Остротата на днешната енергийна криза постави на дневен ред въпроса за мястото на евроатлантическата общност в съвременния и бъдещ свят. С отчаяните си призиви за повече газ Европа все още не разбира, че престава да бъде фаворит в плановете на глобалните кукловоди. Ако до настоящото десетилетие тя дефилираше като политически и икономически влекач за откъсналите се от съветско влияние източноевропейски страни и републики от бившия СССР, то през последните години този двигател на прогреса забави движението си и забуксува. С излизането на Великобритания от ЕС вече даде на заден ход. Най-новите събития очертават все по-реални перспективи за Европа да се окаже в сянката на световните процеси. В предстоящите десетилетия изгледите са светът да попадне под ударите на ожесточено противоборство за палмата на първенството между САЩ и Китай. Американските политици ще се нуждаят от боеспособни съюзници, способни да се противопоставят на такъв мощен противник.

Досега НАТО беше този циментиращ механизъм, който обединяваше държавите от двете страни на Атлантика. Създаването на военния съюз  AUKUS между САЩ, Великобритания и Австралия вече показа, че на Европа повече не може да се разчита в изтощителната борба с Китай. Австралия под натиска на САЩ безцеремонно се отказа от многомилиардния контракт с Франция за доставка на подводници както разбира се не се постъпва с лоялни съюзници. Европа от своя страна наля масло в огъня със създаването на военен алианс между Франция и Гърция срещу Турция, въпреки че трите страни са солидарни членове на НАТО и явно вече не могат да бъдат „братя по оръжие“. Като своеобразна реакция Русия закри своето брюкселско представителство в НАТО, пред същата перспектива е и представителството на НАТО в Москва поради очевидна безполезност.

Независимо от бутафорните показни демонстрации при срещите на високо равнище на ЕС, те отдавна се тресат от вътрешни конфликти. Поражда се впечатление, че държавите-членки минават на режим „Да се спасява, който може.“ Кризисният период 2020-2021 красноречиво го доказа. Унгария сключи транзитен договор за доставка с Газпром, пренебрегвайки възраженията на Украйна. Премиерът Виктор Орбан заяви, че Будапеща няма да се съобрази с решението на Европейския съюз за правата на човека във връзка със спорен закон за миграцията. Конституционният съд на Полша взе решение за върховенство на националните закони над европейските. Перспективата за „ПОЛЕКЗИТ“ вече витае в политическите среди. ЕС става все по-малко привлекателен за останалите европейски страни. На фона на изостряне противоречията в демократичните стандарти бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск предупреди, че конфликтите на Полша и Унгария с ЕС полагат началото на процес, който може да доведе до разпадането на общността. В сегашното състояние съюзът все повече напомня късния СССР с тази разлика, че в съветския блок нямаше проблеми с електро- и топлоснабдяването.

Текущата ситуация в енергетиката на Европа показва, че никой няма намерение да я спасява. Властите в Катар официално известиха, че не виждат перспектива в разширяването доставките на газ в Европа. Дори Норвегия съкрати своите доставки за разлика от Русия. През май 2021 г. Газпром започна строителството на един от най-мощните в света газопреработващ комплекс – завод за обработка на 45 млрд. куб.м. газ и завод за производство на втечнен природен газ – 13 млн.т. годишно в Уст Луга, Ленинградска област. Около 18 млрд. куб.м. газ след преработка ще бъдат отправяни към газотранспортната система на Газпром.  Така че дори Северен поток-2 вече не е основния ключов проблем за доставчиците. Втечненият природен газ може спокойно да отплува за Азия по Северния морски път и само в интерес на Европа е дали и занапред ще разчита на руските доставки.

Отслабването на Европа се извършва на фона на девалвацията на нейните лидери. Последният „зубър“ на европейската политика Ангела Меркел предаде поста канцлер на Германия на „Шолцомат“-  механично действащия твърде безличен социалдемократ Олаф Шолц. Президентът на Франция Макрон при поемането на властта заяви „Аз съм равен на Путин“, но впоследствие се оказа слаб и нерешителен. Достатъчно е да си припомним как леко преглътна унижението след отказа на Австралия от френските подводници. Естествено, за европейските лидери е трудно да се примирят с мисълта, че биват избутвани на периферията на световната политика и икономика. За своето горчиво приземяване те хвърлят цялата вина на „злия и коварен Путин“.

Събитията от началото на тази зима ще влязат в учебниците по история, защото решават съдбата на човечеството поне за близките 200 години, а може би и след това.

На 15 ноември балистична ракета, изстреляна от космодрума в Плесецк, порази изпълнилия предназначението си спътник от времето на Съветите „Космос-1408“ и предизвика паника в Държавния департамент на САЩ. Стана ясно, че американските военнокосмически системи вече не се намират извън обхвата на руските оръжия. Спътниковите групировки, осигуряващи навигацията на цялото високотехнологично въоръжение с висока точност – крилати ракети, дронове, самолети от пето поколение престават да бъдат неуязвими. В сучай на военен конфликт Русия може да изключи настъпателните сили на противника, които не могат да взаимодействат без спътникова поддръжка поради географската отдалеченост на потенциалните обекти за поразяване.

На 16 декември Русия проведе изпитания на хиперзвуковите ракети „Циркон“, способни да преодоляват американската система за противоракетна отбрана (ПРО). Изпитанията преминават успешно. Кадрите с излитаща ракета се появяват в световните медии с информация, че американските военни не са успели да проследят нито тези, нито предидущи изстрелвания на подобни ракети. А това означава, че не само прословутата им система за ПРО, но и системата за ранно предупреждение на ракетни атаки вече е годна за претопяване. По такъв начин с въвеждането на въоръжение на „Циркон“ и новия хиперзвуков арсенал дееспособността на отбранителните сили на САЩ попада под съмнение.

На 17 декември Русия фактически отправи ултиматум към Запад: „Оттегляйте силите на НАТО от Източна Европа или започваме да играем извън правилата!“ Той бе заявен под формата на публикуван проект на двустранно споразумение за осигуряване на правни гаранции за сигурност от САЩ и НАТО. На дипломатичен език смисълът на евентуалните действия на Русия в случай на неизпълнение на исканията означаваше: „Русия ще бъде принудена да премине в режим на създаване на контразаплахи за НАТО.“

На 18 декември в средствата за масова информация се появиха съобщения за неуспешни изпитания на хиперзвукова ракета на САЩ. След провала американският президент възложи на своята команда да използва всички възможни средства за „въздържане“ на Русия от предполагаемо „нахлуване“ в Украйна в срок от 4 седмици. Трябва да се има предвид, че Украйна беше само повод за официално деклариране на военен паритет с Русия. Срокът беше за да се намери успешно решение за разработка на хиперзвукова ракета или поне да се демонстрира поредния фантастичен „блокбъстър“ за успехите на американските военни в тази област.

Междувременно продължават многобройните двустранни срещи на Владимир Путин със световните лидери. Руският президент проведе неофициални преговори с министър председателя на Индия на 6 декември и с китайския държавен ръководител на 15 декември. Срещата с индийския премиер завърши с подписването на многомилиардни военни контракти. В рамките на периодичните видеоконферентни срещи  Си Цзинпин изказа пълната си поддръжка на провежданата от Владимир Путин външна политика и заяви, че съюзът между Русия и Китай е „повече от военен“. В двустранния диалог по стратегическата стабилност със САЩ руският президент категорично поиска от американския си колега сигурни гаранции, че НАТО ще спре да се разширява на изток.

В резултат от тези събития се очертават някои очевидни изводи. След въвеждането на нови видове въоръжение в Русия настъпателните и отбранителни сили на САЩ са значително ограничени в своята дееспособност. В случай на глобален военен конфликт Русия, Китай и Индия имат готовност да излязат в троен съюз. САЩ от своя страна имат за съюзници главно европейски държави, които не разполагат с необходимата военна мощ, както и с достатъчна база, за да се противопоставят на обединените сили на такива гиганти.

В крайна сметка, не е толкова важно какъв отговор ще даде администрацията на Байдън в продължаващите преговори. Ултиматумът на Русия относно разположението на силите на Алианса вече е недвусмислено предложение за отстъпление. Путин постави Запад пред нелицеприятен избор в глобалната политическа шахматна игра. Да се предаде и да загуби своето доскорошно влияние или да се погуби в неравната борба с обединените сили на трите демографски колоса  Русия, Китай и Индия. Шансовете за връщане на предишното величие на Запад вече са проиграни. Надеждите си потенциалните руски противници възлагат на разпалването на русофобията в Украйна, Прибалтика, Закавказието и зависимите от европейско финансиране източноевропейски страни. Skandalno.net

Автор: Васил Сивов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: