Уви, в деня, в който отбелязваме 200 години от рождението на Георги Сава Раковски – бащата на българското национално революционно движение, можем с тъга да отбележим, че днес няма много горещи последователи на родолюбивата доктрина на легендарния революционер, общественик, етнограф и журналист. Къде от заблуждение и лоша политическа, историческа и обществена култура, къде по инерция, на отминалите избори народът ни формира едно 45-то Народно събрание, което се очертава да е по-вредно за българските национални интереси дори от предишното, доминирано от фашистката хунта ГЕРБ. И една от темите, по които 3-те партии на протеста се готвят да предадат отечеството ни е Македония.

Същата тази Македония, за която през ХХ век българите дадоха стотици хиляди жертви, и с която са родово свързани жителите на няколко столични квартала, както и всеки четвърти гражданин на Република България!

Отдавна алармирам, че Съединените американски щати, Германия и Брюксел натискат България да се откаже от националните си интереси, историята и идентичността си, за да задоволят техния геополитически интерес. А в случая интересът им диктува Северна Македония да бъде приета възможно най-скоро в Европейския съюз. И те излъчват недвусмислени сигнали към България час по-скоро да се съобрази с това.

Още бившият заместник-помощник държавен секретар от Демократическата партия, която в момента управлява Съединените щати беше категоричен, че администрацията на Джо Байдън ще поиска незабавно приемане на Северна Македония в Европейския съюз.

По-нататък, от страна на Вашингтон имаше твърдения, че едва ли не САЩ са разочаровани от нас, че не сме дали зелена светлина на Северна Македония да се присъедини към съюза на европейските колонии на САЩ – за кратко ЕС. Нищо че с това България би загърбила най-важните си и стратегически национални интереси (защото да ме прощавате, но териториалната ни цялост и национална идентичност са по-важни от дребните и съмнителни облаги от евроатлантическата ни геополитическа принадлежност).

От германския Die Welt също изразиха немската позиция за спора ни със Северна Македония. Ето какво гласи тя: „Тези български сенки от миналото не бива да спъват преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз“.

Политическата коментаторка Йохана Даймел дори заяви, че е „абсурдно да вкарваш спорове за идентичността в преговорния процес с Европейския съюз“.

Някой си Клаус Шрамайер (бивш германски дипломат у нас) дори каза следното:

„Тъкмо българите имат всички възможни основания да третират с разбиране своите македонски братя и сестри. Та нали именно фаталната българска стратегия по време на Междусъюзническата война доведе до изгубването на Вардарска Македония и Южна Сърбия. Държавата България не се отнесе „братски“ към македонците нито по време на двете окупации през Първата и най-вече през Втората световна война, нито пък когато предаде македонските евреи на нацистка Германия.“

Но нека се върнем към актуалната ситуация: Известно е, че градската либерална десница, която успя да влезе в Народното събрание с новия си аватар, наречен „Демократична България“, заема позиция, че България трябва да постигне компромис със Северна Македония, дори този компромис да е тотална щета за историческата истина. При това ДБ влезе в парламента с впечатляващия резултат от 300 000 гласа и тотална доминация в столицата. Резултат, който силно намирисва на фалшифициран, като се има предвид снобския характер на градската десница и отвлечените й идеи за съдебна реформа- отново американска хрумка.

Още миналата година Христо Иванов твърдеше, че България със своята позиция да блокира евлочленството на Скопие, рискувала да постигне „затваряне на прозореца на възможност за европейската интеграция на Република Северна Македония и Балканите в Европейския съюз. А това си било чист саботаж срещу евроатлантизма“.

Основният проблем в това за Христо Иванов е, че по този начин ще „дадем огромен исторически бонус на Белград, Москва и Пекин, които си мечтаели скопският югоанклав да остане завинаги в тяхната политическа и икономическа орбита“.

И тук, уважаеми читатели, е разковничето: Целият проблем е геополитически и е свързан с позицията на Съединените щати, която гласи, че Северна Македония и Западните Балкани не трябва да остават като бяло петно в тила на предните позиции на Американската империя. Защото в противен случай тези „петна“ много бързо могат да бъдат оцветени с цветовете на флаговете на Русия, Китай, Турция и други сили.

Зая никого вече не е тайна, че партиите от коалицията „Демократична България“ са днешните изразители на американските интереси у нас. Преди време същите партии плюс още няколко градско-десни партийки изпълняваха същата функция като членове на Реформаторски блок. Тогава те правиха всичко възможно за да провалят проекта „Южен поток“, който по-късно стана „Турски поток“, и който беше така горещо желан от президента Ердоган.

Поредното доказателство за компрадорската роля на Демократична България е и позицията на един млад македонски общественик, който в социалните мрежи пожела Христо Иванов да стане български министър-председател.

Г-т Стоян Рашков, който е представител на Ротари-Европа за Северна Македония, а преди е бил свързан и с Атлантическия клуб на България (същите онези клуб, чийто несменяем председател и американски агент Соломон Паси наскоро охулиха националния ни празник 3-ти март като опасно свързан с Русия). Та въпросния Стоян Рашков изразява следната позиция:

„Един мой анализ за изборите в България. Факторът за дестабилизация Красимир Каракачанов и неговото ВМРО-БНД, разбираемо, останаха в историята. Бойко Борисов победи на изборите с неговата ГЕРБ, но истинският победител е Слави Трифонов, който разруши БСП. Гласовете за Слави са гласовете на младите, които показват, че им е ясно в каква смешна балканска приказка живеят. Корона кризата попречи на старото комунистическо гласоподавателно тяло да налее сили в БСП.“

По-нататък македонистът, близък до правителството на Зоран Заев, започва да хвали и формацията на Христо Иванов, след като казва, че Бойко Борисов ще отстъпи министър-председателското си място:

„Според мен най-вероятно на мястото на Борисов ще застане Христо Иванов от Демократична България, който е политик, способен да реши проблема с Македония“.

„Самият той е потомък на славен македонски род на Натанаил Охридски или Натанаил Зографски, а по майка е от комунистическа фамилия и поради това, скопската УДБА-шка група не може да вика по него със старите обиди към българите „фашист“ или „татар“, продължава със суперлативите македонецът.

„Биографията на Христо е обемна, а от това, което може да се прочете виждаме, че е бил стипендиант на Фулбрайт в Съединените щати“ – тук очевидно се изтъква едно много важно качество на Христо Иванов, а именно, че е продукт на една стара имперска политика още от римско време за „възпитаване“ на елитите на сържавите- васали. Но нека продължим:

„От получените гласове се вижда, че в София победи Демократична България, както и, че той (Христо Иванов, р.) е ключовият играч в този процес“, казва Рашков.

„Христо Иванов се прослави с раздухването на корупционния скандал с плажа на Черно море, където истинският собственик беше Ахмед Доган, след който скандал младите излязоха по улиците на София. Христо Иванов за премиер“, казва още македонският общественик.

С други думи, много хора от политическия елит в Скопие вярват, че Христо Иванов е техният ключ към влизане в Европейския съюз без да им се наложи да спазват онова, което подписаха с България като договор за добросъседство през 2017 година (който договор пък от своя страна беше необвързваща недомислица на управляващите от ГЕРБ).

Още през 2018 година, свирепите атлантици от Демократична България казват:

„Най-абсурдни са заплахите, че страната ни ще спре присъединяването на Република Македония към НАТО и Европейския съюз. Членството на югозападната ни съседка в двете организации е от жизнен национален интерес за България и той не съвпада с целите на Путиновата дипломация….“

Интересно как по-точно, членството на Република Северна Македония в Европейския съюз е от жизненоважен интерес за България, ако Скопие влезе без да решим проблемите помежду си? Кое е в наш интерес? Македонските репресивни служби да продължават безнаказано да тероризират, бият и убиват хората с българско самосъзнание в страната ли? Или може би в наш интерес е в Европейския съюз да има държава, която официално насажда сред подрастващите си граждани яростна българофобия? Кражбата на историята ни ли е в наш интерес или унищожаването на българските културно-исторически паметници край Вардар?

Да не забравяме, че на ниво Европейски парламент, представителят на Демократична България Радан Кънев също се обяви против българската блокада върху преговорите на Скопие с Брюксел:

„Свидетели сме на опасна комбинация от дипломатическа дилетантщина, предизборен популизъм, цялостна историческа и политическа безпросветност, както и предателство на националния ни интерес в полза на чужда държава- в случая САЩ“.

Освен това, миналата година с особено дейните усилия на евродепутата Радан Кънев, Европейският парламент прие една резолюция за България, в която се зове за признаване на сепаратистката, антибългарска и полу-терористична организация у нас ОМО Илинден.

Всъщност, за Радан Кънев, Христо Иванов и другите атлантици в България, по-твърдата позиция срещу българофобията в Скопие и заплахата за националната ни сигурност, интегритет, териториална цялост и идентичност е някакъв „жанр от края на XIX и началото на ХХ век“. За тях този въпрос не е важен. Важно им е само, че Съединените щати и Европейският съюз искат незабавна интеграция на Република Северна Македония с ЕС. А щом началниците-глобалисти в Брюксел и Вашингтон са казали, кои сме ние простите български туземци, че да оспорваме волята им с нашите приказки от „ХIХ век“?

Друга партия, която заема откровено антибългарски позиции по македонския въпрос е, разбира се, Движението за права и свободи. Тук въпросът е прозаичен. Държавният департамент на Съединените щати обяви, че у нас имало някакво непризнато и многострадално „македонско малцинство“. Ако под натиск от Вашингтон и Брюксел, София приеме брътвежите на Скопие за „македонско малцинство“ у нас, ще се създаде прецедент, който ще позволи на Движението за права и свободи да повдигне въпроса и за други „национални малцинства“, извоювайки си силни позиции за вмешателство у нас. Все пак, нека да припомним, че официално в България няма „национални малцинства“. Има хора с различен етнически произход и верска принадлежност, но не и „национални малцинства“. В това закона е категоричен.

Но на отминалите избори 300,000 българи, предимно от София и чужбина решиха, че освен ДПС, в парламента трябва да има и втора сила, която да работи за разбиването на монолитността на българската нация и прокарването на антибългарски тези – Демократична България. Не вярваме, че това е истина. Вероятно става дума за фалшифициран вот.

Нека припомним, че преди провелите се на 4 април парламентарни избори у нас, в Скопие ентусиазирано призоваваха хората от Северна Македония с български паспорти да гласуват за „Демократична България“, „Изправи се! Мутри Вън!“, Има такъв народ“ и ДПС. Случайност? За съжаление – не.

В момент, когато в планетарен мащаб имаме колосални геополитически раздвижвания и от редица посоки се показват най-различни опасности, България ще осъмне с един парламент изпълнен с хора, които не се вълнуват от българските национални интереси, от българската съдба, и които най-вероятно не се виждат като българи, а като „граждани на света“, „европейци“, „евроатлантици“. Хора, за които волята на Белия дом, Брюксел и даже на г-н Сорос е по-важна от оцеляването на българската нация.

Дано сме лоши пророци, но ако тези политически сили участват в конфигурирането на ново правителство, има голяма опасност от тотално отстъпление по македонския въпрос.

Освен това трябва изрично да се подчертае, че по-големите политически сили, които се коалират или допуснат някакво влияние на „Демократична България“ и други подобни политически сили, също ще носят тежката отговорност на извършители на огромно предателство в името на дребнавата парламентарна аритметика. И ще носят отговорност за това предателство.

Всичко това потенциално означава удар по българската история, идентичност, национална сигурност и дори териториална цялост. Или иначе казано, ще означава, че българите най-накрая сме се предали след почти 14 века история.

Дали историческото битие на нашия народ е към края си – това ще разберем съвсем скоро- през следващите 10 години. Ако отстъпим по македонския въпрос, това ще е една от най-силните индикации за леталният ни скорошен изход като народ и държава. Ние не спираме да се надяваме, че българският народ е запазил част от своята стародавна мъдрост, борбеност и воля за национално съществуване, които в един сюблимен момент ще противопостави на нихилистите и предателите на род и родина, каквито глобализмът все повече умножава и рои. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: