В казахстанските протести изначално имаше много странни неща. Официално изтъкнатата причина за тях – поскъпването на газа от 50 на 100 тенге (от 10 на 20 ст. за литър в български пари) – звучи безумно защото за стандарта на живот на населението в газовия гигант Казахстан тази цена е смешно ниска. Освен това още на втория ден от протестите правителството свали цената на газа почти до нула, но от това вълненията само се засилиха и ожесточиха.

Поразителна беше и невероятната скорост, с която се развиха събитията. По темп и жестокост случилото се изобщо не прилича на до болка вече познатите ни, финансирани от САЩ, цветни революции, а по-скоро на опит за въоръжен преврат.

Знаем много добре как изглеждат платените от запада майдани и участниците в тях – модни хипстъри, интелигентни бабички, луди майки с деца и джендърно неопределени партньорски двойки с шалчета и гащи на райета. Такива хора са способни да обикалят безцелно по улиците с месеци с креативни плакати , да си показват циците, да свирят на пиано и да си правят селфи-та със звездите на протеста. На тях им е все едно колко време ще продължи протеста, защото им се плаща надница.

Но при протестите в Казахстан всичко беше различно. Нямаше никакъв политически дневен ред, нямаше и говорители, които да го изразят, нямаше майданно шоу, песни и танци. Само много делова и кървава каша – убийства на полицаи, палежи на административни сгради, разграбване на оръжейни магазини и складове. Вместо мирни протестиращи, кадрите на новинарските телевизии показаха добре обучени младежи със спортни якета, които организирано се въртяха между горящи коли.

Заглавията на новините отделно покачваха градуса. „В околностите на Алма-Ата има битки“. „20 хил. въоръжени протестиращи атакуваха град Арма-Ата“, „Протестиращи превзеха летището в Алмати.“ Къде сте виждали „мирни платени НПО- протестъри“, които професионално водят престрелка с военните и полицията и само за няколко часа превземат главното летище на страната?

Изглежда, че властите в Казахстан си имаха работа с добре стикована армия от докарани отвън джихадистки терористи и местни криминални банди – а всички атаки срещу силите за сигурност на страната са очевидно бандитски действия за сплашване. Очевидно беше, че тази частна армия от терористи действа по заповеди на външните си клиенти – западните лобита. За формален лидер на „протестите“ се провазгласи избягалия преди време от страната казахстански олигарх Мухтар Аблязов. И вчера в интервю за „Ройтерс“, и преди това в социалните мрежи той се заяви като лидер на протестите.

Биографията му е просто фантастична. Неговите критици твърдят, че той е босът на казахстанската мафия. Дали е така или не – не сме запознати в такава дълбочина, за да преценим. Но е факт, че повече от десет години правоохранителните органи на няколко държави го издирват за редица престъпления. Животът на Аблязов е една безкрайна върволица от съдебни дела, арести, задържания, последвани от мистериозните му бягства, искания за екстрадиция, изчезнали милиарди… Просто граф Монте Кристо ряпа да яде…

След като бяга от Казахстан с откраднати (според казахстанските служители на реда) милиарди, Аблязов се озовава в Лондон. Както знаете, колкото и голям престъпник да си, ако идваш от страните на бившия СССР и приемеш да работиш за британските тайни служби, моментално те ти дават политическо убежище във великобритания. Въпреки всички искания за екстрадицията на Аблюзов в Казахстан, той бе регистриран в Англия като „бежанец“.

През 2017 г. Financial Times публикува интересно разследване за живота на Аблязов зад граница. Какво ли не са разнищили и разкрили в този прелюбопитен материал – и тесните му връзки със служители на американските и британски специални служби, и мистериозното покровителство на британските власти към „бежанеца“.

През 2012 г. Висшият съд в Лондон осъди Аблязов на 22 месеца затвор. В навечерието на обявяването на присъдата обаче на олигарха беше разрешено да избяга от страната. В същото време обаче покровителите му се погрижиха той да не остане без статута си на „бежанец“.

Аблязов се премести във Франция, оттам се опитаха да го екстрадират в Русия (тук той също беше хванат за измамни схеми, отново за милиарди), но статутът му на бежанец попречи на това. В един момент към страните, настояващи за екстрадацията му се включи и Украйна – с обвинение за откраднати от него 400 млн. долара. Ала и Франция, по подразбиране, реши, че Аблязов не е международен престъпник, а политически затворник.

През 2020 г. и Франция даде на олигарха статут на бежанец.

Така властите на Великобритания и Франция легализираха лице, заподозряно в различни икономически престъпления. И през януари 2022 г. се оказва, че този престъпен талант живее неясно от кога в Киев, обявява се от там за лидер на казахстанския протест и започва да дирижира опита за преврат.

Успоредно с него активно действат и стотици западни неправителствени организации, които развиват своите мрежи „на терен“ в Казахстан от много години – от местното „Отворено общество“ до въздесъщата USAID с нейните бездънни бюджети и цели армии от платени „доброволци“.

Намесата на миротворците на ОДКБ (мироопазващата организация на шестте държави – Русия, Беларус, Казахстан, Армения, Узбекистан и Киргизстан) позволи на казахстанските сили за сигурност да започнат да умиротворяват терористите и бандитите, и ефективно да пресекат опита им да извършат държавен преврат. И тогава започна третото действие на Марлезонския балет:

Вчера западните медии масово излязоха със заглавия на първите си страници като: „Под предлог за бунт, Путин организира експанзия в Казахстан“. Написа го американският The New York Times.

А ето какво написа британският Daily Mail: „Владимир Путин изпраща войски в Казахстан, за да потуши протестите, които избухнаха заради поскъпването на газа“.

Анализаторът на Washington Post пък пише открито за „инвазията на Путин в Казахстан“ и му предрече тъжно бъдеще и тотален крах – както стана с руското влияние в Украйна.

Ето каква картина целят да нарисуват тези заглавия в главата на обикновения западен човек от улицата, който дори не знае къде точно се намира Казахстан: В далечна и бедна държава, чието име завършва на -stan, местния Султан вдига цените на газа. Обеднялото население излиза на площадите. Султанът призовава за помощ съюзника си – кървавият диктатор Путин… и коварният Кремъл незабавно въвежда войски на територията на суверенната държава. И ужас-ужас-ужас…

Нищо, че войските на ОДКБ влязоха в Казахстан не да се месят в конфликта, а да защитят руските инвестиции там от терористични актове и други посегателства. В Казахстан се намира космодрумът Байконур и хиляди руски предприятия. На територията на Казахстан оперират над 7 хил. руски фирми и живеят 4 млн. етнически руснаци.

Бъдете сигурни, че съвсем скоро същите западни медии ще подхванат пропагандната теза за руското „нахлуване“ в Украйна – и всичко това ще падне върху добре наторената почва, изпълнена с истерии в стил „Планът на Лудия Влад: Путин планира блицкриг в Украйна и ядрен шантаж на Запада с цел възстановяване на СССР“.

И колко навременно и услужливо казахският майдан съвпадна с предстоящите буквално след дни преговори между САЩ и Русия за неразширяването на НАТО на изток. И нека отбележим, че западните режими всъщност не се интересуват от самия Казахстан. Дали там вдигнаха цените на газа или ги намалиха, дали се убиват по улиците или не – на кого му пука? Основният сюжет на западната пропаганда се върти около това, че „Путин е вкарал войските си в суверенен Казахстан“.

Става ясно, че западните поръчители на метежа не са особено притеснени от слабия и неплодотворен резултата на тази терористична атака в Казахстан. Ако платените от тях метежници бяха успели да съборят правителството на Токаев – страхотно. Западът получава още едно огнище на брутален национализъм, милитаризъм и бедност в слабините на врагът Русия, по подобие на украинското. След което скоростно щеше да настани там поредната американска военна база. Но и провалът на метежа им дава дивиденти. Мироопазващата мисия на страните от ОДКБ вдига топката на западните медии за истерика, клеймяща „руската експанзия“. Което ще даде основания на Запада да напомпа Украйна допълнително с оръжие – под предлог да я пази от руска инвазия.

Русия е тази, която иска да граничи с независими, стабилни и самоуверени държави, които да се развиват и да просперират. За Москва би било много по-лесно и изгодно да преговаря и да развива търговско-икономически и културни връзки с такива държави. Но за Вашингтон всички тези страни са недържави, ничия земя, сива зона… и следователно територия за свободен лов.

Точно така цинично и нагло днес Западът използва Казахстан. Трупове по улиците, горящи сгради в центъра на най-красивия Средно-Азиатски град Алма-Ата, страх и отчаяние на хиляди хора, загубили близките си – и всичко това за Запада е само претекст за поредната информационна атака срещу Русия.

Преди това на Западът му беше достатъчно да изпомпва петрола на Казахстан – не е тайна, че две трети от местната петролна индустрия е собственост на западни корпорации. Но днес Западът изпомпва кръв от там. Украйна е следващата на опашката. Skandalno.net

Превод: Пею Благов, Skandalno.net