Въоръжените сили на Украйна търпят наистина огромни загуби. За по-малко от 10 месеца в рамките на СВО са убити над 100 хиляди украински войници и около 200 хиляди са ранени без възможност за завръщане в редиците на армията.

Това е 7 пъти повече от загубите на Съветския съюз за всичките 10 години война в Афганистан. Това са също и 7 пъти повече от загубите на Русия за година и половина война в Чечня, и то според най-завишените неофициални оценки на западните правозащитни организации. И 2 пъти повече, отколкото САЩ загубиха във Виетнам за 20 години война.

Загубите на въоръжените сили на Украйна в днешното СВО са 7 пъти по-големи от загубите на противника им – руските войски и народното опълчение на Донбас.

Въоръжените сили на Украйна вече са загубили една трета от първоначалния си състав, който в началото на войната наброяваше 280 000 души.

Ако разделим загубите на изминалите 300 дни от началото на СВО, излиза, че въоръжените сили на Украйна ежедневно са губили по 300 убити бойци и още 600 ранени. Всеки божи ден по един украински батальон е умирал, а други два са пращани в болница.

Това са толкова големи загуби, че мнозина в Украйна все още не могат да повярват, че наистина се случва.

Но се случва точно това. Такива са загубите. Наскоро дори главният еврокомисар Урсула фон дер Лайен се изпусна. Вярно, 2 часа след това съобщението й беше редактирано, но който пожела – го чу и разбра.

Но много преди Урсула фон дер Лайен да го признае официално, в мрежата се появиха информации за такива загуби на Въоръжените сили на Украйна.

През август от изтеклия доклад на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Залужни до секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Данилов стана известно, че безвъзвратните загуби (убити вйници) на въоръжените сили на Украйна възлизат на 76 хиляди души.

А от август насам Въоръжените сили на Украйна претърпяха най- големите си загуби -в Херсонското и Харковското направление, в Бахмут и край Красни Лиман, както и на линията Сватово-Кременная. Така общият брой убити украински войници достигна бройката от над 100 хиляди.

Припомняме също, че министърът на отбраната на РФ Шойгу в доклада си до президента през септември „съжали“ за въоръжените сили на Украйна и съобщи за загубата на 65 000 техни убити войници. Но най-вероятно и данните на Шойгу тогава са били непълни, тъй като в тях по обективни причини не бяха включени загиналите при руските ракетни атаки по военно-учебните центрове и места на дислокация, жертвите от които руското министерство на отбраната просто не може да преброи.

Но защо въоръжените сили на Украйна търпят толкова големи загуби?

Украинската армия се готвеше за тази война в продължение на 8 години. За това време с помощта на западни военни инженери и инструктори въоръжените сили на Украйна изградиха мощна система от укрепления в Донбас (неслучайно на руските сили в момента им е толкова трудно да ги преодолеят), целият блок на НАТО помага на Украйна в тази война, доставяйки й най-новите си оръжия и оборудване и осигурявайки разузнаване, наблюдение от космоса и хиляди чуждестранни наемници, включително натовски войници в отпуск.

Защо се получава така, че при такава сериозна подготовка и снабдяване от целия блок НАТО Въоръжените сили на Украйна търпят колосални загуби, в пъти по-големи от загубите на руските войски и народното опълчение на Донбас?

Има няколко причини за това:

1. Използване на част от украинската армия като „пушечно месо“.

Само част от въоръжените сили на Украйна са минали през добра военна подготовка. А една немалка част от тях не са преминали през каквато и да е подготовка.

След избухването на войната Киев започва да мобилизира и изпраща на фронтовата линия слабо обучени и дори напълно необучени резервисти.

Необучени резервисти, които се оказват на фронтовата линия, без дори да са ходили войници, понякога болни и възрастни хора, бързо умират под артилерийския обстрел и в битките, а Киев изпраща на тяхно място, абсолютно същите необучени хора без шанс за оцеляване.

Регистрирани са огромен брой случаи, когато новобранците са изпратени на фронтовата линия без командири и ясни инструкции. Просто ги хвърлят отпред да се бият както могат.

Командирите и опитните бойци от въоръжените сили на Украйна открито наричат подобни подкрепления „месо“. В интернет е пълно с видеоклипове с реплики на командири от ВСУ от типа: „изпратете повече месо“.

Защо командването на въоръжените сили на Украйна се отнася така към своите бойци?

Може да се предположи, че по този начин командването се опитва да запази добре обучените си лични части от руските артилерийски канонади, като нарежда в отбраната на първа линия слабо обучени резервисти.

На Киев явно му липсват опитни и обучени части. Няма достатъчно време за подготовка на мобилизираните стотици хиляди на вече 9 вълни. А позициите трябва да се поддържат. Политическата ситуация го изисква. Западните партньори го искат.

Необходимо е да се поддържа нивото на патриотизъм в обществото. А това става като минимум задържат позициите. Трябва да хвърлят в битка това, което имат, за да запушват дупки във фронтовата линия ден след ден и да предотвратяват големи отстъпления, вкопчвайки се във всяка опорна точка.

Има и друга причина за такова отношение на украинското командване към войските. Огромната част от мобилизираните са жители на източните и южни рускоговорящи православни региони на Украйна, които украинските националисти и командири на въоръжените сили на Украйна, които пък масово са от католическата и украиноговоряща Западна Украйна смятат за „втора ръка полуукраинци“, т. нар. „схидняци“. Професионални войници сред „схидняците“ почти няма, защото взелите властта в Киев след 2014 г. западноукраински елити им нямат доверие, считайки ги за проводници на „руски подлоги“. Тези хора (рускоговорящите „схидняци“) изобщо не са съжалявани и понякога дори откровено са презирани. Затова те са пращани в месомелачката на цели батальони.

Може дори да се предположи, че украинското ръководство прави това нарочно, надявайки се по този начин бързо да прочисти територията на източните и южните райони от „непълноценното руско население“. Метод за постигане на расова чистота, използван от нацисткия режим в Германия по време на ВСВ.

2. Използването на заградителни отряди.

Част от загубите на въоръжените сили на Украйна се дължат на мръсната работа на собствените им заградителни отряди, съставени от украински националисти от Западна Украйна, които стрелят по тези „схидняци“, които напускат позициите си или се опитват да се предадат на руснаците.

В интернет има видеа с няколко случая на масови екзекуции на „прегрешили“ по този начин украински войници. И това са само заснети видеа, изтекли в телеграм каналите. Какъв е реалният брой на тези масови екзекуции на „предатели“ – можем само да гадаем.

Ако руското командване, в ситуация, в която не е сигурно, че ще успее да задържи позициите си, изтегля войските си (както се случи в Харковска област, в района на Красни Лиман, в Херсон и с плацдарма на целия западен бряг на Днепър), то в подобна ситуация украинското командване поставя зад войските си заградителни отряди със заповед да стрелят по всеки украински войник, който тръгне да отстъпва.

Следователно не можем да изключим, че значителна част от загубите на въоръжените сили на Украйна са в резултат на работата на заградителните им отряди.

3. Бягството на командирите.

Командирите на въоръжените сили на Украйна често изоставят своите части на предната линия и се скриват в тила – това е системно явление във ВСУ.

Почти всички пленени войници на ВСУ разказват, че в момента на битката в тяхната част не е имало нито един офицер. А понякога дори е нямало и сержанти. Командирите или изпращат войниците си на фронтовата линия сами, или ги завеждат там, но след това бягат назад.

Като се има предвид, че преобладаващата част от пленените говорят точно за такава ситуация, а активните войници от Въоръжените сили на Украйна често пишат за същото в телеграм каналите, можем да заключим, че по-голямата част от частите на ВСУ на фронтовата линия се бият без офицери.

И това е съвсем разбираемо, като се има предвид, че повечето командири на въоръжените сили на Украйна са „чисти западни украинци“, които в съвременна нацистка Украйна са смятани за по-висша раса от умиращите мобилизирани „схидняци“, които попълват повечето части. А и на повечето етнически чисти западно-украински командири не им се умира и гледат да се пазят, особено след като военният чин им го позволява.

Украинските командири се отличават с интелигентност и изобретателност, отлично разбират подреждането на силите, оценяват превъзходството на руската артилерия и авиация и затова предпочитат да се мяркат на фронтовата линия по-рядко.

А поделение без командир, особено ако е оборудвано с мобилизирани хора без боен опит, се превръща пушечно месо. Дезорганизирано и често деморализирано месо, което в друга ситуация би било възможно да се бие и да даде отпор… но не и в тази, при която руската военна машина изпепелява огромни територии с мощен и неспирен артилерийски ураган.

Останали без командир, дори опитни бойци биха понесли тежки загуби, просто защото ще действат непоследователно, без подкрепа от артилерия и съседните войскови части.

4. Командирите на ВСУ имат пряка полза от мъртвите си бойци.

Може да прозвучи странно, но много командири на въоръжените сили на Украйна са пряко заинтересовани от смъртта на своите бойци. Защото, ако боецът загине и командирът не докладва за това веднага, а изчака, тогава той (командирът) ще получи заплатата на боеца за следващите три месеца.

Схемата за обогатяване би била интересна, ако не беше толкова чудовищна – ако изпратите отряд от 7 бойци на сигурна смърт и скриете смъртта им (просто не докладвате веднага), тогава вие в качеството си на техен командир ще получите месечните заплати на седемте бойци за следващите 3 месеца накуп (заплатите във ВСУ се изплащат на тримесечие-б.а.) И ще приберете тези пари за себе си. Тоест от смъртта на 7 ваши войници получавате 21 заплати.

Ако по същия начин изпратите на сигурна смърт цял взвод от 30 бойци, ще получите 90 заплати. Добри пари.

Но какво ще стане, ако умишлено хвърлите на изпепеляване и утилизация цяла рота?

Разбира се, тази схема трябва да се покрие от по-високопоставен командир, който да си затваря очите за подобни загуби. Но тогава ще ви се наложи да делите плячката с този по-висш командир.

Украинската армия е една от най-корумпираните армии в света, така че в тази схема могат да участват не само командири на батальони, но и командирите на цели бригади, които формират батальоните и печелят огромни пари от това. Загинал батальон, за който никой не съобщи навреме носи на висшите им командири по схемата печалба от 1000 заплати. А това е повече от 100 милиона гривни, или 2.5 милиона долара.

Ако вземем предвид казаното в параграф 1 по-горе за това, че висшето и средно украинско командване смята мобилизираните схидняци за почти същите подчовеци като руските „сепаратисти“ от Донбас, то с голяма степен на вероятност можем да предположим, че тези хора смятат не само за свое право, но дори за свое задължение да изчистят украинската земя от тях, тогава възможността да спечелят милион долара в добавка определено няма да бъде пропусната .

Ако в същото време се вземе предвид и точка 2 за използването на заградителни отряди, процесът напълно се превръща в добре смазан и работещ конвейер за убийства на свои и печалба от това.

5. Черна трансплантация на органи.

След началото на СВО стана известно за пристигането на екипи от черни трансплантолози в Украйна, маскирани като наемници към американското ЧВК „Моцарт“. Същите две лица са вършали в Косово в тясно сътрудничество с АОК. А напоследък се появиха съобщения за драстично падналите цени на донорските органи в Европа.

Колко сърца, бели дробове и пр. човешки органи за трансплантиране трябва да са доставени накуп в Европа, чието население е 500 милиона, че това свръхпредлагане да доведе до сегашния драстичен спад на пазарните цени – може само да гадаем.

Какво правят черните трансплантолози в Украйна и откъде идват толкова много донорски органи, че цените за тях започнаха да падат в Европа, не е трудно да се отгатне.

От това можем да заключим, че не само украинските командири на ниво рота, батальон и бригада, но и висши служители в Киев получават доходи от големите човешки загуби на Въоръжените сили на Украйна.

Защото без участието на висши правителствени служители в Киев работата на европейските и американски екипи от черни трансплантолози на украински терен би била невъзможна.

И за да бъде работата на последните не само възможна, но и възможно най-рентабилна, са необходими големи загуби. Колкото повече – толкова по-изгодно. Това е бизнес за стотици милиарди, че даже и трилиони долари.

Оказва се, че цялото украинско военно командване и правителствено ръководство е лично заинтересовано от това въоръжените сили на Украйна да търпят големи загуби. И не просто големи, а възможно най-големи.

Но тук идва въпросът:

Но какво да кажем за Украйна?

Украйна може да загуби войната за по-малко от година, ако продължи да губи войски със същите темпове, както през последните 10 месеца.

Наистина ли не разбират това в Киев?

Може да се предположи, че в Киев разсъждават така: Така или иначе САЩ няма да позволят Украйна да загуби. Когато свършат украинците от юга, в месомелачката ще бъдат вкарани поляците. Поляците, които така или иначе вече здраво воюват на украинския фронт със свои наемнически отряди. А когато свършат и поляците, с тази задача ще се заемат румънците и българите. А след това някой друг. Докато не се опре до германците. Достатъчно дълго време има дотогава.

А Киевската хунта разполага с достатъчно украинско пушечно месо за още една година, въпреки огромните си ежедневни загуби. Или може би дори две години. След което Хунтата може да се съгласи на преговори, да уреди примирие за следващите осем години, а после „приказката започва отначало“.

И въобще някой от украинското ръководство интересува ли се от бъдещето на Украйна? Някой в Киев мисли ли за бъдещето на тази страна?

Последният в Киев, който мислеше за Украйна, беше Янукович, който отложи подписването на асоциирането на Украйна в ЕС именно защото го смяташе за недостатъчно изгодно за страната си. И как свърши?

Ако днешният глобо-фашистки Киевски политически елит мислеше за Украйна, нямаше да докара някога най-богатата съветска република до война с Русия.

Ако днешния глобалистки прозападен Киевски елит мислеше за Украйна, той нямаше да организира майдани, а щеше да развиват икономиката и да направи Украйна най-богатата страна в Източна Европа, за което имаше всички възможности и предпоставки.

Ако Киев беше помислил за Украйна, тогава населението на страната нямаше да намалее от 50 милиона през 1990 г. до 25-30 милиона на територията, контролирана от Киев през 21 г. преди началото на СВО. Ако фашисткия елит мислеше за страната си нейното население през последните 30 години вече щеше да е нараснало до 70 млн., до поне половината от руското население.

Но в Киев през последните 30 години и особено през последните 8 не мислят за Украйна, а само за лична изгода. Такава е идеологията на западните неолиберални глобалисти. В идеологията им е също и че не трябва да има държави.

И личната изгода на Киевския глобо елит сега е в това, че войната трябва да продължи възможно най-дълго, на всяка цена, дори с цената на огромни загуби. Освен това огромните загуби, както е изяснихме по-горе, осигуряват и лична печалба.

Александър Русин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: