Три световни срещи на най-високо равнище в Азия ни дадоха ясни отговори на въпросите кой кой е в днешния разпадащ се еднополярен свят и кой е недоволен от него. Нещо повече, случилото се на тези форуми дори ни позволиха да разберем какво ще се случи със света и неговата структура.

Въпросните три международни форума са приключилата среща на високо равнище на страните от Източна Азия в Камбоджа, срещата на Г-20 в Индонезия, която приключи днес, и маратона от различни срещи на AТИС в Тайланд, който в момента набира скорост и ще приключи в събота. Всички тези срещи, дори и онези, които са предимно за тесни специалисти, представляват проблем, защото включват приблизително едни и същи световни лидери, накратко- страните от целия Азиатско-Тихоокеански регион плюс най-големите държави, световни лидери, без които този регион няма как да мине. И всички те според формата си трябва да се занимават повече с икономика, отколкото с политика.

И на трите форума за пореден път се разкри ясно фронта на Западните държави срещу Незападните такива. И от среща на среща – в една азиатска столица, после в друга – западните лидери получиха цяла поредица от порицания и критики за упражнявания от тях нарастващ натиск върху Китай и Русия – в тази последователност.

В началото на 60-те и 70-те години, по време на войната в Индокитай, бащата на независимостта на Сингапур, Лий Куан Ю, създава безсмъртна формула: когато слоновете се бият на моравата, тревата страда (тоест в конкретния случай – страните от Югоизточна Азия). Това е истината, която всеки жител на около 150 държави, които не принадлежат към Запада, има закодирана в мозъка си: няма нужда да организирате битките си на наша територия. И след като в началото на 21-ви век светът и неговата икономика станаха глобални, то вие изобщо трябва да се откажете да водите войни – от горещи до финансови и икономически, трябва да седнете и да преговаряте. За сключването на споразумения места и механизми има колкото искате, например Г-20 в Индонезия. Тази позиция изказаха под една или друга форма незападните държави.

Не само германският канцлер Олаф Шолц призна очевидното: че не е възможно да се изолира Русия на Г-20 в Индонезия, защото тя се ползва с подкрепата на голяма група влиятелни държави. Въпросът е, че на западната група държави май че най-сетне им просветна, че трябва да спрат с бойкота на дуото Китай-Русия и да променят тактиката си. Това стана ясно по време и на трите азиатски международни форума.

Ключово бе изказването на индонезийският президент Джоко Видодо, който играеше водеща роля в качеството си на председател на Г-20. В речта си, с която отбеляза началото на събитието той каза: „не трябва да има студена война“:

Ето какво още каза Видодо: „Индонезийците и хората по света се надяват, че лидерите ще се въздържат да използват ценните моменти на срещата на високо равнище само за да се критикуват и атакуват взаимно. Светът е на ръба на икономически, военни и други бедствия – и третата световна война е на прага“. И по-нататък: „Ако лидерите или някои от тях не желаят или не могат да работят заедно, за да намерят изход от глобалната безизходица в икономиката и сигурността на планетата, поне могат да покажат скромност, за да не влошат страданието на много хора по света.“ И накрая, лидерите на Г-7, тоест Западът, „трябва да се откажат от дългогодишното си убеждение, че са безгрешни и винаги прави и следователно имат правото да налагат волята си на други нации, не толкова големи и не толкова богати“.

Тук трябва да си припомним какво е Г-20. Малко след началото на глобалната криза от 2008 г., напомнят китайските медии, възможностите на Запада намаляха драстично и вече не бяха достатъчни за контрол върху планетата. Затова западните лидери се принудиха да за решаване на световните проблеми да поканят за партньори и няколко интензивно развиващи се в икономическо отношение незападни страни. В резултат на това се появи организацията на 20-те най-развити и големи икономики Г-20, членовете на която произвеждат 80% от световния БВП. Организацията се разделя на принципа „десет на десет“, тоест Западът и другите. И точно това разделение се прояви във форумите в Азия.

Този сигнал на незападните държави се подсили от провала на гласуването на резолюцията на ООН за конфискацията на руските пари (300 млрд. евро) с които да се „възстановяви Украйна“: този проектодокумент събра едва една трета от гласове на страните по света и не беше приет.

Незападната част на Г-20, а с нея и по-голямата част от света, заемат следната позиция: първо, необходимо е да се спре натискът на САЩ върху Китай; второ, необходимо е да се започнат веднага мирни преговори с Русия за Украйна. По-голямата част от планетата не е загрижена за украинските събития като такива: например мирна Индия от 1947 г. е в състояние на студена до гореща война с отделилия се навремето от нея по религиозен признак Пакистан. Но тази тяхна конфронтация на практика по никакъв начин не засяга останалия свят. Икономическите ограничения, които са и целта, и смисълът на днешния западен натиск върху Китай и Русия, обаче засягат целия свят. Затова страните от „Солидарния Запад“ бяха тежко порицани за тези техни действия.

Въпросът е какво следва. Нека повторим: ключовият сюжет на подхлъзването на света към студена или не дай си Боже, гореща война е американско-китайският. И съдейки по отзивите на всички световни медии, основното и най-ключово събитие и за трите срещи е била първата среща на ръководителите на тези държави Си Дзинпин и Джо Байдън. Въпреки, че въпросната среща не доведе до абсолютно никакви резултати – знаковото е че тя най-накрая се случи.

Тук трябва да се отбележи, че най-близките съюзници на САЩ, които също губят много от очерталата се глобална война, сега въздъхват с облекчение. Например Япония, която от юни месец т.г. вече е почти член на НАТО (за първи път участва в среща на алианса), да не говорим, че е интегрирана и в почти всички останали западни и икономически съюзи. Но първият ѝ и най-важен търговски партньор е съседът й Китай с търговия от 371 милиарда долара. Защото едно е да се чувстваш в безопасност под всевъзможните американски ядрени и пр. чадъри, накичен с американски военни бази като коледна елха, и е съвсем друго, когато тази глуповата стратегия те обрича на заплахи от ответен отговор и бедност. Положението в още десетки западни и прозападни държави по света е същото, само че там е още по-остро: санкциите правят непосилно скъпи петрола, газа, торовете, зърното, а освен това ги заплашват с тотална дългова криза.

Що се отнася до предстоящите срещи на върха на АТИС, този механизъм не е толкова ефективен, колкото Г-20, но на него се разработват много програми, които улесняват бизнеса в тихоокеанския регион. Ясно е, че санкциите са в абсолютно противоречие с подобни програми. По този повод ръководителят на секретариата на АТИС, Ребека Сантамария, тези дни написа статия, която почти дословно повтаря това, което заяви индонезийския президент Видодо на форума на Г-20: „Различните възгледи на страните членки трябва да се зачитат. А спорните международни въпроси трябва да се решават, не еднолично от западните държави, а от международната общност, ако искаме да останем заедно. Продължаващите различия между западните страни и останалите поставят на изпитание нашите общи приоритети.“

И накрая, по темата Украйна на всички срещи се говореше само за едно – за преговори. Въпросът е единствено при какви условия – и тук ще замълчим за безумната 20-минутна видео реч на Владимир Зеленски на Г-20 – но е факт, че вече и на Запада му стана неудобно да говори за нещо друго, освен за преговори. Всъщност тази тенденция за мирно решаване на конфликта, се забелязва все по-отчетливо в поведението на САЩ и партньори. Причината е че Западът смята, че колкоото повече се забавят мирните преговори, то толкова повече преговорните позиции на Запада ще се влошават. А масовото недоволство от действията му в У
крайна, което пролича на трите икономически форума, допълнително влошава позициите му.

Дмитрий Косирев