От прастари времена гладът и заплахата от глад винаги са били стандартен външнополитически механизъм на империите за влияние и подчинение на поробените от тях народи. Прекъсвайки комуникациите, доставките, блокирайки придвижването на храните, агресорът успешно подчинява жертвата на волята си. Масовият глад в човешкото общество не е свързан с „пренаселеността на планетата“, не е свързан с липсата на храна в майката природа, нито дори с природни бедствия и катаклизми. Масовото гладуване винаги е било изкуствено предизвикано с цел придобиване на власт, политически натиск, социално неравенство, манипулация. Всичко това е човешко творение и най-често на тези, които държат властта. Майката природа не е виновна. Всяка биоценоза, включително антропогеоценозата, е подредена и конфигурирана по такъв начин, че да изхранва всички обитаващи я видове, включително и хората.

Какво се случва днес: Подчинената на САЩ и „солидарния запад“ ООН някак изневиделица и без предупреждение започна рязко да се „тревожи“ от задаваща се същинска гладна епидемия. Причината за нея бил недостига на пшеница на световния пазар. Ако този глад наистина настъпи, това ще е най-изкуственият глад в цялото съществуване на човечеството. През последните няколко години Западът упорито унищожаваше глобалната икономика, прекъсваше икономическите връзки, възпрепятстваше и блокираше всяка комуникация между държави и региони, тласкайки планетата към гладна смърт. И сега „изведнъж“ планетата е заплашена от глад. Е, защо да се учудваме?

И какъв е смисълът за Запада? Все заради същото: контрол, потискане, подчинение, политика, власт. Западът иска притежанието на храна да стане привилегия, достъпна само за избрани социални слоеве и избрани държави. Целта му е да редуцира световното население.

Докато дебелият изтънява, тънкият умира. Недостигът на храни в богатите страни ще доведе до покачване на цените и понижаване на жизнения стандарт на населението. Но в бедните страни това ще доведе до масов глад и смърт. А за да заличат следите си в това пъклено дело, добрите благодетели от Запада ще изпратят малко хуманитарни помощи под формата на храна в гладуващите региони. С голяма помпозност. Същата храна, която тихо и безшум преди това задържаха, така че да не достигне до гладуващите региони.

Западът започна съзнателен курс за създаване на изкуствен проблем с недостига на храна още с така наречената пандемия. Първо пандемията, след това кампанията за „борба с пандемията“ под формата на несъвместими с медицината абсурдни мерки и ваксини. След това – безотговорна финансова политика – печатане на огромни необезпечени с нищо доларови и еврови емисии за предизвикване на световна инфлация… за да може след това да купят на безценица реални активи по света, които са се обезценили. Последваха санкциите, които трябваше да „разкъсат на парчета“ руската икономика, но разкъсаха световната икономика на парчета. И сега… планетата е заплашена от глад, за което, естествено, виновна е Русия! Защото започна специалната военна операция и не позволява износа на скъпоценното украинско зърно, което, ако слушаме западняците – изхранва поне половин Африка. Нищо, че представлява само 0.75 % от световния износ.

Нищо че Владимир Путин поне сто пъти каза, включително и на Петербургския международен икономически форум: В момента Украйна има само 5 милиона тона зърно за износ. Нека го изнесе, никой не й пречи. Даже може да го направи през контролираните от нас пристанища на Черно и Азовско море. Пак ще повторим – тези 5 млн. тона украинска пшеница са под 1 % от световния износ. За сравнение, само излишъкът на Русия за тази година е 50 млн.  тона. Но Западът е наложил ембарго върху този наш износ. Затова ще го продадем на приятелските държави.

Освен това Русия не е отказала и продължава да доставя своите торове, без които световният добив на всякакви храни действително ще падне значително. Страната ни може да си позволи изобщо да не изнася торове, но не го прави именно по хуманни и хуманитарни съображения. Иначе, от всички страни по света може би най-лесно би било на Русия да преживее всякакви икономически, финансови и продоволствени кризи в режима на автархия, защото ние си имаме всичко. Защото сама по себе си Русия е един самодостатъчен макрорегион. А заедно със съюзниците ни от ЕврАзийската икономическа общност и търговските ни партньори, съседни приятелски държави – представляваме мегарегион, глобален клъстер.

Както каза руският писател Прилепин: Дори не подозирахме доскоро, но се оказа, че при нас всичко е наред. Имаме си и зърно, и газ. Ще си сготвим каша и ще ядем. И даже ще помогнем. Но си научихме урока – оттук-нататък ще помагаме само на приятели.

Герман Садулаев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: