Предаването на най-закоравелите украински нацисти, най- калените в масовото избиване на цивилни в Донбас и най-фанатични и елитни бойци в украинската армия… както се очакваше предаването в плен на батальона „Азов“ в „Азовстал“, подкопа духа на ВСУ. Войниците от украинската групировка в Донбас се оттеглят, дезертират, предават се, тези от вътрешността на страната пък, които още не са мобилизирани, бягат от страната или се крият в миши дупки, за да не получат проклетата призовка. Изглежда въпреки нечовешката пропаганда на Киев, все пак някои реалности и факти са започнали да достигат до ушите и съзнанието на украинците.

Но бойният дух на техните западни покровители се топи с още по-голяма скорост. Веднага след освобождаването на Мариупол Украйна изчезна от първите страници на водещите англосаксонски медии. Изгубиха се някъде бодряшките военни сводки със заглавия от типа „88-ми ден от войната, 89-ти ден от войната…“

Англоезичната пропаганда се фокусира върху съдебния процес между Джони Деп и Амбър Хърд („Свидетелю, видяхте ли пениса на г-н Деп, докато той уринира на улицата?“ „Мисля, че щях да си спомня, ако бях видял пениса на г-н Деп „) в подготовка за изборите през ноември.

В информационното поле на САЩ гласовете на здравия разум започнаха да се чуват отначало плахо, после все по-силно и по-силно. „Войната в Украйна става все по-тежка, Америка не е готова за нея“, е заглавието на редакционна статия не къде да е, а в „Ню Йорк Таймс“, основната медия на Демократическата партия. В нея редакторите на вестника съветват украинските лидери бързо да „вземат болезнени териториални решения, които ще бъдат необходими в процеса на постигане на компромис“. Казано по-простичко, съветват ги: Предайте териториите си на Русия.

„Нуждаем се от истинска дискусия за украинския конфликт“, заявява пък „Вашингтон таймс“, „рупорът на американските военни“, бързо обръщащи палачинката. Странно е да се четат на страниците на тази най-милитаристична медия призиви да се погледне ситуацията в Украйна от различни ъгли, както и аргументи за необходимостта от предотвратяване на глобална ядрена конфронтация с Русия. Къде бяхте досега, бих ги попитала.

Резултатът от тази ревизия на позицията на Вашингтон към украинския конфликт беше обобщен от 99-годишния американски ветеран на световната политика Хенри Кисинджър. На форума в Давос той без да се церемони посъветва Киев да се предаде възможно най-скоро – тоест да започне мирни преговори с Москва.

Известният консервативен публицист Патрик Бюканън разви темата „само да няма война“ по интересен начин. От самото начало на спецоперацията той призова сънародниците си да не изпадат в милитаристична ярост и разумно да преценят рисковете и ползите от конфронтацията с Русия. Сега той не вижда полза от проточването на конфликта. Той носи риск от ядрена война и взаимно унищожение.

В колоната си Бюканън напомня на читателите си, че през целия ХХ век американското ръководство многократно се е опитвало да отприщи военни конфликти в Европа, организирало е информационни войни срещу лидерите на СССР, довеждало е ситуационната си политика към Москва до ръба на световна война и след това бързо е обръщало палачинката, като е преминавало към мирни преговори. Лидерите на суперсилите, които в един момент се конфронтират до краен предел, в следващия се срещат, прегръщат се, усмихват се пред камерите и… светът си поема дъх.

Айк (както Бюканън нарича президента Дуайт Айзенхауер) кани „касапина от Будапеща“ Никита Хрушчов на 12-дневно турне из Съединените щати. Никсън инициира разведряване с Леонид Брежнев, който през 1968 г. нарежда на войските на Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия, за да спрат Пражката пролет. Не е ли време САЩ и Русия да пристъпят към ново разведряване на отношенията, вместо да започват нова Студена война?“, пита авторът.

Може само да си представим какво са преживели привържениците на Вашингтон в Прага и Будапеща в онези години, научавайки, че вчесто западно нахлуване в страните им, се случва американско-съветско разведряване. Вероятно са почувствали същото, което Зеленски и Ко чувстват днес.

Най-ярко и остро кардиналната промяна в информационния дневен ред на западните медии се усеща в отношението им към Зеленски. Да, те все още цитират представители на киевския режим, но се е променил тонът им при отразяването.

Зеленски произнася емоционална реч на форума в Давос. Но най-фрапиращите му изказвания не се цитират от медиите. А заглавията на новините им от Украйна вече звучат умишлено скучно и стандартно: „Зеленски иска санкции срещу Русия“, „Максимални санкции срещу Русия“. „Зеленски моли за финансова помощ и инвестиции“, отново „моли за помощ“ и „моли за помощ световната общност“. Сякаш някой беден роднина на англосаксите от провинцията им се е натресъл и ги врънка за нещо, пита, хленчи им на вратата. И го прави досадно. Те неистово искат да се отърват от него, но не знаят как да го направят така, че да не се изложат.

На същия форум в Давос само легендарният глобалистки гешефтар, 91-годишният Джордж Сорос агитира войната с Русия да се води до край. Но той е дементен, спрял отдавна… и в момента се явява изгубил позициите си бивш международен играч, когото отделни финансови кланове все още ползват, за да обявяват плановете си през него, а след това на висок глас да се оплакват от тяхната неосъществимост. Всичките изказвания на Сорос отдавна са безнадеждно откъснати от реалността. В речта си в Давос Сорос обеща още и краха на китайската икономика и лично на Си Цзинпин. Но той обещава това всяка година – и какво от това?!

Успехът на специалната операция в Украйна се изразява не толкова във военните победи, колкото в разбирането за необходимостта от присъединяване към Русия, което развиват с времето все повече… милиони и милиони украинци от източните и южните райони на Украйна. Този повратен момент на народната воля е, разбира се, исторически момент. И в този момент Вашингтонските политици започват да се досещат, че е по-добре да се отдръпнат.

Нещо повече, сюрреалистичните санкции срещу Русия вкарват САЩ в нова Голяма депресия. И ако целият този цирк с „битката за свободата на Украйна“ не се спре веднага, тогава управляващата Демократическа партия няма да има никакъв шанс на изборите през ноември. Тоест – за да спасят реномето си в САЩ, Байдън и хората му задължително трябва да се оттеглят от конфликта и да предадат Украйна. Нищо лично, просто бизнес.

Друг е въпросът как да го направят, без да се посрамят? Как администрацията на Вашингтон да съобщи желанието си за мирни преговори с Русия на собствената си публика? В крайна сметка Демократическата партия беше тази, която разпали сред американците напълно нездравословна милитаристична истерия. В коментарите под пацифистката статия на „Ню Йорк Таймс“ читателите най-често коментират: „Байдън предаде украинците!“.

„Как така предават Украйна?!“, възмущават се читателите. Какви щети ще нанесе това на имиджа на НАТО и на самите САЩ? Какво ще си помислят за нас нашите европейски сателити, тоест съюзници от НАТО?

Най-забавното е, че администрацията на Байдън, намалявайки интензивността на конфронтацията си с Русия, се опитва да спаси Демократическата партия на предстоящите избори, а в същото време в момента най-бурните поддръжници на Демократическата партия възприемат това като предателство и заплашват да гласуват срещу демократите, ако те изоставят Киев.

Източноевропейските ястреби, добре наплатени от САЩ за да оказват съпорт на „украинската авантюра“ също са доста разстроени. И как иначе? Пред очите им се губи целият смисъл на тяхното съществуване като аванпост срещу Русия. Те единодушно осъждат помирението, предложено от Кисинджър, настоявайки Вашингтон да продължи да помпа с оръжия Украйна. Оръжие, с което да продължат убийствата на руснаци, за да може те- източноевропейските американски ястреби, да продължат да работят и да получават грантовете си от най-различни фондове за борба с „руската агресия“ и „комунизма“.

Но украинския държавен проект приключи пред очите ни. След Крим, републиките в Донецк и Луганск, областите по Азовското крайбрежие – Запорожка и Херсонска, и предстоящото анексиране от Русия на Черноморското крайбрежие с Одеска и и Николаевска области – Украйна приключи. Не е ясно само какво ще се случи със западните територии, където полският премиер Пан Дуда се опитва да влезе със своите батальони. Между другото, много хора там отдавна са се сдобили с полски паспорти и виждат себе си като част от „цивилизованата общност“ на ЕС, като част от Източните Креси.

Украинците, които бяха планирани и подготвени да се бият, също се изчерпват. Останалите се назлъндисват – Какъв е смисълът да ходят на фронта и да умират за президент, който ще им обещае всичко, а след това ще зареже всичко и ще отлети за Лондон?

Западните партньори се отегчават. Бързо загубиха интерес към Украйна. Самият Зеленски най-накрая завърши темата, като предложи на западните олигарси в Давос да „инвестират“ във възстановяването на регионите на страната му и изчислява щетите от войната – душата на руския човек е широка – оцени ги на половин трилион долара. „О, не, няма такива пари. О, колко ни омръзна това“, роптаят англосаксите и секунда по-късно се питат: Ами Джони Деп и Амбър Хърд – с тях какво се случва?

Засега проектите за мирни договори, които Западът тънко предлага на Москва за разглеждане, изглеждат забележително безсмислени. Чрез Кисинджър САЩ предлага на Русия да се върне към границите от преди 24 февруари, като задържи за себе си Крим, Луганска и Донецка област. Италианското ръководство препоръча да се върнат на Украйна Донбас и Крим – но да са със статут на автономии. Е, това е просто „пряка грубост срещу Русия“, както се изрази Дмитрий Медведев.

Но ако се съди по преобладаващата тенденция в западния мейнстрийм в момента за мир на всяка цена – „стига да няма война“, в един момент можем да стигнем със САЩ и НАТО до разумен компромис. Това обаче ще доведе до друга патова ситуация: Всяка териториална загуба за Украйна ще вбеси патриотите-неонацисти от остатъчна Украйна. И съответно всяка отстъпка на Москва от плана за овладяването на цяла Украйна, ще разгневи руските патриоти. И как тогава да се преговаря?

Изглежда, че украинския конфликт ще се проточи. И докато от него Русия почти не губи нищо, а в дългосрочен план може само да спечели и то много… то западните господари на Украйна явно едва сега започват да осъзнават пагубния за тях характер на конфликта им с Русия. Е, ще трябва да продължаваме с работата – сега в Донбас, после по Черноморието, където е Одеса, а след това ни чакат Киев и Лвов. Нека не се лишаваме от удоволствието да цитираме още веднъж Медведев, който каза: „…изпратете западните автори на подобни мирни споразумения на бунището. И продължавайте да работите за пълното постигане на целите на специалната военна операция.“

Виктория Никифорова