След последния сблъсък между Борисов и опозицията, с помощта на главния прокурор, който Баце „сам си избра“, за да се разправи с омразните му БСП и президент, стана очевидно, че в България има двувластие.

И то датира поне от началото на 2018 г., ако не и от края на 2016 г.

Имаме си перманентно избиран с фалшификации премиер – национален предател и пионка на САЩ, затънал до уши в корупция, престъпления по служба, некадърност… който премиер е обект на гнева, омразата и презрението на поне 80% от българите.

Има и всенародно избран президент с народна подкрепа, стигаща до 90%. Следователно?

Двамата, официално снели доверие един към друг, са в обявена война. И само един ще бъде победения и поваления, след което ще се озове в затвора.

Какво е съотношението на силите? Герберски сайт, безразсъдно отворил гласуване във Фейсбук, дето не могат да манипулират, даде 81% подкрепа за Радев срещу 19% за Борисов. Пак са му се намазали на Борисов, защото тия 19 % рейтинг на Борисов са му твърде много. Друга независима анкета показа 89% срещу 11% за президента. И това е по-вярното социологическо проучване. Да, привържениците на Борисов са все още величина, различна от нулата, дори опитват да се шегуват с помощта на фотошоп… но шегите им звучат някак агнешки преди Гергьовден. Време е на мафията ГЕРБ да й бъде нанесен последният удар.

„Двувластие“ (рус. „двоевластие“) е термин, известен ни от руската история през 1917 г. След което идва Октомврийската революция, която издига лозунга: „Цялата власт на Съветите“… и играта приключва.

Нашето двувластие продължава много по-дълго, но и българите не са въоръжени и научени да се бият като руските войнишки маси през 1917 г. Макар да не са много по-сити и здрави от тях тогава!

При нас няма шанс Борисов да отстъпи доброволно властта. Премиерът вече няма път за доброволно отстъпление, който води встрани от затвора или гробищата. Той най-добре знае какво е дробил и дали има за него приемлив пазарлък, за което може би сега експериментира и черпи опит от Васил Божков- Черепа. Твърде дълго се застоя Банкянския и твърде много зулуми направи. Когато обяснявахме на „протестуиращите“ от жълтите павета през лятото на 2014 г., те още не разбираха. Твърде щедър беше по онова време менторът им Сорос.

Неприемливостта на президент като Радев за Борисов бе ясна от издигането на кандидатурата му през август 2016 г. от Корнелия Нинова. Борисов и ГЕРБ не могат да виреят редом с фигура като него нито минута. Те могат само с удобна безгръбначна креатура като Плевнелиев.

Как например един председател на НС или вицепремиер от ГЕРБ да се явят на „обсъждане на изборния процес“ при Радев? Какво да обсъждат с президента? Как да загубят следващите избори ли? В началото на изявлението си за медиите от петък президентът призна, че „управляващите в своите самопризнания днес казват, че от три години водят такава война, откакто съм станал президент“. Какво казва Борисов няма никакво значение, при него делата се гледат, а звукът на телевизора спокойно може да се изключи.

Нетърпимостта на Радев към Борисов обаче извървя дълъг път – от беззъбото назначение на Герджиков за служебен премиер през 2017 г., през триумфа на величественото народно честване на Шипка на 3 март 2018 г., „новите Боянски ливади“ на отчетната пресконференция в началото на 2019 г., та до официалното сваляне на президентското доверие от СИК-премиера в началото на миналата седмица. Радев извървя дълъг път и все в посока на все по-голямо втвърдяване спрямо управляващата мафия.

Преди близо две години написахме, че Радев е длъжен незабавно да свали доверието си от Борисов и да предизвика с всички законни средства оставката му. Първата част на пожеланието ни се изпълни тия дни.

Поводът бе противозаконният демарш на странната персона с каскет, наречена нов Главен прокурор Иван Гешев, пръкнал се от някое мазе от 90-те години, който все пак Радев неотдавна остави да заеме поста, приемайки за даденост свише неадекватността на ВСС.

А не някакво качествено изменение във физическата нетърпимост на герберския режим за огромното мнозинство българи. Липсата на вода поради некадърност и корупция на властта е новост по нашите земи, а дъщо и мръсният въздух. Инак България от 11 години си се тресе от всекидневни корупционни скандали и протести и по всевъзможни други поводи, често и неизвестни на по-широката общественост.

Все пак нарасналата решимост на Радев за твърдо действие, нетърпимостта му към герберските провокации е достойна за адмирации. Тъй като само той и БСП са истинска опозиция и корективи на режима, от тях трябва да дойде лидерството в съпротивата.

Как вижда президентът събарянето на режима „Борисов“? Свалянето на доверие от страна на Желев предизика падането на първия кабинет на СДС. Свалянето на доверие от страна на Плевнелиев плюс предателството на ДПС предизвикаха оставката на Орешарски. Но сваляне на доверие от Борисов? „Той не ни е избирал!“ – каза премиерът. По-точно – Борисов не управлява с доверие.

В говоренето на разобличаващи истини за режима на Борисов със сдържан аналитичен тон президентът също вече няма много останали резерви. Как да предизвика оставката му?

В петък Радев каза, че „импийчмънтът няма да напълни язовирите или хладилниците на хората, нито ще вдигне пенсиите, най-много да напълни площадите и да доведе до окончателния крах на това управление.“

Да, някакво поредно дебилно противозаконно действие на Борисов и правосъдните му бухалки срещу президента би имало ефект за напълване на площадите. Но те можеха да се напълнят и при предишния противозаконен прокурорски демарш – народният гняв не бе малък. Явно обаче президентът не желаеше протести и шум във връзка със случая, свързан и със семейството му.

Друго щеше да е, ако го обвиняха в държавна измяна за прекалена мекота към руския враг – това обаче можеше да предизвика и масови протести срещу свещените крави НАТО и, пази Боже, САЩ, които да бъдат вписани на сметката на „Дондуков“ 2.

Освен това спонтанното напълване на площадите за ден-два, само по себе си, макар да свидетелства за окончателния крах на режима, впрочем факт от много години, вече няма потенциал да повлече автоматично оставката на Борисов като в незабравимата и опияняваща зима на 2013 г.

Лошото е, че заедно с решимостта на Радев укрепна и волята за власт, т.е. отчаянието на Борисов, който все повече се втвърдява и капсулира. Борисов знае, че това ще му е последната му оставка и… длед която го чака затворът. Затова ще  се стиска за креслото със сетни сили – ще игнорира и тушира отделните спонтанни протести, дори с цената на репресии. Ще тегли и харчи все нови и нови многомилиардни заеми, ще „посредничи“ между Путин, Тръмп и Ердоган, ще „оправя“ Западните Балкани, ще разменя шегички на есперанто с Иванка Тръмп в Давос.

От примера на водещата демокрация САЩ виждаме, че управляващите днес спокойно могат и да живеят в желирана капсула, изолирани от реалността. Така може да си живурка занапред и Борисов. Голяма част от речта на Тръмп пред Конгреса вчера за състоянието на САЩ, бе чиста фантастика. Той бе довел в залата назначения от него узурпатор, подставен като„президент“ на Венецуела, който междувременно бе позорно изгонен от родината си и от предедателското място на парламента. И се обръщаше към Гуайдо с „господин президент“. Разбира се, с това шоу Тръмп нанесе на Гуайдо нова вреда, като още засили омразата на 80% от венецуелците и латиноамериканците.

Това, че влиянието на САЩ по света все повече ще добива характера на in partibus infidelium (фиктивно назначавани от Рим епископи „в страните на неверните“, дето няма католици), трябва най-сeтне да се осъзнае и у нас. Каква нелепост бе например обявяването от Държавния департамент за „корумпиран“ на български съдия, чиято доказана „вина“ е разрешаването на обвинен за „руски шпионин“, но неосъден българин да отиде в Москва да получи награда.

Поради вихрещите се във Вашингтон междупартийна война, параноя и административен хаос, идещите оттам противоречиви „директиви“ до регионалните имперски наместници в европейските „съюзници“ ще се замитат под килима. Страх лозе пази. Изпълняването на указания от грешното крило на Белия дом или Конгреса изяде главата на Порошенко, сега е на път да изяде и на Зеленски.

От Вашингтон сигурно никога няма да дойде указание „свалете Борисов“, пък и да стане чудо и да дойде, ще трябва местен деец със здрави нерви да го приведе в изпълнение – както Младенов, Джуров и Георги Атанасов приведоха в изпълнение указанието на Горбачов за свалянето на „ретроградния“ Тодор Живков през 1989 г. България не е приоритет на САЩ както Украйна (Вики Нуланд: „искаме за премиер Яц!“) и не попада под доктрината Монро като Венецуела.

От само себе си е ясно, че парламентарните избори и вотове на недоверие у нас са метод за увековечаване на режима на ГЕРБ, съдебната власт е мафиотска бухалка на ГЕРБ, бизнесът и медиите с малки изключения се контролират от ГЕРБ. Това е всенародната партия-държава, но останала без каквато и да е народна подкрепа.

Как тогава да се материализира 90-процентното одобрение на президента и 80-процентното неодобрение на Диктатурата на Борисов?

Само по революционен път!

Революциите са локомотивите на историята, учи Маркс.

По-нататък Маркс пише, че насилието е акушерка на старото общество, когато то е бременно с ново. В нашия случай необходимото насилие ще е къде по-ограничено например от това на жълтите жилетки, които вече 16-ти месец всяка събота громят и горят Париж. Дори няма да е нужно да се троши паважът и да се хвърлят камъни по автобуса на герберските депутати.

В България отдавна е налице революционна ситуация. По определението на Ленин то значи, че върховете вече не могат да задържат властта си, а низините вече не искат да живеят по старому. Върховете са в паника, хвърлят свои на вълците и късат опашките си само и само статуквото им да оцелее на власт. Изнервени са, вършат противозаконни действия, репресират всеки, който открито се противопостави на диктатурата им.

Успоредно с това обаче се засилва и активността на масите, засега главно вербална – и заради тежкия им живот, и заради предателството на елита, както видяхме наскоро в изблика на народен гняв по повод противозаконната акция на частната прокуратура на Борисов срещу Радев.

В революционна ситуация властта се търкаля на улицата.

И единствено трябва народът да направи едно последно усилие:

Имаме си Президент, избран по безапелационен начин от над два милиона българи при рекордно висока избирателна активност и въпреки силното противодействие от изборната криминална машина на ГЕРБ. Към днешна дата Президентът на Република България Румен Радев е единствената легитимна институция на властта.

Още от първия момент, щом стана ясна победата на Радев, ГЕРБ изпаднаха в паника, че като „опозиционен“ президент ще клати кабинета и ще даде в подходящ момент сигнал за въстание срещу Борисов. Както това направи Плевнелиев като опозиционен президент през юни, 2013 г. по нареждане от опозиционната ГЕРБ и службите на САЩ. Именно Плевнелиев тогава даде сигнал за готвения преврат срещу Орешарски, като свали доверието си към кабинета му.

Е, това беше основателен страх на Борисов – и моментът той да се оправдае отдавна е назрял. Поне от две години.

Президентът трябва да оглави революцията – да апелира към масите, да ги застави да се раздвижат и да го принудят да направи това, което сам би искал да направи. Трябва да изиграе ролята на народен организатор отгоре при затиснатите от службите организационни структури на опозицията отдолу, които няма как да са ефективни. Радев трябва да приложи хитростта на разума.

Протестите в идеалния случай трябва да са всекидневни и да развият богати и ефективни съвременни форми.

Време е още президентът да остави благородническата мантия а ла Петко Каравелов („В моята страна подобни работи не стават!“) и да „съобщи“ – разбира се, насаме, а той умее да общува отблизо, говори добър английски, сигурно и руски – колегите си от ЕС, САЩ, Русия и други велики сили относно криминалния, мутренски характер на режима Борисов и също толкова криминалната му партия ГЕРБ. Да посъветва и подходящите международни медии. Защото… какво общо има хилядолетната европейска страна България с организирана престъпна група мутри, работеща по стахановски от 11 години за затриването й от картата? Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: