Още на 11 април руският външен министър Сергей Лавров заяви, че специалната военна операция на Русия в Украйна има за цел да сложи край на безразсъдния курс на САЩ за установяване на пълно господство върху света. По-малко официална, но не по-малко популярна е оценката, че страната ни се бори не толкова срещу неонацисткия и русофобски режим в Киев, колкото срещу „работодателите му“ от колективния Запад.

Не по-малко известни станаха западните формулировки на конфликта, изказани в речите на множество западни политици. Като например изявлението на британския външен министър Лиз Тръс от 27 април на великденския прием при лорд кмета на Лондон:

„Ако Путин успее с Украйна, ние никога повече няма да се чувстваме в безопасност. Войната в Украйна е нашата война, това е войната на всички, защото победата на Украйна е стратегически императив за всички нас.”

Или подобното на това изявление – на американския министър на отбраната Лойд Остин:

„Искаме да видим Русия отслабена до такава степен, че повече да не може да прави нещата, които направи, нахлувайки в Украйна”.

Или изявлението на полския премиер Матеуш Моравецки:

„Руският свят“ е рак, който поглъща не само по-голямата част от руското общество, но също така представлява смъртна заплаха за цяла Европа. Следователно не е достатъчно да подкрепим Украйна в нейната борба с Русия. Ние трябва напълно да изкореним тази чудовищна нова идеология.”

Русофобски цитати от този сорт, изказани от видни западни политици през последните 3 месаца, можем да цитираме почти до безкрай. От тях следва, че целият „Алианс на световните демокрации”, по думите на Джо Байдън, сега се бори срещу страната ни – с думи, с финансови и икономически санкции и оказвайки военна помощ на Украйна. Но реалните военни операции на територията на Украйна са само „върхът на айсберга, стърчащ над повърхността на водата“, а основните събития се развиват „под водата“, извън полезрението на широката световна публика.

Затова сигналите от този „подводен свят”, стигащи понякога до повърхността при широката публика, са изключително важни. И тези сигнали напоследък са доста категорични и последователни. Първият и все още много слаб сигнал беше неочакваната размяна на руския пилот Константин Ярошенко, който е в американски затвор от 2011 г. Това се случи на 27 април 2022 г. на фона на нарастващата антируска истерия в страните от колективния Запад. На 12 май САЩ внезапно забавиха процеса по предоставяне на спешна военна помощ за Украйна в размер на 40 милиарда долара – сенаторът от Кентъки Ранд Пол се изяви като „самотен герой“ и временно блокира отпускането на парите. Почти по същото време беше разпространено изявлението на Белия дом, че ще ограничи количеството разузнавателни данни, които Пентагонът предоставя на властите в Киев.

Буквално на следващия ден, на 13 май, ръководителят на Пентагона Лойд Остин за първи път от 18 февруари разговаря по телефона с руския министър на отбраната Сергей Шойгу. Почти едночасовият разговор беше официално охарактеризиран от генерал Остин като „неубедителен“, но стенограмата от него, каквато в САЩ се предоставя на медиите по закон, се побира в максимум пет минути време. Тоест основната част от този разговор съвсем предвидимо е останала „зад кулисите“.

Срещата на двамата военни министри беше последвана от реч на Джо Байдън, според когото велика Америка сега била принудена да се заеме с намирането на изход от задънената улица, в която Русия е влязла. Въпреки че Русия не е отправяла искания за подобна американска помощ, а и израза „задънена улица“ характеризира положението на Съединените щати и техните европейски съюзници в много по-голяма степен, отколкото положението на Русия. Нарастващият недостиг на енергия и основни храни, съчетано с висока инфлация – такава е реалността в страните от „Алианса на демокрациите“. А пустата му руска икономика хвърчи нагоре не с дни, а с часове и ама никак не я засягат „адските санкции“ на солидарния Запад.

В същото време перспективите пред САЩ трудно могат да се нарекат блестящи или дори приемливи. Ако в отношенията с най-близките съюзници на Вашингтон все още е възможно да се поддържа подобие на единство (както демонстрира неотдавнашната среща на високо равнище на външните министри на Г-7 с участието на техните колеги от Украйна и Молдова), то в страните от някогашния „трети свят“ статутът на Америка като световен лидер отдавна вече не е актуален. Индия и петролните монархии от Близкия изток буквално отсвириха Запада, а наскоро същото направиха и страните от Югоизточна Азия, които на срещата на високо равнище САЩ-АСЕАН за пореден път и този път категорично отказаха да се присъединят към антируските санкции. Към това трябва да добавим и отказът на лидерите на Бразилия, Аржентина и Мексико да участват в срещата на върха на Организацията на американските държави през юни в Лос Анджелис. Организация, доминирана от САЩ.

С други думи, САЩ и техните съюзници нямат достатъчно ресурси, за да увеличат още залога в конфликта с Русия, а разширяването на НАТО с васалните американски държавици Швеция и Финландия далеч не е фактор, който може да промени ситуацията в полза на колективния Запад. Очевидно осъзнали безперспективната за тях ситуация в Украйна, САЩ дават на заден. През последната седмица се наблюдават значителни промени в отразяването на събитията в Украйна от американските и европейски медии. САЩ и медийната им глутница се обръщат все повече към вътрешния си дневен ред, причинен от необходимостта да се спасява потъващият рейтинг на глобалиста Джо Байдън. Следователно широкото отразяване на проправителствените медии на Вашингтон на терористичната атака от 15 май в американския град Бъфало (щат Ню Йорк) в която 18-годишен американски последовател на неонацистите от „Азов“ разстреля 10 негри в супермаркет, гордо носейки на ревера си емблемата на бандеровците… не е случайна. Нито беше случайно последвалото на следващия ден организираното предаване в плен на „Азов“-ците от тунелите под „Азовстал“, което започна на 16 май.

Към това трябва да добавим и рязко смененият акцент на новините в западните медии – украинският конфликт намира все по-малко място за сметка на страхуването с някаква имагинерна световна продоволствена криза, породена от военните действия в Украйна.

Всички изброени по-горе факти навяват на мисълта, че в хибридния конфликт между Съединените щати и техните съюзници срещу Русия е настъпила радикална повратна точка, „ледът се е счупил“ и монолитният преди това айсберг на „Алианса на демокрациите“ се е пропукал. Да го кажем така – няма да се учудим, ако Русия и колективния Запад вече са се разбрали за Украйна и съвсем скоро стоплят отношенията си. И имайки предвид твърдата позиция на Русия, която очевидно няма накъде да отстъпва, договорката може да е само – пълна капитулация на Киевския режим и оттегляне на Запада от територията на Украйна.

Владимир Винников

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: