Речта на Владимир Путин на форума “Русия зове!” е отличен пример за световна демонстрация на руската “мека сила”, за която говорят толкова много и която западните елити упорито продължават да се правят, че не разбират.

Помните ли как преди 35 години в Русия стана модерен изразът “социализъм с човешко лице”. Това човешко лице беше вносно. То гледаше отвисоко на руския народ. Това „човешко лице“ се оказа добре маскираният днешен западен неолиберализъм. Но тогава ни се струваше, че е по-добро от нашия роден социализъм. Тоест от тогавашното лице на нашата държава СССР. Тогава ни се струваше, че то е напълно човешко. И това същото “човешко лице” ни докара „Перестройката“, която деградира и унищожи нашия Съветски съюз. „Човешкото неолиберално лице“ ни подмами, защото ни се искаше толкова много да следваме меродавния западен образец…

20 години по-късно времената се смениха. Русия скъса с глобалисткия неолиберален модел точно когато той се готвеше да я погребе. Но Европа и днес продължава да следва сляпо този сектантски неолиберален модел „с човешко лице“, който те наричат „европейски ценности“. „Ценности“, с които ако не скъса, скоро ще я затрият. И европейските народи вече го разбират… осъзнават го в днешната люта битка с глобалистките си управленски елити.

От изпадналата в икономическа и ментална криза на управленския си модел Европа не се виждат нашите дребни недостатъци, с които ние така напоително и методично се занимаваме. Днес европейските народи (за разлика от зависимите си от САЩ елити) виждат Русия като бастион и идеал на разумния консерватизъм. Могъща държава, намерила равновесие между съвремието и традицията. Между технологиите на бъдещето и ценностите от миналото. Страна, в която свободата на всеки човек е многократно по-голяма от европейската, без да е налагана чрез диктатура на малцинствата.

Спокойно може да се каже, че днес Русия демонстрира на света „консерватизъм с човешко лице“. И демонстрирайки го, чупи европейския стереотип, като създава сред европейците огромна армия свои поддръжници – днес около една трета от цялото население на ЕС се декларира като политически русофили. При това парадоксът е, че тези хора са патриотично настроени, националисти. Те не желаят страните им да са под чуждо влияние. Но ето го проблемът – именно стремежът на тези консервативно настроени европейци към независимост и запазване на европейската цивилизация днес ги сблъсква с неолибералното управленско статукво, което под знака на една фалшива толерантност, превръща маргиналните малцинства в привилегировани социални елити, а останалите 99 % от населението в безправни роби. Образец на противостоящия на този бардак консерватизъм тези хора виждат в Русия.

Путин се присмива над „противниците“

Думата ми обаче беше за речта на президента Владимир Путин на икономическия форум „Русия зове!“ от 29 октомври. Там президентът показа страхотна форма. Той не само общува свободно с журналистите, отговаряйки на сложните им въпроси, но и си позволи шеги, които бяха на място.

Що е то съвременният западен свят. Свят, в който малцинствата, които се смятат за угнетени, получават огромни привилегии, немислими доскоро за никоя група в традиционното общество. В пълен противовес на мнозинството, което методично бива обезправено от държавата.

Шегата, че най-големи шансове да бъде приета на работа има еднокраката чернокожа лесбийка, която е и самотна майка, престана да бъде шега преди десет години. Днес в повечето западни страни този иначе невинен каламбур не се брои за шега, нито за неоспорим факт, а е доказателство за престъпление. Ако си позволите да го кажете на глас, може да ви уволнят от работа или да си имате други проблеми с властта, защото сте нарушили правилата на „толерантността“. Правила, които всъщност са в основата на новата западна неолиберална диктатура. В социалните мрежи пък за подобно изказване направо ще ви изтрият профила. Това е общоизвестно.

А в Русия? В Русия имате пълната свобода да се шегувате на всякакви подобни теми, без държавата и обществото да ви клеймят, репресират или лишат от права. Това е така, защото основната функция на  руската държава е да защитава човешките, а не гражданските права на индивида, както и да не позволява деградация на обществото.

В Русия човек може да се шегува. Президентът Путин даде пример за това. Отговаряйки на въпрос за „нетрадиционните методи на регулиране“ в икономиката, той изведнъж каза:

„Ние с обострено внимание, но с разбиране се отнасяме към всички нетрадиционни форми. В това число и към нетрадиционните бракове. Аз говоря за тях с разбиране. Но в същото време като държавен глава, аз трябва да се грижа за решаването на демографския проблем, а нетрадиционните гей бракове не произвеждат деца. Нито руски, нито никакви“.

С тази шега Путин за пореден път се показа пред света като смел неконформист и анти-глобалист, който от сцената, пред камерите се подиграва с нещо, което на Запад вече е такава догма, че е страшно да му се опълчиш дори на сън. А руският лидер не се страхува. Смешно му е.

Впрочем, знаете ли за какво ми напомни това? За времето непосредствено след края на Втората световна война, когато Русия и САЩ бяха все още съюзници. На посещение в Щатите е великият съветски поет Константин Симонов. Естествено, дава пресконференции и участва на митинги. Местни американски журналисти го питат: Кажете, има ли вероятност на следващите избори вместо другаря Сталин, народът ви да избере друг лидер, например Молотов?

Но ето как коментира случая самият Константин Симонов: „Разбрах, че не им е нужен отговорът ми. С този въпрос те просто целяха да ме смутят, да изпадна в ступор и да не зная какво да им отговоря. Но не им се получи. „Вие американците сте вятърничави хора и сменяте политиците си като любовници. А ние, руснаците, сме верни на жените си“, казва Симонов и обира аплодисментите. Открай време нашите политици се шегуват със сериозни теми – това е рисковано, но пък е искрено.

И си мисля, че точно такъв трябва да е съвременният политик

Това е класическа черта на руския характер и руската политическа култура, която друг велик писател, Василий Аксьонов, нарича „дързък демократизъм“. Целта, естествено не е да се подиграваме с всичко свято. Напротив. Ние уважаваме святото, но и умеем да се смеем над това, над което други се страхуват да се присмеят. Не че неолибералните „ценности“ са пример за святост, де.

Как се изразява тази черта на руския характер при Путин? Той говори за сложните проблеми на взаимоотношенията с „европейските партньори“. И очакваш, че споменавайки Германия, ще засегне сложният комплекс от противоречия и проблеми между двете държави. „Северен поток“, санкциите, необяснимото желание на германците периодично да влошават отношенията си с Русия, тяхната зависимост от САЩ… Вместо това обаче Путин, насред сериозния отговор на сложния въпрос, отбелязва:

„В Европа има една такава строга, но все пак добра леличка, към която винаги може да се обърнеш за помощ“. Разбирате за кого говори, нали? За Федерална република Германия.

С тези лежерни и шеговити деми Владимир Владимирович потупа приятелски германската канцлерка по рамото. Той показа, че смята отношенията между двете страни за приятелски. Но успоредно с това показа, че Русия не моли и не се унижава пред никого. И всичко това постигна само с една лека шега.

Това поведение може да е типично руско, но доскоро го владееха всички истински световни лидери и дипломати. Но от 15-20 години насам в западния свят този тренд се смени. Неолибералните лидери на тези държави демонстрират една високопарна сериозност, едни железни лица, сякаш тече някаква операция „несъкрушима свобода“. В най-добрия случай чуваме хладнокръвният израз „отлична сделка“ от устата на президента на САЩ. И то само по свети повод, както се казва. А при Путин наблюдаваме едно човешко лице. Готовност да разговаря за важното без да бърчи вежди.

За какво го питаха още журналистите? За нови технологии? Модераторът на форума Константин Костин попита президента: „Бягащата пътека не ви ли пита за името?“. Нито секунда за размисъл: „Свикнал съм да питам, а не да отговарям на въпроси“.

И всичко това се случва насред един от най-важните международни икономически форуми, на които се обсъждат въпросите за развитието на света и страната. Нито един несериозен въпрос сред зададените на президента. Такива нямаше и няма как да има. И проблемите в икономиката са сериозни, и световна криза предстои… Путин говори във встъпителната си реч за такава невесела тема като нуждата да се повиши производителността на труда, например. Говори за руската икономическа активност по света и за разширяването на ЕврАзийския икономически съюз. Също тема, която изисква сериозност. Но консерватизмът с човешко лице разрешава на човек и на цивилизацията, към която принадлежи, да се усмихват и да говорят за сложните неща просто и без да се стесняват от въпросите по тежките теми, които често са и нелицеприятни. И не се притесняват или опасяват да се посмеят над това, което е достойно за смях.

Шегите на Путин са „особености“ на руската „мека сила“. И символ на това, че Консерватизмът побеждава неолиберализма, смеейки се. А окончателната победа ще е скорошна и в световен мащаб. Skandalno.net

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: