и културен контекст на пълно изобличаване, подстрекателство, провокация и параноя.
Миналата година, например, ловувайки несъществуващи руски шпиони, бандитите от СБУ застреляха повече от сто военни и служители на реда само в Киев, като никой не преброи колко случайни цивилни загинаха в процеса на отстраняването им.
Изобщо в сегашните условия украинските пропагандисти могат да говорят всякакви глупости: така или иначе никой не смее да им възрази. Онези, които се осмелиха да го правят, бяха ликвидирани още през 2014 г.
Защитата на Бахмут
Трябва да отбележим обаче, че и отбраната на Бахмут е организирана доста компетентно. Ако противници на въоръжените сили на Украйна не бяха „музикантите“ от „Вагнер“, гарнизонът на града най-вероятно щеше да оцелее.
Известно е, че битката за Бахмут се води от 80-хилядна групировка на украинската армия. Заслужава да се отбележи, че появилите се през последните дни съобщения на редица медии, че в града ще бъдат изпратени 80 000 украински войници, не отговарят на действителността.
Това е или грешка, или умишлена дезинформация на врага, хрумка на някой „неблагонадежден“ журналист или на цели редакции. В действителност представител на Вагнер съобщи, че на „оркестъра“ в Бахмут и района противостоят 80 хиляди войници от въоръжените сили на Украйна.
Трябва да се отбележи, че в края на март ръководителят на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин също назова тази цифра, като разказа подробно как украинското командване е организирало отбраната на града.
Оттогава „музикантите“ напреднаха значително, територията, контролирана от украинците в града, намаля; Очевидно някои от посочените тогава украински части са били унищожени или заменени с други. Но като цяло ситуацията в момента за ВСУ едва ли се е променила драматично, както се вижда от запазената обща численост на противника.
Според разузнаването на „Вагнер“ гръбнакът на украинските сили в този участък на фронта се състои от оперативната група, която води боевете в Соледар. В Бахмут тя е с обща численост 60-62 хиляди души. Частите, включени в нея, се борят и се сражават за града, държат предградията му и не позволяват на настъпващите части на ЧВК да затворят клещите на обкръжението около града.
Доскоро украинското командване държеше около 14 хиляди души директно в града (сега може би са по-малко заради загубената градска територия). Те са обединени в тактическата група „Бахмут“, съставена от 17 бригади, които включват приблизително 47 непълни батальона.
Северният фланг на Бахмутската групировка е покрит от тактическата група „Карпати“, наброяваща около 13 000 души. Формирана е от 19 бригади и има около 54 батальона.
Нейната пехота е подкрепена от танкове, бойни машини на пехотата и полева артилерия. Задачата на „Карпати“-те е не само да задържат северния фланг на украинските войски, отбраняващи се в града, но и да възпират настъпващите части на „музикантите“.
В югозападното направление подобни отбранително-настъпателни задачи изпълнява групата „Адам“, съставена от 9 бригади, състоящи се от около 24 батальона с обща численост до 7 хиляди души. Още по на юг е тактическата група „Азов”* от 15 бригади с 42 батальона.
Тя включва множество елитни части на Украйна, включително специалните сили на СБУ и силите за специални операции. Точно там висят от две до три хиляди наемници. Според „вагнеровците“ войниците на късмета се страхуват и като цяло се бият много по-зле от украинските части. Общата численост на тактическата група Азов* е около 13 000 души.
Освен това командването на въоръжените сили на Украйна разпредели оперативен резерв, който имаше за задача да предотврати затварянето на кърлежите и да превърне торбата в пълноценен пръстен. И трябва да се отбележи, че те все още успяват.
Числеността на тази група е 15-16 хиляди души. Разделена е на две групи, едната от които контраатакува северната клеща, а втората удря южната.
Зад тези групи има оперативен резерв с обща численост до 20 хиляди души. Включените в него части са разпределени по линията Славянск – Краматорск – Дружковка.
1 – тактическа група „Бахмут“,
2 – тактическа група „Карпати“,
3 – тактическа група „Адам“,
4 – тактическа група „Азов“ *,
5, 6 – мобилен резерв, предназначен за извършване на контраатаки върху ноктите на настъпващия Вагнер,
7 – оперативна резервна групировка „Соледар“
Общо в битката за града участват най-малко 60 бригади, включващи над 160 батальона. В началото на април те разполагаха с около 280-300 танка, около 1200 бойни и бронирани машини на пехотата, до 300 единици полева артилерия и около 93 единици РСЗО.
Основата на оперативната група Соледар е съставена от достатъчно боеспособни и мотивирани части, които според вагнеровците имат доста компетентно ръководство и не са склонни към бягство.
По последни данни украинското командване активно ръководи формирането на четири ударни групировки. Първата от тях е създадена за атаката на Северск и Попасная. Подразделенията на Въоръжените сили на Украйна, предназначени за тази задача, са съсредоточени в населените места Звановка, Раздоловка, Веселое.
Друга групировка се формира в Константиновка и Торецк (Дзержинск) за удар по южния фланг на „музикантите“. Нейната задача е да нанесе удар в посока Дебалцево.
Освен това се създават още две ударни групи за освобождаване на войски в самия Бахмут. Северният се събира в селищата Рай-Александровка, Малиновка, Славянск. Южната освобождаваща група е дислоцирана в Константиновка, Предтечино, Николаевка.
Разузнаването на „музикантите“ е установило, че загубите на въоръжените сили на Украйна напоследък са се оказали толкова значителни, че командването не е могло да извърши ротация и да замени частите на 93-та бригада с части на 60-та.
Остатъците от личния състав на 93-та моторизирана бригада просто не можаха да напуснат позициите си поради безмилостния натиск на щурмовите групи на Вагнер.
За да компенсира постоянните загуби, командването на украинската армия непрекъснато хвърля нови и нови части в града. Доскоро това бяха батальони за териториална отбрана от централните и западните райони на страната.
Краят на битката – началото на следващата
В разговор с наблюдателят на „Царград“, старши лейтенантът на армията на ДНР, политологът Александър Матюшин отбеляза голямото значение на Бахмут в украинската пропагандно-военна митология и за осигуряването на още оръжейни доставки от Запада. В същото време, според експерта, градът може да изиграе и друга важна роля: да отклони вниманието от истинската посока на предстоящия пролетен украински контра-удар.
„Падането на Бахмут ще изиграе негативна роля за украинското общество и ще се отрази негативно на поведението на западните куратори, защото ще стане ясно, че Украйна не само не е в състояние да атакува, но вече не може реално да се защити“, каза той.
„В същото време отбраната на града играе и определена тактическа роля, защото цялото внимание е приковано към нея и концентрацията на сили в друга посока за широко рекламираната „контраатака“ вече не е толкова забележима. Така че те може да ударят в различна посока и все още не можем да кажем къде“, Матюшин обясни на „Цариград“.
Трябва да се отбележи, че друг военен експерт, заместник-председателят на Руската академия на ракетните и артилерийските науки, докторът на военните науки Константин Сивков, говори за същото преди ден. Според него в момента както украинските, така и западните медии са заети с оперативно маскиране на плановете на въоръжените сили на Украйна.
„Всички тези медии участват в прилагането на системата от оперативни средства за маскировка. Оперативната маскировка е набор от мерки, насочени към заблуда на противника“, обясни той.
„Следователно скорошното изтичане на информация от Пентагона, за което се твърди, че е станало, и тези публикации на Bloomberg и всички останали, целят да скрият целите и задачите, местата и времето, методите и формите на атаката на врага“, каза Сивков в ефира на предаването „Цариград. Главното“.
Матюшин също отбеляза, че продължаването на битката за Бахмут позволява на въоръжените сили на Украйна да обвържат най-боеспособните части на руската армия: ЧВК „Вагнер“, парашутисти се бият около града и части на 2-ри армейски корпус (бившата народна милиция на ЛНР) се бият в съседния район.
В резултат на това най-мотивираната и добре обучена пехота на руската армия е привързана към един участък на фронта и не може да причини неочаквани проблеми на врага на други места.
Завършването на битката за града отваря три възможни линии за атака на нашата армия.
„Първо, оставяйки определен гарнизон в града, да прехвърлим „Вагнер“ в Северск, за да започнем офанзива към Красни Лиман и да преминем през него към Славянск. “
„Второто е да се насочим към Часов Яр, където украинските войски сега изграждат отбранителни структури от Рай-Александровка до Часов Яр. Ако ги пробием, да отидем до Славяно-Краматорската агломерация.“
А третият вариант е удар на юг: там украинските войски изграждат отбрана по линията Часов Яр-Константиновка. И ако го пробиете, можете да се свържете с нашите части, които сега прогонват врага от Горловка, и след като се обедините с тях, вече разгледайте ситуацията: или тръгнете към Славянск през Дружковка и Краматорск, или се придвижете към Красноармейск“, Матюшин обясни.
Изводите
Първото и най-важно нещо, което трябва да разберем е, че загубата на „града за Зеленски“ ще бъде неприятен, но съвсем не фатален удар.
Докато репресивните и пропагандни машини на украинската държавност не бъдат разбити, никакви поражения на фронта няма да доведат до падане на Киевския режим.
Същото е положението и с подкрепата на западните съюзници. Загубата на Бахмут или провалът на пролетната офанзива може да доведе до съкращаване на помощта за Украйна. Отделно, това ще редуцира западните финансови потоци, които до голяма степен се озовават в джобовете на същия Зеленски и неговия антураж. САЩ и НАТО със сигурност няма да спрат да дават оръжие на Украйна, докато ВСУ са способни да убиват руснаци.
Защитата на Бахмут беше организирана много грамотно и изпълнена по напълно безмилостен начин, но професионализмът и огневата мощ на „музикантите“ я пречупиха.
Падането на Бахмут отваря възможността за започване на офанзива срещу Славяно-Краматорската агломерация, която е последното голямо препятствие по пътя на руските сили към река Днепър.
Като цяло воденето на многомесечни битки на изтощение е изгодно за Русия като страна, която има в пъти по-голям мобилизационен потенциал и възможности за производство на оръжие. С тази тактика обаче няма да изгубим, но едва ли ще спечелим войната.
Терористичният режим може да провежда перманентна мобилизация с години, изпращайки в окопите оздравели ветерани, току-що заловени хитреци и нови поколения момчета, навършили 18 години.
В краен случай, ако Киев започне да се задъхва без жива сила, европейските страни могат да започнат мащабна кампания за депортиране на украински бежанци от Европа обратно в родината им, което ще даде на въоръжените сили на Украйна от няколко десетки до няколкостотин хиляди души.
Така че рано или късно все пак ще трябва да прехвърлим войната в маневрен режим и да извършим дълбоки настъпления с цел обкръжаване и пленяване… и да се откажем от сегашната тактика на смилане и пълно унищожаване на вражески групи.
В краткосрочен план успехът на ЧВК „Вагнер“ в Бахмут може да доведе до това Киев да отмени широко рекламираната си и свръхобещавана пролетна офанзива. Това решение Киев и западните му куратори може да вземат с цел поддържане на резерви за продължаване на битката в Донбас.
Този вариант е негативен за нас, тъй като предполага, че въоръжените сили на Украйна ще запазят големи резерви, които ще осигурят стабилността на фронта.
Въпреки това, като се има предвид характерът на Зеленски, е възможно той да се опита да си върне за поражението на друго място и тогава въоръжените сили на Украйна да се опитат да нанесат мощен удар. Този вариант е най-предпочитан за Русия: нищо не доближава по-слабата страна до поражението по-бързо от контранастъпленията, които са скъпи от гледна точка на хора и техника.
Влад Шлепченко
СВОДКА ОТ ФРОНТА НА 20.04.23 г. УКРАИНСКОТО НАСТЪПЛЕНИЕ!?
ВИЖ ВИДЕОТО:
https://youtu.be/SVHWrqaWqso
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Били анализирали някакъв си кокаинов идиот, защо направил това или онова…….
Тези в Царьград, ако не знаят, че клоуна е в ролята на еничар и на какво са способни сатаниските му господари, въобще да не се захващат с анализи.
Това дребно наркоманче е прозряло, че на краварите им е адски нужен някой, който с цената на всичко ще води играта им ако не за унищожаване на Русия, то поне за дразнене, провокиране и превръщане на голяма, близка до Русия държава в неин враг по-кървав от панска Полша и Хитлеристка Германия. Като абсолютно чужд на местния етнос, изобщо не го е грижа за похарчването му в това клане, даже напротив, изпълнява с усърдие крайната цел – колкото повече убити украинци, толкова повече мразещи руснаците до фанатизъм останали живи. Като изпечен пресметлив евреин, вече е скатал достатъчно отклонени от западните помощи кинти, се надява, че с разиграването на прекомерен хъс, плещене и просия продължава да е убедителен в ролята си на „аз съм вашият човек“, за да се надява че продължава да им е полезен. Защото, престане ли, ще го похарчат на мига. Накратко: пошла пиеса с предвидима неубедителност и посредствен актьор. И без коментар за текстописеца и режисьора на тази пародия.
Анализизът в статията, както и коменарите по-горе са еднакво достоверни относно събитията в Украйна. Никой т нас не знае с точност какво се случва и дали тази война не предвещава световна война. Много хора, военни анализатори и прочие се чудят защо Путин досега не е сринал мостовете на Днепър, жп линиите и транспортните артерии в Западна Украйна, за да прекъсне снабдяването на ВСУ. Зеленски хиляда пъти беше на горещите места на фронта и можеше да бъде пречукан от пуснаците многократно. Мое предположение е, че Зелето е човек на Путин – върши му идеална работа. Саботира всякакви преговори за мир, изпраща поголовно пушечно месо на Източния фронт, използва доста модели западни оръчия и техника, за да могат руските ВС да тестват своята. За съжаление труповете от двете страни са стотици хиляди – все правослвани славяни с почти еднакъв ген. Ето това е огромната победа за англосаксонците. Допускате ли, че с такава злоба и омраза биха се клали да речем англичани с американци, германци с австрийци, норвежци с шведи или датчани?
Наблюдавайки ситуацията, която се развива по форумите в интернет пространството, у нас и в чужбина, стигнах до извод, че трябва да се обърне внимание на хората, как критично да възприемат видяното, прочетеното и коментираното. Третата световна се води във всички театри на бойни действия, но във векът на информационните технологии, борбата за умовете ви е най-ожесточена, най-изфинена и най-широко разпространена. Общественото мнение винаги е било важно при вземане на решения от управляващите и въпреки, че съществуват т.н. трудни решения, когато то не се зачита, в основата си обикновено се прави „артилерийска подготовка”, за да минат по-меко.
Кое ме накара, да пиша това мнение? Наблюдението, че тази подготовка се засилва, опитват се да сломят съпротивата на всяка цена. Медиите са ясни, там информацията се представя спрямо финансирането, личните убеждения на собствениците или друга някаква зависимост от немедийни фактори. Хората се научиха да гледат критично и в различни източници, на едни да вярват повече, а други да разглеждат със съмнение. Появиха се блогъри, влогъри, канали в разни платформи, някои опитват да представят факти на пук дори на собствениците на социалните платформи или въпреки тях. Тараторът се сгъсти. Първата реакция на тези пробиви е втвърдяване политиката на собствениците към самите форуми. Започнаха да се пишат правила, а за правилата някой трябва да следи, възникна т.н. модерация, в началото с хора, после със скриптове и различни форми на изкуствен „интелект”, което трябва да се възприема като софтуер с повишено логическо ниво на анализ, въз основа на постоянно разширяваща се база данни. Модерацията включва скриване на мнения, блокиране на потребители по разни възможни начини и прочие активни действия, насочени единствено и само за манипулация на останалите. Няма да се спирам на формите, на контрол върху „гласуването” или неговото изкривяване, то не е толкова важно. Появиха се „ферми” за тролове, платени коментатори, които създават впечатление за преобладаващо мислене на прочелите дадена новина. Отчитането на работата им от поръчителите обаче, бе усложнено от някои активни форумци с отказ от традиционните имена, с които се подписват и преминаване на системата заглавие на коментар. Това за кратко имаше ефект. Едни групи излязоха от нелегалност, други започнаха да ползват еднотипни имена, ясно разпознаваеми, а трети въведоха специфичен подпис в самите текстове и всичко тръгна по старому. В тролството се появиха нови „професии”. Спамър, изсипващ глупави мнения на килограм, обикновено копирани, „чаршафи”, дълги празни мнения, които админите не смогват да трият или не искат, но разбиват дискусията. Заяждач, трол атакуващ само определени коментатори, целящ единствено и само да ги отклони от основната тема. Провокатор, разновидност на предния, но действащ глобално върху всички коментиращи. Имитатор, лице ползващо чуждо известно вече име, което пише всякакви дивотии с едната цел, да дискредитира това вече изградено име и останалите да подминават, без да четат. Сянка, сянката е най-опасен, той разпознава стилът и начинът на писане, на целта и след това пуща мнения с разни нюанси, които ползват части или цели пасажи от истински коментар, но и неговата цел е да разколебае четящите и да подронва нечие влияние. Познава се по специфичен подпис, различно от оригинала, но това може да бъде забелязано само от много наблюдателни или добре познаващи, за масата няма разлика.
Пиша ви този ”трактат”, за да сте на ясно, че и в тази война има тактики, които могат да ви поставят в положение на „приятелски огън” и информационна заблуда. Четете статиите, те са подписани или поне редакцията на сайта стои зад тях, но към коментарите се отнасяйте предпазливо. „Совите не са това, което са”. Колкото по-развит и посещаван е един сайт, толкова по-голям шанс има да бъде „налазен”.
Благодаря за прекрасния анализ. Досега съм споделял мнение и мисли по изложени факти и описани събития, но не бях се замислял за методиката на съвременната манипулация на човешките представи и мнения чрез подаваната информация, както и за възможностите за нейното едностранно, пристрастно и превратно тълкувание срещу заплащане от заинтересувани кръгове. Това е достатъчно гадно, защото опорочава самия смисъл на форумите като поле за свободно от контрол общуване между мислещи индивиди.
Има много вода по Земята, но си струва, поне да опиташ да запазиш любимото си изворче чисто.
На мен тролове и пропагандата не ми действат,не ми действаха за ваксината,не ми действат за войната,Аз съм продукт на социалистическото общество и съм се научил да имам собствено мнение,задължително на 180градуса различно от това на партията правителството,медията.Разликата сега е ,че мога да си кажа мнението,без да се страхувам от репресивния апарат на държавата,полиция ,армия.
Зеленски нищо не губи,хохолското общество е дотолкова промито,че неспирния поток от ковчези се посреща от тълпи с окачени знаменца на всичко подходящо.В този цирк,Хора коъто не са роднини на убитите ревят и се кълнят да отмъстят и даже си вярват.Скоро европа ще върне бежанците ,ако е необходимо още пушечно месо,но изглежда там няма липси на такова.Разговора между едноклетъчните хохли се свежда до обмяна на лозунги,като слава украина,героем слава,проституиране и просене.