Кога западните медии отразяват едни протести по света като справедливи, демократични и „добри“, и кога като „лоши“, предизвикани от глутница хулигани? Всичко зависи от това дали съответния протест обслужва интересите на САЩ и неолибералната им глобалистка система, или пък не.

Да се спрем на Чили, където в момента милиони хора са по улици и площади и настояват за оставката на десния про-американски президент, милиардера Себастиян Пинера, който във Вашингтон ласкаво наричат „нашето копеле“. В отразяването на тоя всенароден протест, CNN вече трета седмица излиза със заглавия, които описват протестите като „безредици“, хулигански прояви, метеж и пр. В репортажите им липсва дори намек от отрицателна оценка за президента Пинера, който вече 10 години държи властта въпреки камарите доказателства, че купува гласове, медии и фалшифицира изборите. Той е първият десен демократично избран президент след мракобесната диктатура на американското протеже – фашиста Аугусто Пиночет. Но мизерията и скандално корумпираното управление на Пинера преди 3 седмици изкараха на улицата най-големия брой протестиращи за всички времена в Чили. 9-те милиона протестиращи са абсолютен рекорд и за цяла Южна Америка.

Протестиращия чилийски народ свири и пее по улиците: „Ние сме народът! Единни никога няма да ни победят“ В протестите участват активно над 9 млн. чилийци.

Но това няма да го чуете от CNN и NBC, нито пък ще го прочетете във Фейненшъл таймс, където заглавията яростно адвокатстват на фашизоида Пинера. Най-меките заглавия коментират: „Добре де, човекът уволни целия кабинет (какво искат чилийците още)“, или, „въпреки смяната на конституцията „тия лумпени“ пак протестират“.
До този момент полицията е убила над 200 протестиращи, броят на ранените минава 2500, а около 5000 са арестувани. Има стотици сведения за мъчения, изнасилвания, отвличания и неправомерно използване на сила от страна на специалните служби на пряко подчинение на президента.

Но какво значение имат някакви си 6 млн. протестиращи когато: Хей, та този Пинера е „нашето копеле“ и ни е предало Чили на тепсия. Така разсъждават във Вашингтон. И дирижираните от Капитолът медии следват тази логика.

А сега да се преместим в Боливия:

Там вече за всичко е виновен левият президент Ево Моралес. Моралес е подкрепен от Куба, Венецуела, Русия и Китай. Наскоро той спечели изборите за трети път с 10% преднина, но загубилите про-американски партии обявиха, че е имало изборни нарушения. Които така и никой не доказа. Крайнодесни групички разбиха къщата на Моралес, а после отвлякоха кметицата на голям боливийски град, Патрисия Арсе, тоест ЖЕНА, и се гавриха публично с нея, боядисаха я и я дърпаха за косата, караха я да върви боса, биха я и я принудиха да подаде оставка със сълзи на очи. Всичко това бе запечатано от камерите на местна телевизия.

Причината за боливийските протести: Щом взе властта преди 12 години, Моралес изхвърли американската военна база от територията на страната и национализира държаната дотогава от американска компания водопреносна мрежа на страната. А наскоро в Боливия бе открито и най-голямото в света находище на изключително редкия и ценен метал литий. Като добавим и голямото количество китайски инвестиции, които през последните години се изсипаха в Боливия- ето кое наложи кризисната намеса на Вашингтон за смяна на властта в латиноамериканската държава.

Протестиращи в Боливия

Очакваш шумните американски неолиберални феминисти и соушъл джъстис активисти да опищят света за това, че банда лумпени в Боливия бие жени и нарушава човешки права на всеки ъгъл. Но не – те подкрепят самообявилата се за президент Янине Анес, която има доста шокиращи фашистки изказвания, особено негативни към местното индианско население, което съставлява 85 % от населението на страната. САЩ и ЕС я признаха за президент.

Но, хей, това са демократични протести. А Моралес отказва достъп на нашите мултинационални компании и те не могат да източват страната му. Така разсъждават в Белия дом.

Моралес подаде оставка, но този отвод пък изкара по улиците стотици хиляди негови привърженици.

Ляво и дясно, демокрация и диктатура, свобода и авторитаризъм… за евро-атлантиците това са просто антропологични измислици без никаква стойност, с които свободно може да се жонглира. А единственият критерий по който те оценяват правителствата на страните по света е: те наши кучи синове ли са, или не! Ако си с тях – добре! Ако ли не – цветна революция! Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: