Приключи първият кръг от преговори със Запада относно руските гаранции за сигурност: проведоха се руско-американската среща в Женева и преговорите с НАТО в Брюксел. Днес също ще има среща във Виена във формат на ОССЕ, но тя има формален характер. Какъв е изводът? Кой – кого?

Никой не е и очаквал руските предложения, поднесени в безпрецедентно сурова и ултимативна форма, да бъдат приети от Съединените щати, защото най-важното от тях – искането НАТО да се откаже от по-нататъшното си разширяване на изток (като тук се визират основно Украйна и Грузия) – означаваше, всъщност да се даде на Москва правото да наложи вето на алианса за разширяване.

Вашингтон не би могъл да се съгласи с това, дори и да искаше. Защото подобно отстъпление пред Русия би довело не само до пълната деморализация на управляващата в момента в Киев марионетна на Запада Хунта, но и до бунт сред европейските държави – членки на алианса. И не защото същите горят от желание да приемат Украйна във военната си организация. Ключовите европейски военни сили Великобритания, Франция и Германия абсолютно не се нуждаят от това, но сговорът на САЩ с Москва ще се разглежда като пълно незачитане на техните интереси от съюзника им Вашингтон.

„Те не се съобразяват с нас, а и освен това Тръмп може да се върне в Белия дом и тогава Америка ще ни изостави изцяло на милостта на Русия“, – такива настроения вече циркулират в претендиращите за самостоятелност и независимост, но далеч не самодостатъчни и суверенни в политически, ресурсен и военен план европейски столици .

Следователно изходът от преговорите по основния въпрос беше предрешен: и заместник-държавният секретар на САЩ Шърман, и генералният секретар на НАТО Столтенберг, след срещи с руски представители, потвърдиха, че руснаците няма да дочакат от Запада никакво обещание за неприемане на Украйна в НАТО.

„Всички съюзници са единодушни относно основния принцип на алианса: всяка страна е свободна да избере своя собствен път. Само Украйна и 30-те членки на НАТО могат да решат кога Киев ще е готов да стане член на алианса… Цялата идея на Русия, че „съседите й не могат да правят каквото искат „е опит на Москва да съживяви сферите си на влияние от времената на СССР… Руснаците са тръгнали по много опасен път.“, заяви Столтенберг след края на преговорите.

Столтенберг отхвърли обвиненията в агресивност на НАТО, като каза, че разширяването на алианса не е опасно, защото по този начин военния съюз разпространявал демокрацията все по на изток. Но сме изправени пред заплаха от военен конфликт в Европа и тази заплаха идва от Русия, която има въоръжени сили в Грузия, Украйна и Молдова. Но никой не ги е канил там – и генералният секретар призова Русия да изтегли войските си от тези страни. (Столтенберг визира Абхазия и Южна Осетия, откъснали се от Грузия през 2008 г., в които има руски военни бази. А също и отделилите се от Украйна ДНР и ЛНР, както и отделилото се от Молдова Приднестровие-б.р.)

Тоест вие ни обвинявате, че сме агресивни, казва ни НАТО, но ние всъщност носим демокрация, а вие руснаците сте лошите и ни пречите да я носим все по-на изток.

В същото време Русия и Запада изглежда са се договорили за продължаване на преговорите: все още има всякакви въпроси за разполагане на оръжия и проверки, които могат да се обсъждат безкрайно. Вярно е, че няма смисъл от подобни дискусии, особено на фона на нерешения основен, фундаментален за нас въпрос за гаранции, че НАТО няма да се разширява още.

За това руско искане беше получено твърдо „не“, което тепърва ще бъде потвърдено в официалния отговор от Вашингтон, очакван тези дни, по проекта на договор, предложен от Москва.

Тогава, за какво беше всичко? И какво беше това изобщо? Защо Москва започна цялата тази история с „нужни са ни гаранции, и то незабавно?“ Анализаторите из цял свят си блъскат мозъците над отговора на този въпрос, въпреки че той лежи на повърхността.

Преди месец Владимир Путин постави въпроса за изтеглянето на НАТО от Източна Европа в границите му от 2007 г. Подходи директно не защото се надяваше да получи някакви отстъпки от Съединените щати, а защото вече назря момента за преструктуриране на глобалния световен ред. Западът е в дълбока системна криза и не може пповече да удържа влиянието си върху всички територии по планетата, които заграби през последните десетилетия.

В продължение на няколко месеца Западът разпалва истерия около предстоящата атака на Русия срещу Украйна и до края на годината дори започна да си вярва. В същото време НАТО няма никакво намерение да приема Киев в НАТО (тоест да й даде „пътна карта“, да постави конкретни срокове за приемането й…): все още е много опасно да се провокира толкова откровено Москва и атлантическите стратези добре разбират това.

Но също така те си дават сметка, че нямат възможност да поддържат контрола си над Украйна още дълго време, защото страната е пред фалит и на ръба на социален взрив. Което значи, че ще им е все по-трудно да я използват за оказване на натиск върху Русия, за сдържане и ограничаване на страната ни.

В същото време врязалата се в Русия Украйна е твърде ценен актив за Запада, защото така силно притеснява Русия. Затова сега Западът се стреми да отложи сроковете колкото е възможно повече, за да излъже Кремъл, че има големи планове за тази територия. Как да го убеди? Като максимално вдига залозите, като изостря ситуацията с манипулации за уж „предстоящо руско нашествие“ и „ужасната цена, която Русия ще плати за това свое нахлуване в Украйна“.

И точно в този момент Путин сграбчи инициативата: той направи контра ход, заявявайки, че Русия вече не може да се прави че не забелязва западното нашествие на изток, което вече опря в нейните граници. Тази ситуация изобщо не ни устройва – смятаме, че включването на Украйна в НАТО ще застраши нашата национална сигурност и няма да се примирим с това положение. Предложението на Путин към Запада да изостави Киев изначално беше неприемливо, но с него руският лидер даде заявка, че в Източна Европа вече има нова реалност с нови правила на играта. Сега вече не Западът изисква от Русия да не напада Украйна, а Москва обяви на Запада, че играта вече не е по неговите правила.

А преговорите свършиха чудесна работа, защото дадоха възможност на руснаците да заявят пред целия свят: Вие, западняците, дотолкова ни подценявате и не зачитате нашите държавни интереси, че ни разказвате небивалици как военните интервенции на НАТО всъщност били за да носят, подаряват и насърчават демокрацията при „източните аборигени“? И го правите директно върху територията на историческа Русия? Тоест отново кръстоносен поход на богобоязливите католически и протестантски християни срещу ужасните православни разколници? Нищо ли не сте научили през последните хиляда години?…

Е, тогава не се учудвайте на нашия отговор, ние наистина ще направим всичко, за да гарантираме нашата безопасност. Не, няма да атакуваме Киев утре (това е мечтата на всички русофоби – да започнем гражданска война между великорусите и малкорусите), но на вашата йезуитска „политика на сдържане“, която си е чист опит за удушаване на Русия, ние ще противопоставим стратегия за контрасдържане на САЩ и неговите атлантически пудели. Отговорите ни ще са симетрични и асиметрични, и ще ви нападаме в постсъветското пространство, в Източна Европа, във вашите държави и по целия свят.

Всъщност ние вече отговаряме с цялата си политика през последните години. Действията ни са насочени изцяло в посока по изграждането на новия световен ред (и демонтирането на стария, атлантическия). Но едва сега, след като Западът официално отхвърли мирните предложения на Путин, ще можем да правим това в различна геополитическа реалност, в координатната система на новия многополюсен световен ред.

Западът е в системен колапс – еднополюсният му модел се разпадна. Дали осъзнава или не, но той вече е принуден да изгражда отношенията си с Русия по нови правила. И не само с Русия: след седмица новият президент на Иран идва в Москва за да подпише влизането на страната му във военно-икономически съюз с Русия, а след три седмици Владимир Путин ще лети за Пекин. Където покрай откриването на Олимпиадата – двамата със Си Дзинпин ще подпишат фундаментални договори, които са нов етап в изграждането на архитектурата за сигурност. Не руската, глобалната. Skandalno.net

Автор: Пьотр Акопов

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: