След затварянето на западните пазари за Русия, естествено възникна въпросът къде да пренасочим потоците от нашите стоки и услуги. Индия и Китай са традиционни наши партньори, но не бива да забравяме и цял континент с изключителни перспективи, с който също ни свързва богата история – Африка.

Черен склад

Африка е истинска съкровищница от ресурси, от които пряко зависи благосъстоянието на западните страни и в някои отношения на руските компании. Например на Гвинея се падат 50% от бокситите, произведени от “Русал”, докато “Росатом” получава уран от Танзания и Намибия. Африка има огромни запаси от руди от манган, хром, платина, мед, кобалт и други ресурси, да не говорим за нефт и газ.

В същото време Африка е и гигантски пазар с нарастващо население от 1,2 милиарда души. В същото време през последните 20 години темповете на икономически растеж на континента са сред най-високите в света.

Разбира се, веднага след влошаването на отношенията с Русия западните страни се опитаха да вземат от африканския склад всичко, което самите те отказаха да купят от Русия. В действителност обаче се оказа, че положението не е толкова просто.

Така Алжир през март преживя истинска инвазия на европейски дипломати, а след това и на американски – до заместник-министъра на отбраната на САЩ по африканските въпроси Чиди Блайдън и държавния секретар Антъни Блинкен. Всички те се опитаха да увеличат доставките на алжирски газ за Европа, но не успяха – Алжир отхвърли исканията им.

В Либия, която е износител на петрол в Европа, внезапно ескалира вялата гражданска война, бунтовниците завзеха най-големите петролни находища, пристанища и спряха работата им, намалявайки производството с 2,5 пъти.

Южна Африка внезапно обяви форсмажорни обстоятелства по договорите за въглища поради повреди на локомотивите, участващи в превоза и предупреди, че обемът на износа ще спадне значително през следващите шест месеца.

Като цяло Африка не бърза да спасява Европа и се опитва да поддържа специални отношения с Русия дори след 24 февруари. Какво допринася за това?

Африка си спомня

В съзнанието на африканците европейците са жестоки и хитри колонизатори и потисници, докато Русия и СССР, между които не правят голяма разлика, са освободител и помощник. Всъщност без помощта на СССР много независими африкански републики днес просто не биха съществували. Съветският съюз изгражда повече от 400 промишлени предприятия в свободните страни на Африка: металургични заводи и хидравлични съоръжения, допринася за повишаване на грамотността на местното население, масово обучава специалисти в собствените си университети, доставя оръжия и отпуска пари. И ако в страните от Източна Европа се опитват да забравят съветската помощ възможно най-скоро, то в Африка все още помнят и това не са празни приказки.

При скорошно гласуване в ООН от 47 африкански държави 31 отказаха да подкрепят резолюцията, осъждаща Русия за специална операция. Бившият премиер на Бенин Лионел Зинсу каза следното:„По-голямата част от африканския елит се формира в Съветския съюз – лекари, инженери, пилоти, учители, учени. Руснаците са единствените европейци, които са деколонизирали Африка. И Африка го помни. Точно както Африка помни европейските зверства. Ако забележите, африканските страни не подкрепиха резолюцията на ООН, осъждаща Русия. И те никога няма да подкрепят никакви резолюции срещу Русия. Това е зашито в гръбнака на всеки африканец: Русия е добра, независимо какво мислят за нея. Това е константа.“

Със стара памет обаче няма да стигнете далече, а руско-африканските отношения трябва да бъдат освежени. Това се случва в момента.

Нов етап

През 2019 г. Русия беше домакин на голямата среща на високо равнище Русия-Африка в Сочи, на която присъстваха ръководителите на 43 африкански държави и общо 10 000 участници. Втората среща на върха е насрочена за края на тази година и засега няма съобщения за нейното отмяна или отлагане. Освен това интересът на Африка към развитието на отношенията с Русия нараства, тъй като заплахата от глад се засилва. Русия и Украйна осигуряват половината от вноса на пшеница за Африка, значителни количества царевица и торове. Просто няма какво да ги замени. Проблемът с глада неизбежно поражда проблема със сигурността. И тук Русия също има своя коз.

Именно Русия през последните години успя да възстанови реда в Мали с помощта на военни инструктори, което беше силен удар по репутацията на Запада, който с всички сили не успя да се справи с тази задача цяло десетилетие. Признавайки поражението, Франция и нейните европейски партньори в операцията, както и Канада, решиха да изтеглят войските си от Мали.

Подобна е ситуацията и в Централноафриканската република, където Русия възстанови реда само за година, укрепвайки централната власт и изчиствайки страната от ислямисти. Русия в Африка отново започва да се възприема като единствената сила, способна да гарантира сигурност. Не без основание на 17 февруари, след военния преврат в Буркина Фасо, ентусиазирани привърженици на новия режим излязоха на улицата, размахвайки руски знамена, и призоваха за прекъсване на отношенията с Франция, за да заздравят приятелството с Русия. А Мали и Египет потвърждават плановете си за съвместни антитерористични и военни учения с Русия.

Така сегашната ситуация благоприятства развитието на руско-африканските отношения. Трябва обаче да се разбере, че по пътя има препятствия.

Това е шанс

С цялото си богатство и потенциал Африка си остава барутно буре с много проблеми, наследени от колониалния период. Африка остава убежище и арена за терористични групировки, както добре познати на обикновените хора, така и напълно диви, от местен произход. Сега, когато Западът се оттегля и, за съжаление, икономическата криза вече е неизбежна, всички тези противоречия ще излязат наяве.

Освен това не бива да забравяме, че освен Запада и Русия, други играчи също имат свои собствени апетити към Африка, например Турция и, разбира се, Китай. За сравнение, търговията на Китай с Африка е 20 пъти по-висока от тази на Русия. Но всичко това не означава, че трябва да се оттегляме – напротив!

Влязохме в уникален исторически период на преформатиране на цялата глобална политика. Нашият завой на Изток вече е в ход и отваря нови перспективи, но за да не изпаднем в пълна зависимост от Изтока, има смисъл да се засилват усилията на юг. Едното не противоречи на другото, в крайна сметка в интерес на всички участници е да се формира едно голямо пространство, сигурност и развитие на нов свят, простиращ се от Сенегал до Курилите. Ето къде се крие бъдещето на цивилизацията.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: